Половината македонско правителство и група от над 50 журналисти отлетяха за Брюксел. Тази сутрин излях една кофа вода, за да им върви леко работата.
Днес се провежда първата междуправителствена конференция с ЕС, която в Северна Македония чакаме от 17 години и която трябва да постави началото на преговорите за присъединяване към ЕС. Казват, че ако нещо не започне, то не може да приключи.
Ще стигне ли влакът до крайната дестинация?
Представителите ни пътуваха два часа до столицата на Европа. Ние, останалите, по-малко от два милиона, ще пътуваме през София. За оптимистите пътуването ще продължи десетина години, а според песимистите ще останем заклещени на първата гара, докато не бъде построена железницата до България.
Във всеки случай това ще бъде най-дългият път на Северна Македония - към бъдещето. Дали ще стигнем до Диарбекир, осъдени на 101 години, или до Брюксел, зависи от стрелочниците в Скопие и София и от маневрите на локомотивите.
Ще гледаме римейк на филма на Бранко Гапо или пък на Агата Кристи за инспектора Еркюл Поаро, който винаги открива престъпника и разрешава заплетения мистериозен случай. Как ще се разкрие престъплението срещу Северна Македония ще зависи от много предвидени и още повече непредвидени спънки и обстоятелства.
Северна Македония рано или късно ще осъществи мечтата си
Засега можем да кажем само: добре, че влакът все пак тръгна. Във всички повратни исторически моменти Северна Македония закъснява или ѝ се пречи да осъществи стремежите си, но винаги стига до целта, дори да е сред последните.
Историческите примери сочат, че и този път ще бъде така. С голямо закъснение, онеправдана и възпрепятствана, Северна Македония ще осъществи мечтата си, защото е от стратегически интерес за нея да стане член на европейското семейство и да прилага западноевропейските ценности.
Пътуването може да отнеме десет и повече години, а европеизацията да трае дори по-дълго, защото това са два различни процеса.
Важна стъпка за отношенията между София и Скопие
Това е не само началото на преговорите в Брюксел, но и на още една важна промяна, пожелана и от София, и от Скопие, и от Брюксел, и от Вашингтон - добросъседските отношения трябва да преминат в съвсем друг формат и тон, за да се постигне взаимно разбирателство и уважение без унижение и сеене на омраза. Започвайки от собствения двор. Това е единственият начин да се установи доверие между двата народа. Както пише професор Ивайло Дичев: "Време е да започнат проявите на уважение."
Когато двустранният протокол стана достъпен за цялата македонска и българска общественост, се видя колко сложна и сериозна работа е свършена, ако вземем предвид многобройните ангажименти, поети от двете страни във всички области.
Става въпрос за стотина договора и проекта с изключително икономическо, образователно и културно значение. Ако всички тези задължения бъдат изпълнени навреме с подкрепата на ЕС, тогава установяването на взаимно доверие е неизбежно, което ще доведе до по-лесно решаване на спорните исторически въпроси с компромиси, които няма да засегнат особеностите на македонската идентичност.
Разбира се, политиката и нейната нужда от битки за власт и в двете страни могат да предизвикат нови блокади и да доведат до поредни задънени улици във взаимоотношенията. Последствията от дългогодишната политика, оставила опустошение в съзнанието на много хора през цялата история на взаимоотношенията между българи и македонци, са все още тежки. Много хора и от двете страни работят усилено, за да попречат на добрите отношения между двете съседки.
България трябва да направи първата стъпка
И в Северна Македония, и в България, за съжаление, се превърна в проява на смелост и мярка за патриотизъм да не се допускат добри отношения и взаимно уважение. България, като член на ЕС и наш съюзник в НАТО, но и според задълженията си по Договора за добросъседство многократно повтаря, че Северна Македония трябва да стане член на ЕС. Тя трябва да направи първата стъпка, която ще обезкуражи противниците на добросъседството. Достатъчно е да се започне от двете научно доказани безспорни истини - за македонския език и за окупацията на територията на днешна Северна Македония по време на Втората световна война.
На македонската политическа сцена пък ВМРО-ДПМНЕ ще трябва най-после да осъзнаят на кого помагат вътрешните им блокади. Те пропуснаха шанса да дадат своя принос към Преспанското споразумение и членството в НАТО. Ще се повтори ли същото със започването на преговорите за членство в ЕС? Отговорът на този въпрос не е в кабинета на нотариус.
Автор: Ерол Ризаов