До 1990-те години безброй деца в Германия са били подлагани на системни изтезания и насилия по време на държавно организираните „възстановителни почивки“. В продължение на десетилетия за техните съдби изобщо не се говори. Но от няколко години насам гласът им се чува все по-силно: гласът на децата, които са били тормозени и унижавани. Аня Рьол е едно от тези деца. Междувременно е събрала хиляди сведения от свои събратя по съдба.
Между 8 и 12 милиона деца са били изпращани в бившата Западна Германия на възстановителни почивки в периода между 1950 и 1990 година. Замисълът е бил изцяло положителен - да си починат, да укрепнат на чист въздух и с добра храна. Но много често по време на няколкоседмичната почивка се е случвало точно обратното.
Побои, наказания, приспивателни
Междувременно има безброй сведения за това как е изглеждал делникът на „почиващите“ деца. Има информация за садистични методи в общежитията, за наказания и за сексуални посегателства, за даването на приспивателни и психофармацевтични препарати на децата. Много от местата за почивка са били ръководени от бивши националсоциалисти.
Сред тях е осъденият за участие в избиването на над 200 литовски евреи военнопрестъпник Вернер Шой, който в продължение на години ръководил детския санаториум „Гнездото на чайките“ на остров Боркум. В този санаториум децата били тормозени и изтезавани с различни наказания, карали ги да стоят боси по цели нощи на студения под. Друг от санаториумите е бил под ръководството на Хуго Краас, бивш генерал-майор от СС. В Берхгтесгаден в Бавария пък лекар на детския санаториум е бил Алфред Фитен – бивш член на редица нацистки организации, замесен и в престъпления, свързани с евтаназия. Във времената на нацизма 20 деца от неговата клиника са били прехвърлени в лагер на смъртта. За седем от тях е сигурно, че са били убити там.
Истината все още чака
До 1980-те години в Германия е имало около 100 подобни санаториума, в които са били приемани деца. Днес за съдбата на жертвите се говори открито и на политическо ниво. Дават се обещания, че ще се разкрие цялата истина. Но решителни стъпки така и не са предприети. „За съжаление конкретните мерки са малко. Имаме чувството, че не се отнасят към нас сериозно. Ние сме потресени и гневни“, казва Аня Рьол. При това изясняването на нещата е наложително, тъй като за много от засегнатите трагичните събития са се случили преди 40-50 години. „Страх ме е, че по-възрастните скоро ще починат, не можем да чакаме повече“, изтъква Рьол.