Ужасните условия в Судан предизвикаха масово изселване и превърнаха столицата Хартум в призрачен град
Дни след като в Судан избухнаха въоръжени битки, Далия Мохамед и майка ѝ бяха изправени пред труден и почти невъзможен избор: да избягат от столицата Хартум или да останат.
Тъй като къщата им се намира в сърцето на гражданска война, постоянните звуци на куршуми, ракети и обстрел станаха непоносими.
В четвъртък те опаковали няколко основни неща и избягали, след като домът им бе почти разрушен от ракетна атака.
„Опитвах се да отложа идеята да напусна Хартум“, каза 37-годишният Мохамед пред "Ал Джазира". „Винаги чувате тези истории за хора, които трябва да напуснат домовете си, но това не ви засяга, докато не ви дойде до главата и трябва да го направите точно вие.“
Всяко едно нещастие погледнато отстрани е поносимо и преодолимо, но когато войната влезе във вашия дом - това вече е съвсем друго нещо...
Хартум исторически е бил убежище за хора, бягащи от граждански войни в далечните периферии на Судан, като Дарфур, Нубийските планини и Южен Судан, преди последният да стане самостоятелна държава през 2011 г.
В продължение на десетилетия цивилните и армейските елити милитаризираха и извличаха ресурси от маргиналите, като петрол и след това злато, за да се обогатят, като същевременно осигуряваха достатъчно, за да успокоят жителите в Хартум.
Но сега столицата е епицентърът на въоръжен конфликт между армията и насилствена паравоенна сила, известна като Силите за бърза подкрепа (RSF). И двете групировки са създали контролно-пропускателни пунктове и се бият безразборно и ожесточено, което е доведе до растящ брой на жертвите и остър недостиг на храна, електричество и вода.
Ужасните условия предизвикаха масово изселване и преобразиха Хартум – оживен град с пет милиона жители, който сега изглежда като град-призрак.
„Това беше най-трудното решение, което мисля, че някога е трябвало да взема“, каза Мохамед. „Дори сега, ако някой ми кажеше, че районът ми е безопасен и можем да се върнем… щяхме да се върнем след секунда. Но ние не можем".
План за евакуиране
Тези, които бягат от Хартум, се насочват на изток към Порт Судан, регион сравнително безопасен и с морски пътища, свързващи Джибути и Египет.
Други карат на север към Египет, въпреки че само деца, възрастни хора и жени могат да влязат в страната без визи. Младите судански мъже на възраст от 16 до 49 години трябва да кандидатстват за визи един ден предварително в египетското консулство във Уади Халфа, град близо до границата с Египет.
Това е изискване, което рискува моментно да раздели семействата, като много от тях се готвят да се сбогуват със своите синове, братя и бащи с надеждата, че скоро ще се съберат отново с тях.
Пътищата до Египет също не са напълно безопасни след съобщенията, че бойци на RSF обират и плячкосват коли с оръжие, споделиха пътуващи суданци пред "Ал Джазира".
Амбивалентната ситуация със сигурността превърна координирането на бягството в кошмар.
Шайма Ахмед е в Лондон и се опитва да убеди родителите и братята и сестрите си да напуснат Хартум. 27-годишната девойка каза, че е трудно да съветва семейството си от чужбина.
„Не мога да дам на семейството си достоверна информация, това, което става е стресиращо. Настоявам да отидат в Египет, но не искам да ги притискам твърде много. Но ако нещо им се случи, вината ще е моя“, каза Шайма Ахмед.
Рага Макауи, суданско-британска гражданка, която е посетила семейството си в Хартум, точно когато избухна войната, добави, че логистиката не е лесна.
Тъй като автобусните спирки не работят и малките превозни средства са зле оборудвани за пътуване, тя каза, че семействата трябва да се опитат да намерят автобуси или товарни автомобили сами, както и шофьори, които знаят как да избегнат контролно-пропускателните пунктове на RSF.
„Преди един час цената на голям автобус от Хартум до Кайро беше 10 000 долара“, каза Макауи пред "Al Jazeera", вечерта преди да замине за Египет. „Автобусният превоз беше само 4 000 долара преди няколко дни. Но всеки може да си таксува каквото си иска и хората ще плащат, за да... спасят живота си.“
Това е войната! Едни се бият, други умират, трети - извличат дивиденти!
Поглед назад
Войната в Хартум започна да разделя семействата, тъй като някои избират да останат, докато близките им напускат.
23-годишната Дания Атабани каза, че нейните родители, леля и братовчедите ѝ са напуснали града, но тя е решила да остане и да се грижи за баба си и дядо си и да помага, където може.
Тя разказва, че сега едва може да разпознае своя град, който някога е бил източник на толкова много спомени и пулс на едно национално продемократично движение.
„Липсва ми мирът и красивите нощи по реката Нил...Аз съм едва на 23 години имам много мечти и не искам да бягам от танкове, и да спасявам животи на хората по улицата....Искам онзи предишния красивия и мирен Хартум“, добави тя.
Други млади хора като 26-годишния Самер Хамза все още не са решили дали да напуснат или да останат. Сблъсъците продължават да ескалират в неговия район, което прави излизането навън опасно.
Но дори и да стане безопасно да избяга, той каза, че напускането на дома и града ще бъде най-трудният избор, който някога е трябвало да направи.
„Наистина не искам да напускам дома си“, каза младежът пред "Ал Джазира", докато сдържаше сълзите си по телефона. „Надявах се, че война никога няма да се случи в Судан. Надявах се, че война никога няма да се случи в Хартум. Но това се случи....”, с прихрипнал глас каза момчето и затвори телефона....
Източник: Al Jazeera
Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед