За да се впусне Владимир Путин в тази авантюра и да нападне Украйна има два сценария. Или службите на Путин, от страх пред него, са казвали това, което иска да чуе - че руските войски ще минат като на парад през Украйна и почти няма да срещнат съпротива (това, както виждаме, не стана). Възможно е от страх да са представяли данни, въз основа на които той да вземе погрешно решение. Това каза д-р Ангел Апостолов, Атлантически клуб в България, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Вторият сценарий е да се подготвя дворцов преврат и нарочно да му е била подавана грешна информация. Да се вземе това погрешно решение, за да може да бъде свален от власт". Беше недооценена реакцията на Запада и тежестта на санкциите, както и реакцията на Украйна. Очакваха, че е разединена, а тя сега дори е по-обединена, отколкото бе преди инвазията, каза гостът.
Трябва да се прави разлика между отношенията НАТО - Русия и отношенията НАТО - Путин, подчерта Апостолов. "Докато Путин се държеше като CEO или генерален мениджър на "Русия" ЕООД, той успяваше да издейства и да измъкне определени геополитически активи, без прекалено много да ескалира ситуацията. Това бяха хирургически намеси. Първо започна с Грузия през 2008 година, след това се анексира Крим - без особени последствия за него".
"От 2014 година нататък Путин вече се държи, не като CEO, а като цар и самодържец на Русия. Както се случва със всеки един самодържец, когато се задържи прекалено дълго на власт, системата за контрол и балансиране, която те държи, вече не функционира. Изчезват съветниците, които имат смелостта да ти покажат дали една политика ще се увенчае с успех и какви са рисковете. В случая с Украйна става дума за волунтаристични решения, които могат да доведет до изключително големи сътресения в системата на международните отношения".
Относно България и отношението ни към конфликта събеседникът каза, че като членове на НАТО е недопустимо риториката на българските политици да бъде от типа "ние говорим с НАТО", "Европейският съюз и ние". "Ние сме тях. Ние сме вътре. Това дали е грешка на езика не знам, но всеки път, когато се говори така, се всява посланието, че ние сме нещо различно". След края на Студената война имаше едно десетилетие, в което Русия беше много отворена за сътрудничество със Запада, което не беше съвсем дооценено, както трябва. Първата страна, веднага след разпадането на СССР, която изявява желание, още през 1991 година да се присъедини към НАТО е Руската федерация. Колко пропагандно или не, но фактът е факт, каза Апостолов.
"Западът не дооценява, че Русия ще се промени. Западът си мисли, че тя ще остане слаба завинаги, че кризата ще остане завинаги и Русия беше пренебрегвана. Реакцията ѝ не може да бъде оправдана, но пътят, по който бе тласната, донякъде е отговорност на Запада. А след като Русия се върна към идеята за "Крепостта Русия", на която Путин е еманация, започна вече подценяването на Русия". Относно перспективата Русия да се превърне в нещо като Северна Корея - в пълна изолация и затворена - гостът каза, че "светът вече не функционира по този начин" и "ако тръгне да се затваря има реална опасност тя да се разпадне". "Това няма как да се случи и не е добре и за света". "Трябва да се намери баланс и да не се наказва цялото руско население. Дори при Нюрнбергският процес определени личности са наказани, а не се наказва цялото германско население". "Какъвто и да е изходът от конфликта, Китай ще спечели. От една страна Русия ще бъде тотално обвързана вече с него - няма друг избор, за да не изпадне в тотална изолация. Освен това Китай спечели важен лост в отношенията си с Индия, която също е един от губещите. Русия и Индия са близки съюзници, но сега, когато възникне спор между Китай и Индия - Русия няма вече да може да се застъпва за индийските интереси пред Китай".