Коментар на Денко Малески, цитиран от БГНЕС:
Най-добре беше, чрез преговори между политическите ръководства на двете страни, да се избегне българското вето още преди повече от две години. Защото опитът, дори и нашият, казва, че веднъж влезли в схватка две държави поради вето, изходът е много труден. Но македонските политици, които тръгнаха по пътя на нормализиране на отношенията с България и подписаха Договора за приятелство и добросъседство, трябваше да останат верни на подписаното. Вместо това, в момента, в който им стана ясно, че „обща история“ всъщност значи „обща история“, се повлякоха след словесните нападки на българските националисти и антибългарските настроения в Македония.
У дома лавината от недоволство, която дойде от всички страни, затрупа пътя напред с резолюцията в македонския парламент, която отрича тази точка от споразумението и твърди, че македонската история няма нищо общо с българската. Недоизказаните мисли на президента за Гоце Делчев и съпредседателя на историческата комисия за някои от начините, по които е писана нашата история, само разбуниха обществеността. Скоро политици и историци започнаха да си прехвърлят вината един на друг. Първите искаха от историците да проправят пътя към ЕС, но бяха изправени пред обвинения за "мрачната сянка на политика върху науката, която все още доминира от миналото". За "мрачните сенки" на идеологизираната наука върху съвременната македонска политика въобще не ставаше и дума.
Докладът, приет вчера от Европейския парламент, говори за историческо помирение и "обща история" между Македония и България. У нас той се изживява изключително като резултат от натиска, упражняван от България, да се тълкува историята по български. Забравяме, че със същия аргумент се противопоставихме на решенията в спора с Гърция, а именно, че под гръцки натиск историята се тълкуваше по гръцки начин. По-късно се оказа, че европейската и световната научна мисъл разглеждат древна Македония като част от елинския свят, а не като част от историята на младата ни славянска нация. Възможно ли е и този път да грешим? А именно, че според западните книги, от които се образоват днешните европейски политици, двата отделни народа, македонският и българският, все пак са имали някаква „обща история“?
Гърция не позволи членство в НАТО и започване на преговори с ЕС, докато спорът за името и историята не бъде разрешен изцяло и във всичките му детайли. България днес, поради международния натиск в драматично променената геополитика на света, изглежда е под сериозен натиск да отмени ветото с гаранции, че за тяхната резолюция и други документи ще се преговаря като условие за присъединяване към ЕС. Нашият избор е да чакаме България, под международен натиск, да премахне ветото, което е малко вероятно, или да се съгласим и да продължим с двустранните преговори, успоредно с преговорите за членство в ЕС.
Ако се съгласим на преговори, нашата изходна позиция ще бъде нашата резолюция от парламента и нашите документи. Това ще бъде и позицията на България: тяхната резолюция и техните документи. Двете резолюции, както знаем, се изключват взаимно и не предлагат решение. Десет години, колкото биха ни били необходими за пълноправно членство, е дълъг период в политиката. Толкова дълъг, че казват, че и във всички написани книги никой не е познал какъв ще бъде светът след десет години. Ако е така, най-лошото нещо, което може да се случи и на двете страни, дори и след десет години, е да не се придвижат дори с милиметър напред от противоположните резолюции по въпроса за историята. Тогава, реформирани с подкрепата на европейските фондове, можем да кажем „не“ на членството в ЕС, вариант, който трябва да бъде включен и в съвместния документ, ако такъв бъде подписан. Да стоим на едно място и да не разговаряме с ЕС и България е най-лошият вариант за страната ни.
Денко Малески е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Той е първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малески призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства".. Коментарът е публикуван в сайта Плусинфо.