"След изборите е като преди изборите" и "Пак ли? Избори в България" - на такива заглавия може да се натъкне човек днес в немскоезичните медии. Повечето от тях използват кореспонденциите на осведомителните агенции, за да отразят вчерашното гласуване в страната. В тези кореспонденции българският читател сигурно ще забележи една особеност: репортерите на агенциите се опитват да "преведат" на немски структурата на политическия пейзаж в България, което обаче понякога създава подвеждащо впечатление. Така например германската агенция ДПА, цитирана от десетки електронни издания в страната, определя победилата партия ГЕРБ като "прозападна" и "bürgerlich" - като политически жаргон последното в превод означава приблизително центристка или буржоазна. А немската емисия на "Франс Прес" определя ГЕРБ като "консервативна партия".
Телевизионният канал ntv цитира политолога Даниел Смилов, според когото сега ситуацията е дори по-сложна, отколкото след предишните избори. Новинарският канал съобщава още: "Предизборната борба в най-бедната държава от ЕС премина този път не под знака на темата за корупцията, а за войната в Украйна и несигурните доставки на газ. Исторически и културно България е тясно свързана с Русия. Руското нахлуване в Украйна предизвика дълбок разлом в страната с 6,5 милионно население. Борисов се опитва да не застрашава отношенията нито с ЕС, нито с Русия и Турция, докато Петков зае в предизборната борба ясна проевропейска позиция."
Никой не желае да се коалира с Борисов
Същите констатации четем и в други издания като "Шпигел", "Зюддойче Цайтунг" или "Тагесшпигел". А "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) пише: "Неокончателните изборни резултати очертават трудно сформиране на правителство. Досега почти никой не желае да се коалира с Борисов, защото годините на неговото управление бяха белязани от сериозни измами със субсидии и системна корупция на най-високо равнище. До съставянето на ново правителство страната ще се управлява от служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев. Критичните гласове твърдят, че президентството все повече се превръща в център на властта в България", отбелязва ФАЦ.
И още за ролята на президента Радев в българската политика. Австрийският "Щандарт" публикува вчера интервю с бившия премиер Кирил Петков. На въпрос за положението с тайните служби Петков отговаря: "Те не бяха реформирани след края на комунизма. Докато управлява служебното правителство, президентът Радев може да смени ръководството на всички тези служби, понеже контролира и премиера. И едно избрано правителство не може да направи нищо срещу това. Ето защо трябва да променим закона. Хората в тайните служби трябва да отговарят на антикорупционните стандарти. Тайните служби трябва да се контролират от парламента. През последните 12 години тези хора бяха избирани от ГЕРБ и съответно отвориха предпазни чадъри над корупционните мрежи и практики. С тях не може да се осъществи никаква промяна."
Кой работи в полза на Русия?
По-нататък в интервюто пред "Щандарт" Петков отговаря на въпрос за влиянието на Кремъл върху тайните служби в България: "Корупционните скандали в България са свързани с руското влияние, например в случая с тръбопровода "Турски поток", по който от 2020-а година насам до България стига руски газ. Правителството преди нас създаде на Украйна един от най-големите ѝ геополитически проблеми, давайки одобрението си за "Турски поток". Освен това българските граждани платиха милиони евро за изграждането на този тръбопровод, макар да нямат никаква полза от него. Неговата единствена цел беше да увеличи влиянието на една чужда държава, а именно на Русия! Питат ме дали няма да вляза в "евроатлантическа коалиция" с ГЕРБ, но аз нямам политическо доверие към онези, които са подписали за "Турски поток". С този тръбопровод Борисов нанесе на Украйна повече вреди, отколкото са ѝ нанасяли които и да било други проекти по-рано. Той изобщо не обясни на българските граждани защо го прави. И аз не вярвам на неговите уж евроатлантически възгледи."
И накрая още един австрийски вестник, който обръща внимание на "Възраждане" - "Винер Цайтунг". "Проруската партия "Възраждане" удвои резултата си, но остана много далеч от очаквания фурор. Партийният шеф Костадин Костадинов в предизборната борба клонеше към признаване на псевдореферендумите, организирани от руските окупатори на превзетите територии в Източна Украйна и открито призоваваше за излизане на България от ЕС и НАТО. В изборната нощ Костадинов каза, че не вижда възможност да бъде поканен като коалиционен партньор и повтори, че неговата партия е против въвеждането на еврото и за изтегляне на войските на НАТО от България, както и за "нормализиране" на отношенията с Русия", пише "Винер Цайтунг", цитирайки австрийската агенция АПА.