Кой е направил тези извращения възможни, кой ги е укривал, кой ги е премълчавал и игнорирал? И какво е знаел германският папа? В Германия бяха огласени 1900 страници смазващи разкрития за издевателствата в църквата.
Фактите, извадени на повърхността, са направо смазващи. Адвокатите, участвали в разследването на сексуалните посегателства над малолетни в католическата епархия на Мюнхен-Фрайзинг, разкриват образа на една бездушна църква - немилостива към жертвите, но снизходителна към извършителите. Най-малко 497 деца и младежи са станали жертва на сексуални посегателства и издевателства между 1945 и 2019 година.
1900 страници "равносметка на ужасите"
Почти 60% от тези близо 500 жертви са били тогава на възраст между 8 и 14 години. Повечето от деянията са били извършени през 1960-те и 1970-те години, като голям брой от обвиненията са станали известни чак след 2015 година, когато редица жертви проговориха за преживяното.
Като извършители са идентифицирани 235 души - католически свещеници, дякони, църковни служители. И това са само случаите, за които са намерени данни в архивите на Мюнхенската епархия. Експертите са убедени, че действителният брой на жертвите е значително по-голям. Затова е ясно, че изнесените сега числа не разкриват цялата истина.
Всъщност проведените разследвания се концентрират не толкова над конкретните числа. Те разкриват най-вече друго - че е ставало дума за истинска система. Кой е направил тези извращения възможни, кой ги е укривал, кой ги е премълчавал и игнорирал?
Мюнхенската адвокатска кантора, която е проучила всички налични данни за сексуалните посегателства над малолетни в католическата епархия на Мюнхен-Фрайзинг, представи своя заключителен доклад - 1900 страници, които показват "равносметка на ужасите". Един от адвокатите използва точно този израз, при това няколко пъти. Дебелите томове, в които се съдържат разследванията, разкриват нови измерения на злото. Разкриват и спешната нужда от допълнителни проучвания на случилото се в миналото.
Общо шестима архиепископи са били начело на епархията в Мюнхен от 1952 година насам. Всички те са били повишени в сан на кардинал. И всичките шестима, без изключение, носят различни степени на вина по отношение на извършените сексуални посегателства над малолетни - предимно защото са прикривали виновните. Трима от тези архиепископи са още сред живите. А единият е дори бивш папа.
Общо пет години, от 1977 до 1982, Мюнхенската епархия се оглавява от архиепископ Йозеф Ратцингер, който по-късно прави кариера в Рим, а през 2005 година е избран за папа под името Бенедикт ХVI. Но и той е сред отговорните лица, които отказват да поемат отговорност за случилото се. Бившият папа многословно обяснява на какво се дължат пропуските, за които го обвиняват по четири от известните случаи, но отхвърля всякаква лична вина. Твърди дори, че не е участвал в определени съвещания, макар че протоколите от тях ясно посочват името му сред присъстващите.
Една-единствена дума
Ратцингер се опитва да се измъкне и с друг трик - прави разлика между извършителите в зависимост от това дали действията им са били в качеството им на свещеници или като частни лица. Сякаш подобно разграничаване може да промени трагичната съдба на жертвите.
С подобни опити за измъкване Йозеф Ратцингер показва повече от ясно, че си остава загрижен на първо място за доброто име на Католическата църква като институция, а в крайна сметка и за собствения си имидж. Този имидж обаче е вече сериозно увреден. А всичко можеше да бъде много по-просто. Щеше да е достатъчна една-единствена дума: Съжалявам.