ДВ: В края на миналата седмица отново се стигна до напрежение по сръбско-косовската граница, но ескалацията засега бе отложена поне с месец. Виждате ли сериозна заплаха за сигурността на Косово и за Западните Балкани като цяло?
К. Клевинг: В краткосрочен план особена заплаха няма, тъй като водената от НАТО военна мисия КейФОР е в състояние да стабилизира положението по отношение на сигурността. Но виждам голям проблем в това, че КейФОР няма за задача да отговаря за външната сигурност на Косово. Основната насока от 1999 г. е да бъде гарантирана мирна среда и свобода на движение в самото Косово. В дългосрочен план обаче тези две точки не са достатъчни за предотвратяване на потенциален конфликт между Сърбия и Косово. Затова трябва да се помисли как да се гарантира външната сигурност на Косово, което според мен би могло да се постигне единствено с перспективата за членство на страната в НАТО.
ДВ: Дали перспектива Западните Балкани да се присъединят към ЕС, която е свързана и с преодоляването на междусъседските конфликти, не би помогнала за намиране на трайно решение на проблемите между Сърбия и Косово?
К. Клевинг: За разлика от НАТО, ЕС не гарантира система за сигурност за своите членове. Координираният от ЕС диалог между Сърбия и Косово според мен не е подходящата мярка за приключване на спора между двете страни. Тъй като в случая става дума за въпрос от сферата на сигурността: дали Сърбия може да си позволи да отрича съществуването на Косово и да му се противопоставя? Или пък дали Косово може да си позволи да наложи граничен контрол, изисквайки от своите сръбски граждани приемането и използването на косовските документи в интеракция с косовската държава? Мисля, че това изискване е реалистично и не е погрешно.
ДВ: ЕС обаче иска тази мярка да се приложи след съгласуване със Сърбия. Дали това е реалистично?
К. Клевинг: Според мен е наивно. Този принципен въпрос не може да се разреши между Сърбия и Косово, докато Сърбия не е признала Косово. Като държава майка на косовските сърби и като тяхна защитничка Сърбия може да претендира за правото да следи дали косовските сърби и тяхното съществуване не е застрашено по някакъв начин от косовската държава. Това, което Косово иска да приложи, не представлява заплаха за съществуването, но Сърбия го представя така.
Трябва да имаме предвид, че в Сърбия от седмици се води голяма кампания в пресата. Мотото е, че Косово се готви да прогони косовските сърби. Това е гротескно обвинение и от него личи, че с пропагандата си Сърбия не се проявява като нормална демократична държава - по-скоро има сходства с Русия и начина, по който руската държава оперира с лъжи. По този начин се подклажда паника сред косовските сърби, за да бъдат те подчинени на сръбското правителство.
ДВ: Дали Западът не обръща твърде голямо внимание на интересите на Сърбия?
К. Клевинг: Германия и Западът като цяло са завладени от една пожелателно мислене, че ревизионистките претенции - в този случай на Сърбия спрямо Косово, в друг случай на Русия спрямо Украйна - не бива да се възприемат сериозно. Ако не друго, то те вероятно ще се ограничат върху малки части от страната като Крим в случая на Украйна и Северно Косово в случая на Косово. И точно на тази основа винаги се е действало така, като че ли на Сърбия ѝ се пада централна роля на Балканите. Според мен тази политика е наивна и трябва спешно да бъде променена.
ДВ: Членството на Косово в НАТО няма ли да доведе до това, че населението на Сърбия, чието мнозинство така или иначе е скептично към Запада, ще се обърне още повече към неофициалната си покровителка - Русия?
К. Клевинг: Не смятам, че тази опасност е толкова голяма, ако се запази сръбската песпектива за ЕС. В моя сценарий Косово ще се присъедини към НАТО и по този начин ще получи гаранция за сигурност спрямо Сърбия. При това положение няма да е необходимо Сърбия официално да признае Косово, което така и така е малко вероятно да се случи, тъй като в такъв случай Сърбия вече няма да може да предприеме нищо, което застрашава съществуването му. И ако на Сърбия и региона бъде предложена истинска европейска перспектива, не мисля, че ще бъде в интерес на Сърбия да избере еднозначно Русия.
Конрад Клeвинг е историк и експерт по балканските въпроси в Института за изследвания на Източна и Югоизточна Европа в Регенсбург.
Автор: Анила Шука