Правителството на Румъния беше сред първите в ЕС, които реагираха, когато цените на енергията започнаха да се покачват. Още преди да започне войната в Украйна, през миналия ноември Букурещ започна схема за субсидиране, за да предпази един от най-бедните слоеве на населението в блока от тяхното въздействие, пише Bloomberg TV Bulgaria.
Сега, когато други държави от ЕС въвеждат свои собствени програми за защита на потребителите, опитът на Румъния показва капаните на подобни инициативи, тъй като цените удариха непредвидени рекорди след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Съгласно схемата на Букурещ, стартирана след като отварянето след пандемията от Covid и недостигът на доставки от Русия тласна цените нагоре, компаниите за комунални услуги купуват на пълната пазарна цена и продават на ограничена цена, като държавата ги компенсира за разликата.
Но скокът на цените, тъй като на Русия бяха наложени санкции заради инвазията и Москва ограничи доставките на газ за Европа, означава, че правителството среща трудности да поддържа плащанията. В резултат на това компенсациите идват със закъснение — и потенциално изобщо не идват — и енергийните компании предупреждават, че са изправени пред криза на паричния поток. „Ситуацията се влошава“, каза Лауренциу Урлуеску, председател на румънската асоциация за комунални услуги Afeer, пред Financial Times, добавяйки, че първите плащания са пристигнали едва през юни.
Правителството предвиди в бюджета около 2 милиарда евро за покриване на възстановените суми тази година. Но Afeer оцени разходите на 6 милиарда евро, въпреки спада на цените на газа от рекордните нива през август, докато енергийният регулатор ANRE ги определи на 8 милиарда евро - около 3 процента от БВП. Според ANRE към средата на октомври правителството е платило малко над 1 милиард евро на дружествата за комунални услуги. Румъния либерализира напълно своя енергиен пазар едва през 2021 г., но правителството обмисля връщане към регулираните цени в опит да спре по-нататъшното нарастване на сметките. Управляващата коалиция започна разговори за този ход миналата седмица, като решението трябва да бъде взето тази седмица, според високопоставени политици от коалицията.
Урлуеску предупреди, че кризата с паричните потоци, наложена на доставчиците, е принудила мнозина да вземат заеми, за да покрият недостига, в някои случаи почти изчерпвайки кредитните си линии. „Това е за целия сектор... Около 100 доставчика имат същия проблем." „Виждаме същия ефект върху всички участници на пазара“, добави той. „Все още няма форуърдни сделки, само спот пазарът е ликвиден.“ През април правителството се опита да покрие част от разходите, като наложи 80-процентов данък върху неочакваните печалби на производителите на електроенергия и търговците на едро на газ, наложен върху приходи над определено ниво. Много от компаниите отчетоха рекордна печалба, тъй като цените скочиха.
Но усилията предизвикаха обратния ефект. Тъй като маржовете им бяха под натиск, търговците на едро вдигнаха още повече цените си, казва Кристина Пруна, депутат от либералната опозиция, която специализира в енергийната политика. Междувременно компаниите за комунални услуги предположиха, че ще им бъде възстановена разликата между цената на едро и тавана, така че не принудиха търговците на едро да се конкурират за бизнес чрез намаляване на цените. Това изправи държавата пред още по-високи разходи, казва Пруна. „Това беше социална мярка с частни средства. Това е напълно погрешно и унищожава енергийния сектор“, каза тя. „Има висок риск от отрицателен ефект на доминото върху цялата верига на доставки.“
Дори големите мултинационални компании усещат натиска. Германската компания за комунални услуги Eon, която има 1,5 милиона клиенти в Румъния, беше толкова загрижена за пазарното въздействие на правителствените мерки и закъсненията на плащанията, че през август главният изпълнителен директор на нейното румънско дъщерно дружество писа до министър-председателя на страната Николае Чука. Eon Romania беше изправена пред „изключително критична финансова ситуация в резултат на извънредния паричен дефицит, със сериозни последици за сигурността на доставките за румънските потребители“, пише Фолкер Рафел в писмото, което е видяно от FT. Компанията беше „напълно уязвима“ към увеличения на цените на едро и забавяне на възстановяването, каза Рафел, и в резултат на това нейният дългов товар се е увеличил почти четири пъти до около 500 милиона евро от декември.
Около седмица след писмото на Eon правителството въведе данъчен пакет – който описа като „пакет за солидарност“ – за набиране на средства от други части на енергийния сектор. Той включва възстановяване на търговските маржове, данъци върху износа и вноса на газ и електроенергия и таван на нивото на цените на едро, за които правителството е готово да възстанови разходите на компаниите. Пакетът обаче е задълбочил проблемите, според данни от индустрията и наблюдатели. Той наложи 98 процента данък върху търговията с енергия, наложен върху маржа - брутната разлика между покупната и продажната цена - а не върху печалбата. Това имаше смразяващ ефект върху пазара, тъй като участниците бяха изправени пред плащане на незабавни режийни разходи, като например заплати, от понижените маржове. „Търговската дейност почти ще умре“, каза Урлуеску. „През септември видяхме точно нулеви сделки на форуърдни пазари за електричество или газ. Това не е нищо друго освен катастрофално.“
Румъния, която разполага със значителни местни газови ресурси, почти е напълнила своите газови хранилища, каза Чука пред репортери миналата седмица. Въпреки това, 3-те милиарда кубически метра покриват само около една четвърт от годишното потребление на страната, което прави вноса жизненоважен. Новите тарифи задържаха трансграничния трафик само на част от нормалните нива от септември, дори когато спот цените в Румъния бяха благоприятни, каза Пруна. Урлуеску предупреди, че много дружества за комунални услуги обмислят затваряне или изоставяне на клиенти. Проблемите на доставчиците на комунални услуги оказват косвен ефект върху банките, предупреди Eon Romania в писмото си от август. Само дългът на компанията от 500 милиона евро възлиза на около 0,5 процента от общия баланс на румънската банкова система, показват данни на централната банка.
„Загрижен съм за цялата система“, каза Разван Николеску, бивш министър на енергетиката. „Не е устойчиво. Малко прекалиха с данъчното облагане, особено при търговските дружества... Това беше грешка." Вместо това Букурещ трябва да определи общ размер на субсидията, която може да си позволи, да я насочи към изложените индустрии и онези домакинства, изправени пред най-големи затруднения, и да набере средствата чрез данъци по устойчив начин, каза той. „Компаниите трябва да имат социална роля, особено в Източна Европа, където заплатите все още изостават от средните за ЕС, докато цените са почти същите“, добави той. „Но не покривайте групи, които не се нуждаят от това. Няма причина да се защитават фирми [които не разчитат на големи количества енергия], като агенциите за недвижими имоти. Вместо това защитавайте пекарните или стъкларските фабрики.“