Интервю на Н. Пр. г-н Александр Лукашевич, извънреден и пълномощен посланик на Република Беларус в Република България, пред българския новинарски портал «Поглед Инфо»
В беларуските медии се говори, че предстоят конституционни промени, обявени от вашия Президент, г-н Лукашенко. В какво се изразяват тези конституционни промени и бяха ли продиктувани до някаква степен от протестите?
А.Лукашевич: Отговаряйки на този въпрос искам да подчертая, че инициативата за промяна на настоящата ни Конституция, която е приета 1994 г. и с изменения и допълнения през 1996 и 2004 г. (тя до ден днешен е работна), то Президентът ни помисли, че е необходимо да се адаптира Конституцията съобразно днешните реалии и за пръв път заговори за това още през 2016 г.
При нас Президентът се избира на всяка пета година. На избори през 2015 г. Александр Лукашенко бе избран за Президент и след това той се замисли, че Конституцията не отговаря на реалиите, които съществуват в нашата страна сега и на тази международна обстановка, която образуват. Това не е свързано с президентските избори през 2020 г. Президентът се замисли, за това още през 2016 г. Този въпрос се обсъждаше многократно, беше на дневен ред и в края на краищата в Указ на Президента от 15 март 2021 г. бе създадена конституционна комисия, на която бе възложено да разработи и нанесе изменения в Конституцията. Същата се приема на общонароден Референдумът ще се проведе на 27 февруари 2022 г.
Що се отнася до измененията и допълненията по сегашната Конституция, бих искал да отбележа следното: след разпада на СССР през 1991 г. нашата страна, както и България, се сблъска със сложни икономически и политически проблеми и обстоятелства. Тогава на дневен ред бе въпроса за това как Беларус да се запази като суверенна страна, как да запази икономиката, живота и здравето на народа си. През 1994 г. е и приета първата Конституция с обширни президентски пълномощия. По това време не е имало възможност дълго да се обсъждат тези въпроси, трябвало е да се действа за народа, страната. Нашата Конституция съществува повече от 25 години.
Относно основните изменения и допълнения, които ще бъдат нанесени. Това ще е въвеждането на нова глава в Конституцията, която ще касае Общобеларуското народно събрание, ще бъдат въведени още 11 нови члена и ще има изменения и в 83 действащи члена.
Общобеларуското народно събрание съществува и се свиква от 1996 г., но тогава това се е правило на основание на член 37 от настоящата Конституция, която гласи, че гражданите на Република Беларус имат право да участват в решенията за държавните дела, както непосредствено, така и чрез свободноизбираеми представители, които се явяват делегати от Общобеларуското народно събрание. Взето е решение, че вече Общобеларуското народно събрание ще е конституционно узаконено. Главната цел на събранието ще е да изпълнява стабилизираща, консолидираща функция в обществото, да гарантира приемствеността и стабилността на системата на органите на държавната власт.
Основните задачи на Общобеларуското народно събрание ще са: разглеждане на основните стратегически документи на страната, които се отнасят както до вътрешната, така и до външната политика, да инициира провеждане на референдуми, да инициира импийчмънта на Президента, ако той системно или грубо нарушава законодателството на Република Беларус. Освен това се предвиждат преразпределения в задълженията на функциите между Президента, Парламента и Съвета на министрите в тяхна полза. Можем да кажем, че ще настъпят съкращения на правомощията на Президента, защото това изисква време и по принцип хора. Ще бъде повишена възрастовата граница на кандидатите за Президент на Република Беларус до 40 години. Също така, този, който иска да стане Президент трябва да е пребивавал на територията, непосредствено до момента на изборите, 20 години и така нататък.
Общобеларуското народно събрание ще функционира на базата на закони, които ще бъдат разработени малко по-късно, това също ще бъде описано в Конституцията. Освен това в Конституцията ще бъде указана необходимостта от съхраняването на историческата истина и паметта за героичния подвиг на беларуския народ по време на Великата Отечествена война.
Исках да Ви попитам точно за това, тъй като четох това заглавие към Конституцията, има ли днес заплаха за паметта и спомена за участието и подвига на беларуския народ във Втората световна война?
А.Лукашевич: Не бих нарекъл това заплаха, но през определен период от време се наблюдават опити за преразглеждане на резултатите от Великата Отечествена война и Втората световна, и да, имаше опити да се хвърлят съмнения, че Великата Отечествена война е спечелил съветският народ. Затова, мисля, че това е своевременно и необходимо и смятам, че ако ние не помним своята история, то ние няма да имаме бъдеще, а темата за Великата отечествена война за нас е много трепетна, свещена. За съжаление, поколенията, които идват след нас не са имали възможността да общуват с тези, които са били участници във войната. В моето поколение имаше, моите двама дядовци са воювали и Слава на Бога са се завърнали живи от войната и ние помнехме всичко това и знаехме от техните разкази какво е това войната. Младото поколение мисли, че това е някаква весела разходка, но за съжаление това не е било така. Това е доста своевременно решение.
Искам да добавя, че в Беларус по време на войната е загинал всеки трети жител. Войната на територията на Беларус (аз не взимам Втората световна война), продължила 4 години, на територията на Беларус, се е водила 3 години, 1 месец и 6 дни. Както вече казах, при нас е загинал всеки трети жител, освен това от съществуващите на този момент 270 града, 209 от тях са били напълно или частично разрушени, от 5000 до 6000 села са били унищожени, почти цялата страна е била в руини.
На територията на Беларус немско-фашистките нашественици са построили редица концлагери, един от които е Тростенец – четвърти по големина в Европа. За времето на окупацията, от едни източници, за три години в него са били унищожени около 200 000 човека, по други данни – около половин милион. На територията на Беларус за този период са унищожени почти милион и половина, включително и граждани на други страни от запада, които са били заведени там.
Такава е нашата история, затова не можем да си позволим тя да се преразглежда, не можем да си позволим да забравим подвига на тези хора, които са живели и воювали в това трудно време. Известно е, че Беларус е била партизанска страна и почти 60% от територията ѝ по време не немско-фашистката окупация е била контролирана от партизани. Искам да отбележа, че в състава на Червената армия са воювали около 1,3 млн. жители на Беларус. Ние по друг начин погледнахме на тези варварски събития от онова време. На 5 януари 2022 г. Президентът подписа закон за геноцида на беларуския народ.
Връщайки се към настоящите международни въпроси. От страна на ЕС и от западните страни има сериозен санкционен натиск срещу Беларус. Как една 9-10 милионна държава устоява на такъв мощен натиск?
А.Лукашевич: За съжаление, въведеният санкционен натиск, усложнява живота ни, но искам да кажа, че това не е за първи път, вече сме били в такива условия и все пак оживяхме. Правителството ни разработи специален план, постави си цели, задачи и за това ни оказа помощ нашият партньор и стратегически съюзник – Руската федерация, която, както знаете от 2014 г. е под икономически санкции. И затова можем да живеем с тях, разбира се, иска ни се това да не е така.
Мога отговорно да заявя, че ние никога няма да приемем никакви санкции. Никакви санкции не могат да ни попречат да се развиваме икономически и политически, така както искаме ние, както иска беларуския народ. Открити сме за диалог с нашите западни партньори, но, за съжаление те не искат това. По конкретно, в икономически план се налага се да търсим нови пазари, страни от Африка, страни от Югоизточна Азия. Разбира се, огромен ресурс за нас е Руската федерация, нашият стратегически партньор Китайската народна република, част от стоката, която запада не иска да се преориентира към тях. Ще оцелеем, по-добре това да го нямаше, но Беларус винаги е била и ще бъде за добросъседските отношения с всички страни, без значение тяхната политическа ориентация.
От наша страна ние не сме заплашвали никого, никога не сме се месили в чужди дела. Освен това искам да допълня, че в Конституцията ще бъде записано, че от нашата територия няма да има заплахи към никого, но преразглеждаме принципа на неутралитет, защото в нашите условия е трудно да бъдем неутрална страна, особено що се отнася за относително малка страна.
Миналата година показа не лоши икономически резултати, що се отнася за външната търговия. Когато настъпи първата COVID вълна всички европейски страни спряха производството, въведоха локдауни, ние не го направихме, за което бяхме силно критикувани, но, на нас това ни донесе определени икономически преимущества, защото предприятията и хората работеха, получаваха заплата. Вътрешно икономическия живот се развиваше, разбира се, не с темпото на това, как се развива при нормална ситуация.
Искам да подчертая, че налагайки ни икономически санкции, тези кръгове, които искаха това, така решават не толкова политическите ни въпроси, колкото икономическите, защото в Беларус има редица предприятия, които достатъчно произвеждат конкурентна продукция за световния пазар, например БелАЗ и редица други. Разбираемо е, че това не се харесва на някого. Искам да подчертая, че беседвайки с чуждестранни и български бизнесмени, разбираме, че и за бизнеса това не е изгодно. Трудно е в тези условия да се работи, те са заинтригувани да работят с нас, знаят как работим, че сме порядъчни, изпълнителни и отговорни партньори, затова ние не приемаме икономическия и политическия натиск чрез налагане на санкции. Призовавам нашите западни партньори да помислят. Ние сме готови за диалог, ние винаги сме за това, че всички проблеми могат да бъдат решени чрез открит диалог.
Как се развиват отношенията ви със съседните страни, по конкретно с Полша и Литва и, конкретно Полша, която обвинява Беларус, че е предизвикала така наречената бежанска криза на границата?
А.Лукашевич: Що се отнася до отношенията ни с Република Полша и Република Литва не мога да кажа, че те са добросъседски. Във връзка с така наречената мигрантска криза, която уж е създала Република Беларус, първо, не ние я създадохме, не ние бяхме причината за тази криза. Както помните, през 2015 г. когато в Европа нахлуха повече от милион граждани на Ирак, Сирия, Афганистан, това бе наистина криза и реално изпитание за западноевропейските страни.
Относно днешната ситуация на границата с Полша, то в края на декември се намираха 600-700 чужди граждани, които бяха настанени в годни за живеене места, защото нашата зима е доста студена и за хората от юг, това е изпитание. Постепенно те се връщат към домовете си. Искам да подчертая, че така нареченият беларуски маршрут е един от трите или четирите маршрути, по които бежанците се опитват по икономически съображения да попаднат в по-богати и развити страни.
Защо се случи това? През април 2021 г. европейските страни, по точно Полша и Литва прекратиха сътрудничеството си с нас по общото управление на границите. Нашите настоятелни призиви за преговори не доведоха до нищо. В условия на наложени санкции не можахме да си позволим да изхарчим средства и за това. Не Беларус е виновна за тази криза. Първо е виновна ситуацията, която наложиха определени кръгове и, която принуди жителите на някои страни от близкия изток да напуснат своята страна и да търсят по-добър живот на запад. При нас всички те пристигаха законно и нашите визови служби им издава визи на законни основания. Все пак на лицето на човека не е написано, че той иска след това да замине на някъде по-далеч. Затова подчертавам, че ако тази ситуация се развиваше във взаимно разбиране и обсъждания, то тогава щеше да е по-добре за всички.
Искам да попитам в контекста на преговорите между Русия и САЩ и НАТО. Очаква ли Беларус също гаранция за своята сигурност, така както Русия очаква от запада и Вашата страна чувства ли заплаха от разширяването на НАТО на изток?
А.Лукашевич: Ние директно усещаме тази заплаха, защото НАТО, в частност Съединените щати, Великобритания, продължават да увеличават своя контингент в непосредствена близост до нашите граници с Полша и Литва. При налична информация от последната седмица, че в Украйна с военни самолети се доставят оръжия, освен това в Украйна пристигнаха канадски специални части. Защо? Къде е Украйна, къде е Канада?
И тази ситуация, която се раздухва от запада, че Руската федерация иска уж да нападне Украйна, това е многопластастова фейк новина, защото Руската федерация, както и Република Беларус са миролюбиви страни и никого не искат да нападат. Разбира се, че Руската федерация като глобален световен играч, има своите интереси и е в правото си да ги защитава. Ние напълно подкрепяме позицията на Руската федерация по дадения въпрос, също не одобряваме разширяването на НАТО, смятаме, че възникна доста опасна ситуация, във връзка с огромното недоверие между страните, политическите съюзи. Това отсъствие на доверие не допринася за нормализирането на ситуацията. Смятаме, че всички трябва да се спрат и да помислят какво да правим по-нататък.
Отчитайки факта, че България е страна членка на НАТО, а Беларус е страна член на ОДКБ, може да се каже, че сме в различни геополитически лагери. Каква е перспективата за развитието на българо-беларуските отношения?
А.Лукашевич: Това, че България е член на НАТО и ЕС не ни пречи да се развиваме, да имаме приятелски отношения, да търгуваме, да си оказваме помощ, в ситуациите, когато това е необходимо. Оценявам текущата ситуация на двустранни отношение между Беларус и България като стабилна. Ние разбираме, че тя като член на НАТО и ЕС има определени задължения към тези организации, така както ние имаме към ОДКБ и Съюзната държава. Между Беларус и България няма никакви остри точки, за които можем да спорим, ние можем спокойно, дружелюбно и доброжелателно да обсъждаме проблеми и да развиваме търговията. Като Посланик би ми се искало нашите отношения да вървят напред, но в днешната политическа обстановка в света… Мога да кажа, че ценим сдържаната позиция на Република България към Беларус и сме много благодарни на българската страна.