Коментар пред The Moscow Times на руския интелектуалец и дисидент Леонид Гозман:
Как точно би могъл да рухне режимът на Путин?
Всички, освен може би самият Владимир Путин, разбират, че неговият режим е към своя край. Най-малкото в Русия се водят дискусии за бъдещето на страната, сякаш Путин и неговата система вече не съществуват. Въпросът е как точно ще рухне режимът му?
Дълго време надеждата беше, че избори ще свалят правителството, въпреки че Русия не е имала истински избори от поне 15 години. Но някои все още се надяваха, че дори малък брой независими депутати могат да променят атмосферата в страната, докато други вярваха, че изборите могат да свалят режима. Нищо от това в момента не е възможно.
Кремъл направи ситуацията невъзможна за почти всички опозиционни политици, тъй като ги хвърли в затвора или им забрани да се кандидатират за длъжности по абсурдни причини. Референдумът за промяна на конституцията и безкрайно удължаване на управлението на Путин показаха дори на най-оптимистичните наблюдатели, че режимът не се интересува какво мислят хората. И ако режимът успява в нещо, то е във фалшифицирането на изборните резултати. Всякакви избори при Путин могат да бъдат само фарс.
Имаше и надежда (и същевременно страх), че режимът ще падне при революция, че може би хората ще изгубят търпение и ще свалят правителството и че силите за сигурност няма да посмеят да се изправят срещу стотици хиляди протестиращи. Събитията от последните девет месеца обаче накараха разговорите за революция да звучат като фантазия. Сега Путин е „във война“ със Съединените щати и НАТО, две образувания, които мнозинството руснаци виждат като врагове. Сега опонентите на Путин не се възприемат като на страната на народа, а по-скоро на страната на Съединените щати, и следователно не могат да разчитат на обществена подкрепа. Заедно с желанието на режима да използва сила, това прави невъзможна революцията в обозримо бъдеще.
В същото време режимът няма шанс да оцелее в сегашния си вид. Липсата на път към победата не само в Украйна, но и като цяло, липсата на визия за бъдещето, изчерпването на моралните и политически ресурси, невъзможността за съществуване в условията на изолация и емиграцията на големи слоеве от населението - всички те правят промените неизбежни. Украинските военни удари и западните санкции няма да позволят на системата безкрайно да удължава смъртта си. Съществува, разбира се, възможност за ядрена война, но като оставим настрана сценария за глобален апокалипсис, има само два донякъде реалистични сценария за края на режима на Путин: единият е ужасяващ, а другият няма много общо с демокрацията, но поне дава на Русия шанс за бъдеще.
Първият сценарий е бързият крах на руското правителство. По същество правителството вече е в упадък: то очевидно губи контрол, заповедите не се изпълняват или — както в случая с мобилизацията — се следват по толкова неортодоксален начин, че отрицателните последици далеч надхвърлят положителните резултати за режима. Въпреки това, контраофанзивата на Украйна и нарастващите социално-икономически проблеми могат да създадат ефект на снежна топка и цялата стабилност може да бъде загубена.
Това вече се е случвало веднъж: в последните дни на Съветския съюз, когато Михаил Горбачов издаваше указ след указ, които никой нямаше намерение да изпълнява и които той нямаше как да наложи. Тогава имаше институции, които се намесиха и предотвратиха хаоса: партийните организации на множеството републики и в руските региони, екипът на Борис Елцин, и новите институции на властта в балтийските републики. Съвременна Русия няма такива институции.
Това означава, че бързият крах на режима неминуемо ще доведе до свобода за всички: ще се сблъскат военни формирования с различни лидери. Лакеите на Путин – чеченският лидер Рамзан Кадиров и основателят на частната армия „Вагнер“ Евгений Пригожин – ще влязат в битката заедно със своите бойци, а други регионални структури, ръководени от амбициозни генерали и губернатори, ще се включат в битката. Нивото на насилие и кръвопролития биха били невъобразими, в Русия би станало апокалиптично.
По-малко ужасяващ сценарий е „дворцовият преврат“. Това не е задължително да е убийство. Възможно е Путин да бъде свален или убеден да се оттегли от властта. Неговото обкръжение със сигурност разбира, че той вкара страната - и, което ги интересува повече, тях лично - в задънена улица. Основният им проблем не е Украйна или Русия, а по-скоро способността им лично да се помирят със Запада и да възвърнат възможността си да използват своите активи и банкови сметки. Обкръжението на Путин разбира, че докато Путин е на власт, те никога няма да могат да направят това.
Има шанс, особено в случай на големи военни загуби, няколко от най-доверените съветници на Путин да му предложат стратегия за излизане. Може би някоя второстепенна фигура, която би била лесно манипулируема, може да бъде назначена за президент. Този формален лидер ще бъде натоварен със задачата да прекрати войната, да направи всички възможни отстъпки на Запада и по този начин да „купи прошка“ за вътрешния кръг на Путин.
Западът най-вероятно ще си сътрудничи [с него] в интерес на предотвратяването на Трета световна война. Не знаем дали във вътрешния кръг на Путин има хора, които са достатъчно смели да му направят подобно предложение, тъй като той се обгражда с безгръбначни конформисти от години.
Също така не знаем дали Путин би приел такова предложение, особено след като бившият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев - който беше убеден, че ще успее да запази влиянието си, когато предаде президентството на Касъм-Жомарт Токаев, човек, на когото вярваше и смятан за близък — загуби всякаква власт и влияние само за една седмица, когато Токаев утвърди своята независимост от него. Сега дори свободата и животът на Назарбаев зависят от Токаев.
Още по-страшен пример за Путин е този с бившия югославски президент Слободан Милошевич, чиито хора го изпратиха да бъде съден в Хага. Всеки от вътрешния кръг на Путин, който се осмели да се обърне към президента с предложение да се оттегли, също трябва да е човек, готов да вземе допълнителни мерки, ако предложението не бъде прието. В противен случай се страхувам, че шансовете на Русия за оцеляване са нулеви.