Холандският премиер Марк Рюте призова за спокойствие. Според него заповедта за мобилизация е "знак за паника в Кремъл", която обаче не следва да се приема като пряка заплаха за тотална война със Запада.
Вицеканцлерът на Германия Роберт Хабек нарече решението за мобилизация на 300 000 руснаци “допълнителна ескалация на агресивната война срещу Украйна в нарушение на международното право”. Германският кабинет ще обсъди ситуацията, допълни той и увери, че Берлин ще продължи да оказва пълна подкрепа на Украйна.
Британският министър на отбраната Бен Уолъс коментира частичната мобилизация като знак, че "инвазията се проваля". А американската посланичка в Украйна Бриджит Бринк написа в Туитър следното: "Имитациите на референдуми и мобилизации са признаци на слабост, на руския провал". Вашингтон никога няма да признае руските претенции към уж анексираните украински територии, допълва тя и също уверява, че САЩ ще продължат да оказват помощ на Украйна.
Войната не върви по плана на Кремъл
Полският премиер Матеуш Моравецки, от своя страна, призова Запада да засили помощта си за Киев. "Русия ще се опита да унищожи Украйна и да завземе част от нейната територия. Не можем да допуснем това", каза той. Според съветника на украинския президент Михайло Подоляк частичната руска мобилизация е била очаквана, тъй като войната не върви по план за Кремъл. Според него целта на този ход е да се обвини Запада за войната и за влошаващото се икономическо положение в Русия.
Експертът по въпросите на сигурността Маркус Каим от Фондацията за наука и политика заяви следното пред "Тагесшау": “Част от военните цели на Русия в момента вече не изглеждат постижими.” Самият Путин e преминал в отбранителна позиция, смята експертът. "Той говори за ядрените оръжия, с които би разполагал, и твърди, че не блъфира. Той се представя като агресивен командир. Ясно е, че става дума за влияние върху политическия дебат в Европа и САЩ", казва Каим.
Ще доведе ли мобилизацията до промяна и в Русия?
"Руските войски в Украйна очевидно са толкова изтощени, че сега Путин не вижда друг изход, освен да нареди частична мобилизация, въпреки че дълго време не желаеше това", обяснява Герхард Мангот, професор по международни отношения от Университета в Инсбрук и експерт по Източна Европа пред германското издание “Фокус онлайн”. Той уточнява, че става въпрос за 300 000 резервисти, които са привикани под знамената. "По същество това са цивилни лица с предишен военен опит".
Мангот коментира още, че ходът на Путин променя много, включително и в самата Русия. Руският президент винаги е искал да предотврати подобна частична мобилизация заради политическия риск, обяснява той. "За повечето руснаци идеята беше да поддържат впечатлението за нормалност. Сега е различно. Бащи и синове биват откъсвани от семействата им и се изпращат на фронта." Всичко това може да окаже влияние върху настроенията в Русия, прогнозира експертът.