Шолц идва, ИТН си отива. Дезертирането на Слави Трифонов от правителствената коалиция може би случайно съвпадна с посещенията на еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи и на германския канцлер Олаф Шолц, но това съвпадение по време всъщност изглежда по-скоро като причинно-следствена връзка, възникнала поради различните позиции за преговорите на ЕС със Северна Македония.
Целта е една: вдигане на ветото
Злонамерените го наричат "натиск", добронамерените - "посредничество за компромис". Германският канцлер Олаф Шолц пристига за няколко часа в София очевидно с една-единствена цел: да помогне за вдигане на българското вето върху старта на присъединителните преговори на Северна Македония с ЕС. Разбира се, в официалния дневен ред ще присъстват и други теми, преди всичко войната на Русия срещу Украйна и проблемите, произтичащи от нея. Включително и енергийните.
Но със събеседниците си в София канцлерът ще обсъжда най-вече възможностите да се излезе от сегашната задънена улица - и дали планът, за който се говори като "френски" или пък "план Макрон", действително може да бъде приемлив както за София, така и за Скопие. Вече беше съобщено за усилията на френския президент да се срещне със софийските лидери по този въпрос - последният им телефонен контакт датира само отпреди няколко дни. Макар и второстепенно, в случая трябва да имаме предвид и обстоятелството, че германският канцлер Олаф Шолц навярно не би се радвал особено, ако френският план сработи без никакво видимо германско участие. Съвсем ясно го заявява заместник-говорителят на канцлерството Волфганг Бюхнер: "В центъра на пътуването ще бъдат европейската перспектива на страните от Западните Балкани и германският принос за подобряване на регионалното сътрудничество и за преодоляване на двустранните блокади". (Обърнете специално внимание на изразите "германският принос" и "двустранните блокади".)
Но какво всъщност предвижда т.нар. "план Макрон"? Френският президент вероятно предлага пътна карта, която ще помогне на София и на Скопие да излязат от парализата, без да губят фасон. Например: след изрично споразумение с Европейския съвет България вдига блокадата още през този месец (в рамките на френското европредседателство), като Северна Македония се задължава по най-бързия начин да изпълни българските искания; в рамките на втората фаза, през есента Европейският съвет преценява дали българските условия са изпълнени от законодателната и изпълнителната власт в Скопие и при положителен резултат дава зелена светлина за преговори за еврочленство на Северна Македония. Такъв сценарий има предимството, че ангажира Европейския съвет като честен арбитър, а София и Скопие трябва просто да демонстрират, че добрите им намерения не са само на думи. Разбира се, националистите в Северна Македония веднага ще скочат срещу "българския диктат" над техните конституция и суверенитет, а аналогичните им националисти в България - срещу опасността, че България "изпуска от ръцете си" инструмента за контрол. Но с повече здрави нерви и душевно спокойствие на националистическите писъци може да се издържи. Далеч по-сериозна е опасността от задълбочаване на разлома в правителствената коалиция в София и от окончателно втвърдяване на президентската позиция.
На този фон много е възможно правителството в София, особено след напускането на ИТН, отново да прехвърли горещия картоф към Народното събрание, както се случи с оръжейните доставки за Украйна (които, впрочем, също ще влязат в дневния ред на разговорите между Шолц и българския премиер Кирил Петков). Ако/когато това стане, в парламента решителна може да се окаже позицията на ГЕРБ и на ДПС. Тъкмо в този момент благоприятно въздействие върху двете опозиционни български партии могат да окажат техните "посестрими" от съответните европейски партийни семейства. И нека специално да си припомним за топлите връзки на ГЕРБ с германския ХДС, чийто нов председател Фридрих Мерц би могъл също да се намеси в опитите за излизане от блокадата и да разговаря с Бойко Борисов. Естествено, социалдемократът Олаф Шолц логично ще се застъпи за същото в контактите си с БСП и Корнелия Нинова, които участват в правителството в София. А и на разговора си с българския президент Румен Радев след срещата с Петков.
Какво би могъл да поиска Кирил Петков
Така отново се връщаме към неколкочасовото посещение на германския канцлер в София. Всеки реалистично мислещ наблюдател веднага ще си зададе въпроса: "А нима София няма да поиска нищо като отплата за евентуалната си отстъпка?". И всеки реалистично мислещ български министър-председател естествено ще го стори. Кирил Петков би могъл примерно да поиска от Германия съдействие за решаване на проблема с недостига на газ - темата за енергийната сигурност присъства официално в дневния ред за срещата на четири очи. Българската консумация на газ е толкова нищожна в сравнение с германската, че политически Берлин с лекота може да помогне. А ако наесен и най-вече през зимата българските граждани получат възможността да се топлят с достатъчно, и то евтин газ, това ще помогне да се преодолеят фантомните болки и параноите, свързани с европреговорите на Северна Македония.
И нека накрая все пак да си припомним още нещо: началото на преговорите е едно, а приемането в ЕС - съвсем друго. Доказва го очевидният пример с Турция, която стартира преговорите за еврочленство през далечната 1999 година. И все още е на светлинни години от прием в ЕС.
Автор: Александър Андреев