Германия има проблем с издръжката на бежанците: много общини изнемогват под тежкото финансово бреме и искат намесата на държавата. А обществото вече не е склонно да приема още бежанци, сочи актуално проучване.
На мигрантските проблеми в Германия е посветена специална среща на върха, в която участват правителството и министър-председателите на отделните провинции. Местните власти настояват държавата да поеме по-голяма част от разходите по издръжката на бежанците, но Берлин дотук не е изразил такава готовност.
По паричния въпрос консенсус не може да се очаква, смятат наблюдателите. Но по нефинансовите мерки за преодоляването на мигрантската криза е възможно да се постигне договореност. Става дума най-вече за по-строги правила при предоставянето на убежище, ускоряване на обработката на съдебните искове при отказ на убежище и разширяване на списъка от страни, в които екстрадирането на бежанците се смята за безопасно. Плановете на германското правителство предвиждат в този списък да влязат Грузия и Молдова. Освен това полицията ще получи по-големи правомощия да извършва обиски на хората, които предстои да бъдат върнати обратно в родните им страни. Сред планираните мерки е и ускоряването на дигитализацията на процеса по разглеждане на заявките за предоставяне на убежище.
Германците стават все по-критични спрямо приема на бежанци
Срещата на върха се провежда на фона на растяща обществена критика към действията на управляващата коалиция - и по-конкретно за това, че властите обръщат твърде малко внимание на проблемите, възникнали от значителния приток на мигранти в Германия.
Проучванията на Института за изучаване на общественото мнение "Аленсбах" и на социологическия институт Димап показват, че според хората страната е "достигнала предела на възможностите си по отношение на приема на бежанци". В рамките на последната миграционна вълна в Германия са пристигнали почти 1,3 милиона мигранти, от които около един милион са граждани на Украйна. Повечето анкетирани в допитванията (71 процента) заявяват, че са усетили тази вълна, тъй като в близост до тях има настанени бежанци.
Само 39 процента от участниците в проучването поддържат сегашното миграционно законодателство, практически почти всеки втори (40 на сто) иска то да бъде затегнато. В този контекст мерки за улесняване на депортацията, които трябва да бъдат приети на срещата на върха в Берлин, определено могат да породят одобрение сред германското население.
"Хората се радикализират"
Междувременно във все повече населени места в Германия хората протестират срещу плановете за изграждане на бежански лагери. Един от последните примери в това отношение е недоволството на жителите на Упал в провинция Мекленбург-Предна Померания, които категорично не желаят там да бъдат настанени 400 бежанци.
"Хората се радикализират", казва пред АРД жителят на Упал Ян Ахилес. По неговите думи хората са били изправени пред свършен факт и вече нямат доверие на политиката. В Източна Германия вече се е стигало до подпалването на бежански приюти.
Икономически бежанци - не, квалифицирани кадри - да
Картината и в двете допитвания е една и съща - германците виждат в притока на мигранти повече минуси, отколкото плюсове: 55 процента мислят така. При това повечето анкетирани са против премането на чужденци, пристигнали в Германия по икономически причини. Това обаче не означава, че германците са принципно против миграцията, отбелязват социолозите от института "Аленсбах". Населението в никакъв случай не е настроено негативно към мигрантите, уточняват авторите на допитването.
Потвърждението: 55 процента от анкетираните са се изказали в полза на такива промени в миграционното законодателство, които биха осигурили легален статут в Германия на квалифицираните кадри - дори познанията им по немски да са минимални и даже ако нямат сключен договор към момента на пристигането си.