"В Босна и Херцеговина, 25 години след войната, настройват децата едни срещу други", казва майката на една ученичка от Жепче. В училището ѝ мюсюлмани и християни са разделени. Различни входове, различни класни стаи.
Град Жепче, Босна и Херцеговина: в училищния двор на "Смесеното средно училище Жепче" всичко изглежда съвсем нормално. Учениците се смеят, разговарят, гледат нещо на мобилните си телефони.
Но сградата всъщност има два входа: един отдясно - за етническите хървати, които са предимно католици, и един отляво - за босненците, които са предимно мюсюлмани. Коридорите и класните стаи от двете страни изглеждат еднакви, но учениците се обучават отделно по етнически признак - от различни учители.
Има дори два различни училищни звънеца, които бият по различно време. За да не се срещат учениците от различните етнически групи на общия вход, обяснява 17-годишната ученичка Лана Муслич. Учители потвърждават причината. "Те дори не се опитват да скрият сегрегацията от нас", казва Саджра Ефендич, съученичка на Лана.
"Имаме различни празници, различни почивни дни, дори не се дипломираме заедно", обяснява Лана.
Малцина говорят открито
По данни на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), в Босна и Херцеговина има 56 училища (към 2018), в които ученици от различни етноси се обучават под един покрив, но отделно. Системата е известна и като "две училища под един покрив". Това е част от наследството от Босненската война, в която босненци, сърби и хървати воюват помежду си между 1992 и 1995. Тогава загиват повече от 100 000 души, а около 2,3 милиона са разселени.
Според доклада на ОССЕ обаче "смесеното училище" в Жепче датира от 2004 и има някои "положителни" характеристики. Няколко учители работят и по двете учебни програми, има общ вход на училището, а учителската стая също се ползва от учители и от двете етнически групи. Поради това ОССЕ определя "смесеното училище" в Жепче като административно и юридически обединено училище - въпреки че учениците се обучават отделно според етническата си принадлежност.
Многократните запитвания за интервюта, изпратени от ДВ, бяха игнорирани както от ръководството на училището, така и от кмета на малкия град. Според Лана и Саджра един от хърватските ученици е получил забрана да говори пред ДВ. В противен случай са го заплашили, че ще го изключат от училище. Лана Муслич и съученичката ѝ Саджра Ефендич обаче искат да говорят. Срещаме се в едно кафене в градчето, близо до училището.
Вучилищеетническатасегрегацияетематабу
"Училищната система работи толкова усилено, за да ни раздели", обяснява Лана. Двете със Саджра биха искали да променят системата и да обединят етнически разделените класове, казват момичетата. "В края на краищата ние ходим на един и същ лекар, родителите ни работят в едни и същи фирми", казва Лана, "сегрегацията е изчезнала в почти всички институции в обществото, с изключение на училището".
25 години след войната децата все още са настройвани едни срещу други, обяснява майката на Лана, Лейла Муслич. Тя казва, че дискриминацията се пренася и на трудовия пазар. "Хората не се наемат на работа заради повечето им качества, а заради националността им".
В Босна и Херцеговина живеят етнически босненци, сърби и хървати, някои с различни паспорти и говорещи различни езици. Дори в средното училище се изучават различни езици - босненски в едната учебна програма, хърватски в другата. "Но ние се разбираме отлично", обяснява Лана, "по-скоро може да се каже, че това са различни диалекти на един език".
В училище, казва тя, почти никой от учителите не говори открито за училищната система. "Това е тема табу. Когато заговорим за това, те мълчат", казва Лана.
Учителитемълчат, задазапазятработатаси
Единственият, който не мълчи, е класният ръководител на двете ученички. Неджад Ходжич работи в училището от 1995 и е преживяла различни системи. "Сегрегацията уж трябваше да бъде временна", казва Ходжич, който преподава босненски език и литература. Преди това босненците, сърбите и хърватите са учили в напълно различни училища и сгради. Политическата мярка, с която се променя това, има за цел поне да събере учениците в една и съща сграда.
Разделението на класовете обаче остава за дълго. За Ходжич това е проблематично. "Има поколение, което не познава нищо друго освен сегрегацията", казва той. От години той се бори за съвместно обучение на учениците - засега безуспешно. "По-лесно е да управляваш хора, които се мразят един друг", обяснява той. За него е естествено да критикува открито системата. Но за повечето учители, казва той, това не е така.
"За тях най-важното е да запазят работата си", обяснява той. Босненските и хърватските ученици имат различни учители - ако класовете бъдат обединени, може да се стигне до съкращаване на работни места. Ето защо учителите почти не се съпротивляват.
"Честно казано, никога не съм се замислял за разделението", коментира друг учител. Той иска да остане анонимен, защото се страхува да не загуби работата си. Добавя, че разделението е по-скоро проблем за учениците. Самият той обаче е против обединяването на двете учебни програми.
Засега Лана и Саджра се борят безуспешно със системата, но имат поне един малък успех. От няколко месеца след училище те се занимават с музика заедно с хърватски ученици в музикалното училище в града. "Споделяме едни и същи интереси и една и съща страст - това ни свързва", обяснява Саджра.