"Напоследък все по-често чета, че в Германия не си струвало да се живее. И силно се чудя", пише германският журналист Феликс Айк. На страниците на "Ди Велт" той обяснява защо е хубаво да се живее в страна като Германия.
"Ода на радостта" - така, назаем от Шилер и Бетовен, бихме могли да озаглавим есето на германския журналист Феликс Айк в "Ди Велт". Авторът от сърце признава, че много харесва живота си в Германия и обяснява защо. В началото на неговата колонка става дума за многобройните перипетии и изпитания, на които го е подложила работата му като журналист в Русия, в няколко бивши съветски републики и другаде в Източна Европа.
"Колко хубаво е да живееш в страна като Германия!"
"Всеки път, когато се връщам след подобни преживявания, си отдъхвам и си казвам: Колко хубаво е да живееш в страна като Германия! Всъщност въпрос на късмет е, че по рождение ми се полага германски паспорт. А иначе изобщо не бих казал за себе си, че съм патриот. И никога не бих облякъл футболна фланелка с националните цветове например. В същото време все по-често чета, че Германия не функционирала както трябва, че тук не си струвало да се живее. И силно се чудя. Та нали ние сме сред първите десет страни в Индекса за човешко развитие. Индексът, който показва в каква степен една страна осигурява на гражданите си дълъг и щастлив живот, високо равнище на познание и адекватен стандарт на живота."
Авторът влиза в задочен спор със своя колежка, която е кореспондент на "Ди Велт" в Сингапур и наскоро е написала колко е доволна, че вече не живее в Германия. Аргументите, които той изброява: "На първо място е факторът благоденствие. Лично за мен той драматично ограничава броя на страните, където бих живял. Според последните данни на Евробарометър две трети от германците живеят комфортно със своите доходи. По-висок е процентът единствено в Швеция (87%), Дания (86%), Финландия (84%), Нидерландия (82%) и Люксембург (80%)."
Журналистът припомня, че по доходи Германия е сред първите 20 страни в света, но в тази двайсетица фигурират и редица държави, ограничаващи свободите на хората. Вторият фактор, който го привързва към Германия, е здравеопазването: "В Германия то е по-добро, отколкото може да ви се види на пръв поглед. Въпреки основателните критики, стандартите все още са много високи. От собствен опит знам каква мъка е да нямаш добър зъболекар. В Москва ми се наложи три дни да обикалям поликлиниките, докато ми направят най-обикновена пломба. Накрая, въпреки наличието на здравна осигуровка, пак трябваше да платя 70 евро, като така и не разбрах дали това беше рушвет или такса. Срещу тази цена една възрастна жена с 25-сантиметрова стоманена спринцовка упои и парализира половината ми лице. А после, докато си припяваше някаква песничка от времената на ГДР, забрави да изчисти хранителните остатъци, които се оказаха под пломбата. Два месеца по-късно, пак с цената на много болки, работата оправи моят германски зъболекар (по ирония на съдбата - емигрант от Русия)."
Като лош пример авторът припомня и трагичното състояние на здравеопазването във Великобритания, където хората са принудени дни наред да чакат за лечение в спешните отделения. След здравеопазването той добавя и германската социална система като аргумент в полза на страната: "Тя предлага сигурност, каквато малко други страни могат да предложат. Базисното социално осигуряване с голяма вероятност е сред най-здравите и гъсти социални мрежи в света. Към това се добавят и държавните помощи за наем на жилище. Да, не е лесно да се живее само от социални помощи, но в случая "екзистенц минимум" е точният термин. Мнозинството пенсионери съумяват да живеят от пенсията си, макар че една четвърт получават по-малко от 1000 евро месечно и със сигурност биха се радвали на повече пари. И все пак: голяма част от човечеството може само да си мечтае за такива доходи. В Русия повечето безработни изобщо не подават молби за помощи, защото не си струват усилията за някакви си 20 евро месечно. А пенсиите са толкова ниски, че никой не може да води достоен живот с тези пари."
Най-големият плюс
Авторът добавя към всичко изброено за германската социална система и щедрите помощи, които държавата отпусна заради скока на енергийните цени. По-нататък в есето му става дума и за образователната система в страната: "Да, нямаме Харвард или Станфорд, но в Германия почти всеки може да следва безплатно - нещо, което е извънредна рядкост в световен мащаб."
Към края на есето си авторът стига до най-важната причина, поради която харесва живота си в Германия: "Германия е една супер демократична правова държава, която полага най-сериозни усилия за опазване на човешките права и свободи и осигурява във висока степен гаранция за правата и собствеността на гражданите си. Тук се провеждат честни и свободни избори. Всеки инакомислещ може да протестира, а дори най-големите откачалки имат право да публикуват."
Журналистът прави уточнението, че въпреки всички хвалби Германия не бива да изпада в самодоволство и трябва да инвестира още повече в образованието, в изследователската дейност и в здравеопазването. Есето му завършва така: "В крайна сметка за мен остават само малък брой държави и няколко големи града, където бих отишъл да живея. Но не защото в Германия е зле. Напротив: тук в небивала мяра са събрани на едно място благоденствие, свобода, социална сигурност и функционалност. Нека не забравяме това. И да бъдем благодарни."