Отидете към основна версия

2 887 75

Който иска мир, да достави оръжия на Украйна сега

  • украйна-
  • волфганг ишингер-
  • германия-
  • русия-
  • владимир путин-
  • нато-
  • война-
  • инвазия-
  • оръжия

Какво ще стане, ако взаимното унищожение се проточи и през следващата година?

Снимка: БГНЕС/ EPA

Проф. Волфганг Ишингер, бивш посланик на Германия във Вашингтон и бивш председател на Мюнхенската конференция по сигурността. Неговият анализ е публикуван в „Ханделсблат“/ БГНЕС

Военните действия на Русия срещу Украйна продължават вече почти седем месеца. Въпреки впечатляващия размер на територията, която Украйна си възвърна през последните седмици, краят им не се вижда. Русия все още разполага с различни политически и военни - включително ядрени - възможности и резерви. Досега Украйна е успяла да си върне само малка част от територията в източната и южната част на страната.

В Киев се говори, че следващите 90 дни ще бъдат решаващи. Но какво ще стане, ако взаимното унищожение се проточи и през следващата година?

Германия не се съмнява: колкото по-скоро се постигне примирие или още по-добре - мирно решение на конфликта, толкова по-добре - поне ако Украйна не отстъпи никакви територии. Всяка седмица е от значение: става дума за живота и смъртта на войници и цивилни в Украйна, но също така и за сериозните отрицателни икономически и енергийни последици от този конфликт за цяла Европа, включително и за нас в Германия.

Но който иска скорошен мир, трябва да достави на Украйна възможно най-много оръжия - включително тежко военно оборудване и оръжия. И освен това оръжията трябва да бъдат доставени сега, а не през следващата година! Не трябва да се страхуваме от ядрени заплахи.

Но може би САЩ имат малко по-различно виждане за спешността на прекратяването на конфликта. САЩ не са застрашени от енергийна криза. От гледна точка на САЩ дългосрочното отслабване на Русия е важна стратегическа цел, която ще бъде по-лесно постигната в един по-продължителен конфликт. Следователно интересите на Германия (а оттам и на Европа като цяло) и на САЩ не са непременно съгласувани в този случай.

Във всеки случай Берлин трябва да се подготви добре в дипломатически и политически план за евентуално прекратяване на военните действия. Разбира се, ние не искаме да предписваме на Украйна какви военни цели на каква цена, с какви жертви и колко дълго време трябва да преследва. Но това не означава, че не трябва да се подготвяме за преговори още сега, за да можем да поставим интересите си правилно в дневния ред.

Защо тази дипломатическа подготовка е толкова важна? Когато се стигна до края на войната в Босна през 1995 г., ние, членовете на дипломатическата делегация, пътувахме до Дейтън без никакви предварителни текстове по отделните теми на преговорите. От друга страна, картината за САЩ беше съвсем различна: с внимателно подготвени и юридически проверени текстове в ръка, САЩ майсторски доминираха в преговорите и напълно реализираха всички свои интереси, като оставиха руските и европейските интереси настрана. По-долу ще посоча като пример някои точки от възможните преговори за Украйна, по които Берлин и целият ЕС трябва предварително да изработят ясни позиции:

1. Да предположим, че се предвижда прекратяване на огъня между Русия и Украйна, без например Крим да бъде върнат на Украйна. Тогава трябва да решим следния въпрос. Ще се застъпим ли подобно примирие заедно с кримската поправка да бъде записано в резолюция на Съвета за сигурност на ООН и по този начин да бъде включено в международното право? И какво ще се случи, ако Русия не се съгласи с това в Съвета за сигурност?

2. Да предположим, че примирието стане възможно в краткосрочен план. Кой от гледна точка на Германия - освен ООН - ще трябва да посредничи? Може би Ердоган? Кой ще трябва да следи за спазването на примирието в този случай? Ще водим ли кампания за ОССЕ като такъв наблюдател?

3. Да предположим, че Русия поиска отмяна на западните санкции като компенсация за прекратяването на огъня. Бихме ли приели вдигането на санкциите само като част от цялостно мирно споразумение или бихме направили отстъпки?

4. Да предположим, че Украйна поиска значителни репарации от Русия. Бихме ли подкрепили това искане, като обвържем вдигането на санкциите с признаването на тези репарации от страна на Русия? Бихме ли направили такива обезщетения задължителни по силата на международното право?

5. Да предположим, че Украйна поиска създаването на извънреден трибунал, който да разследва обстоятелствата за решението от 24 февруари - в допълнение към Международния наказателен съд. Ще се присъединим ли ние и нашите партньори от ЕС към това искане? (Надявам се да е така!).

Бих посъветвал федералното правителство да обмисли всички по-нататъшни стъпки с най-голяма предпазливост, но да не изпада в самозаблуждение. Също така е важно не само да се вземе решение за по-нататъшни мерки за подкрепа и доставки на оръжие за Украйна, но и да се подготви оптимално бъдещото мирно споразумение.

Поставете оценка:
Оценка 2.2 от 34 гласа.

Свързани новини

Новини по държави: