"Руската ми банкова карта би трябвало да работи и в Турция, но не функционира", оплаква се 25-годишната Елисавета. Тя е една от хилядите млади руснаци, напуснали страната си. За щастие тя е разполагала с рубли в брой, но е била принудена да ги обмени по неизгоден курс. Други руски граждани вероятно са носели със себе си евро или долари. Те не са сред богаташите, които също идват, или най-малкото изпращат парите си в Турция.
Превантивно прехвърляне на авоари в чужбина
Замразяването на активите на руските олигарси „предизвика паника сред руските граждани, така че определено има засилено търсене на сигурно убежище“, казва Керим Рота, бивш заместник-директор на турската Akbank. Паниката, за която той говори, по-скоро е само притеснение за онези, които все още не попадат сред санкционираните лица. Засега те могат свободно да използват парите си. Веднъж попаднали в списъка на санкционираните обаче е възможно повече да нямат достъп до тях. Затова превантивно прехвърлят авоарите си в чужбина.
Възможни трансфери до 15 милиарда долара
Турските банки отдавна знаят колко търсено е откриването на сметка при тях. Но те няма да приемат твърде големи суми, смята бившият банков шеф Рота. Под "големи суми" той има предвид еднократни преводи от 50 милиона щатски долара или повече. Причината - при подобни операции би възникнало съмнение за пране на пари.
„По-вероятни са трансферите на по-малки суми - по няколко милиона наведнъж“, казва той. „Затова не очаквам първоначално постъпилите в Турция суми да окажат някакво сериозно влияние. Но с течение на времето, те биха могли да се натрупат и да достигнат общ обем от 10-15 милиарда щатски долара."
Това звучи като повече, отколкото всъщност е, отбелязва Рота. На фона на брутния вътрешен продукт на Турция от около 800 милиарда долара, приток от 10 или дори 15 милиарда долара не биха оказали особено голям ефект, разяснява той. Едва ли ще пристигнат много повече от това, твърди и Усал Сахбаз, икономически журналист от популярния вестник Dünya. "Досега са постъпили около три милиарда долара, това е по-правдоподобно и реалистично. Дали в крайна сметка ще дойдат повече, примерно 30 милиарда, е трудно да се предвиди."
От недвижим имот до турски паспорт
Сахбаз казва, че не очаква да се усети особено голямо въздействие върху турската икономика. Турция не е особено привлекателна и гостоприемна дестинация, тя е по-скоро неутрална. Журналистът не вижда съзнателни усилия от страна на Турция да се възползва от ситуацията, каквото би било например бързото налагане на Истанбул като нов финансов център. Не вижда и особени възможности това да стане. „В момента Истанбул трудно може да се конкурира с Лондон, Франкфурт или Дубай“, коментира той.
От друга страна евентуални капиталови бежанци от Лондон вероятно биха били подложени на огромен натиск, коментира Сахбаз. „Разбира се, някои трудно биха получили ликвидност сега срещу активите си. Единствено ако имат такива, които не са в недвижими имоти или под формата на други инвестиции, разбирай пари в брой, злато, скъпоценни камъни, крипто, тогава те могат да ги преместят в чужбина. “Но и за това има по-привлекателни дестинации от Турция, например Дубай. Причината е, че там се прилага англосаксонската правна система.
За инвестиция от четвърт милион – турски паспорт
И все пак притокът на богаташи се отразява на Турция: не само защото руснаците държат парите си в банкови сметки, а и защото купуват недвижимо имущество. Това води до ръст на цените, които и без това растат неудържимо. За инвестиция от 250 000 щатски долара те ще могат да вземат турски паспорт. Експерти считат, че олигарсите нямат интерес точно към това. Но за хора като младата рускиня Елисавета подобна опция е доста привлекателна. Проблемът е, че тя не само не може да получи парите си от Русия. Елисавета не разполага и с онзи четвърт милион, който би ѝ дал възможност да кандидатства за гражданство.