Преди 2 години той се обяви за победител в едни фалшифицирани избори в Беларус, а последвалите протести бяха брутално потушени. Днес Александър Лукашенко държи здраво властта, но е зависим от Русия както никога преди.
Александър Лукашенко е в стихията си: шегува се с няколко възрастни дами, които го аплодират при посещението му в търговски център, и флиртува с млада продавачка, предлагаща му пелмени, които той театрално определя като "негова слабост".
Лукашенко обича подобни изяви. Аплодисментите, топлите думи, които служат като доказателство за думите му: “Нека си благодарим взаимно за това, че продължаваме да укрепваме и развиваме Беларус”. Пред “Франс прес” той твърди, че дори протестиращите преди две години са променили мнението си: “Много казват: о, ние сгрешихме. Повярвайте ми, познавам настроенията на народа. Какво щеше да стане, ако бях захвърлил всичко през 2020 г. и бях заминал?”, пита реторично той. “Тогава днес нещата в Беларус биха били по-лоши, отколкото в Украйна.”
Войната в Украйна консолидира подкрепата за Лукашенко
Препратката към съседната държава не е случайна. Всъщност на фона на войната в Украйна много беларуси гледат по-позитивно на собственото си положение, казва беларуският политолог Артьом Шрайбман. Отношението към властовия апарат се е променило. Една от причините е, че Лукашенко успя да запази страната извън бойните действа, казва Шрайбман. “Социологическите проучвания през май и юни показват, че политически по-неутралната част е преминала отново на страната на правителството, след като през 2020 г. беше с опозицията” обяснява политологът.
Опозицията в страната няма никакви лостове, с които да се противопостави на репресивния режим. Големите противници на Лукашенко като дългогодишния лидер на опозицията Николай Статкевич и правозащитничката Мария Колесникова са в затвора. Други опозиционери като кандидатката за президент Светлана Тихановская живеят в изгнание.
Тихановская продължава да пътува и да се бори за вниманието и подкрепата на международната общност към беларуското демократично движение. Но подкрепата ѝ в редиците на опозицията намалява.
Опозицията е в криза
Движението се намира в дълбока структурна криза, смята Шрайбман. “Много участници, активисти и политици критикуват Тихановская, защото не е достатъчно решителна, не е създала кабинет в изгнание, не действа като президент и не е основала освободително движение.”
Тихановская също осъзнава нуждата от нова перспектива. "Трябва да продължим да работим като единен фронт", казва 39-годишната представителка на опозицията.
Лукашенко жертва независимостта на Беларус
Фронт, от който в самия Беларус не е останало много. Независимите медии и гражданските организации бяха смазани, а критичните гласове - заглушени. Лукашенко отново държи юздите - но не чак толкова здраво, както преди 2020 година, подчертава Шрайбман: “Той става все по-зависим от Русия. Коридорът, в който той може да маневрира, е станал много по-тесен. Толкова тесен, колкото никога досега в историята на независима Беларус.”
Лукашенко вече не е зависим само от икономическата помощ на Русия. Той е загубил суверенитета си и във военно отношение. Това е постепенна ерозия на независимостта, от която той всъщност никога не е искал да се откаже.
Това е цената на властта, която той стиска вече 28 години. Това е неговият Беларус, неговият народ - “който гласува за мен и ме подкрепя до ден днешен”, казва Лукашенко. Тези, които не гласуват за него и не го подкрепят, рискуват бъдещето си, свободата си. Властовият апарат продължава да прави всичко възможно, за да пресече всяка форма на съпротива още в зародиш. Но след цялото насилие тази съпротива вероятно няма как трайно да бъде пречупена.