Руският президент Владимир Путин не иска да повярва, че Украйна съществува. Но не така работят съвременните нации. Идеята на Путин е, че Русия и Украйна са едно, само защото това са неговите виждания за миналото. Това е известно като империализъм. По този начин американският историк Тимъти Снайдър описва струпването на руски войски близо до Украйна в анализ за вестник The Washington Post.
Възможността за руска инвазия в Украйна стъпва върху древни митове. Преди месеци Путин представи своята митична теза в есе, озаглавено „За историческото единство на руснаци и украинци“. Основната идея е, че Русия има право да претендира за Украйна заради неща, които са се случили преди хиляда години в Киев. По онова време Киев е бил търговски център на викингски робовладелци, които печелят надмощие над местните хазари. Необходима е голяма фантазия, за да видите причина заради това Русия да нахлуе в Украйна през 21 век. Ако страните могат да претендират за други държави въз основа на хилядолетни митове, съвременната държавна система престава да съществува.
Путин се противопоставя на основния правен принцип на държавния суверенитет и основния морален принцип на демокрацията. Хората, които говорят за други нации като за малки братя, искат да бъдат големия брат, или Биг Брадър. Дали Украйна е нация или не е въпрос за украинците, не за Путин. За руския президент Западът носи вина за това, че украинците не отговарят на този въпрос по начина, по който иска Путин. Той изглежда вярва, че украинците ще споделят мнението му за „историческото единство”, само когато Западът не е в уравнението. Руската пропаганда е изградена от митове и контрафакти, всички завъртени в посока на руското величие и невинност. Пропагандата има за цел да създаде постоянната презумпция, че Русия е жертва. Това, че руснаците са страдали през 20 век, разбира се, е извън всякакво съмнение. Хората, живеещи в руската република на СССР, загиват (в ужасяващи количества) при сталинизма и по време на германската окупация. Това са неоспорими факти. Но те са експлоатирани от Кремъл, за да създадат усещане, че само руснаците са пострадали и следователно само руските лидери могат да съдят другите. „Геноцид” и „фашизъм” се превръщат във вълшебни думи, които, когато бъдат произнесени, позволяват на руснаците да правят каквото си искат, включително да нахлуват в съседни държави. И все пак хората в украинската република на СССР страдат повече, както от сталинизма, така и от германците. Украинците днес имат толкова право да си спомнят миналото, колкото руснаците. След Втората световна война СССР създава външна империя в Източна Европа. Тези комунистически копия на режими са обединени във военен съюз, известен като Варшавския договор. Руската пропаганда днес използва друга семейна метафора, за да опише бившите си републики: руските дипломати говорят за бившите съветски републики и някогашни сателитни държави като „сираци“. Варшавският пакт е използван за нахлуване в не една от тези държави и потушаване със сила на бунтове за демокрация и свобода. След революциите от 1989 г. членките на Варшавски договор кандидатстват за присъединяване към НАТО по причини, които всички, включително руските лидери, разбират отлично по това време.
Русия може да негодува, че бившите републики искат да влязат в НАТО, но тези желание не са резултат от беззаконието на Запада или на нарушените обещания. Те са резултат от съветското и след това руско поведение. Членството в НАТО не беше популярно в Украйна, докато Русия не нахлу в страната през 2014 г. Не е изненадващо, че повечето украинци днес искат страната им да принадлежи към могъщ отбранителен съюз. В началото на 2014 г. основна тема на Кремъл беше идеята, че Украйна е „провалена държава“, която изисква руснаците да я поправят. Държава, която твърди, че друга държава всъщност не съществува, се държи като империя. Украйна е също толкова държава, колкото и Русия. С нахлуването в Украйна и анексирането на Крим през 2014 г. Русия наруши международното право като цяло и споразуменията си с Украйна в частност. Може би най-горчиво е нарушаването на Меморандума от Будапеща от 1994 г. По това време Украйна е третата по големина ядрена сила в света и се съгласява да се откаже от ядрените си оръжия в замяна за сигурност от Съединените щати, Великобритания и Руската федерация. Редно е да се запитаме дали Русия ще спазва бъдещи споразумения, след като нарушава вече подписаните?
Путин също така твърди, че Русия е жертва на днешна Украйна заради намаляващото влияние на руската култура в страната. Истината е, че никоя украинска политика никога не е довела до толкова украинизация, колкото войната на Русия срещу Украйна. Хората, които говорят руски в Украйна, са много по-свободни от хората, които говорят руски в Русия. Такъв пример е президентът на Украйна. Володимир Зеленски, чийто най-добър език е руският, победи предшественика си Петро Порошенко на демократични избори през 2019 г. В Русия подобен политически възход е невъзможен. Последователен елемент на руската пропаганда е твърдението, че каквото и да се случи, виновен е Западът. Мирът и сигурността не могат да бъдат гарантира, като се стъпва на митове от миналото и вечната невинност на Москва.
Русия винаги е права, Украйна не съществува, а американците са виновни за всичко.