Филипинските власти евакуираха хиляди жители, затвориха училища и офиси и наложиха забрана за плаване в понеделник, тъй като тайфунът Мавар се приблиава към северните провинции на страната седмица след като удари американската територия Гуам.
Властите предупредиха за опасни приливни вълни, внезапни наводнения и свлачища. Длъжностни лица за готовност при бедствия казаха, че курсът на тайфуна може да се промени рязко и няма място за самодоволство.
Вицегубернаторът на провинция Батанес, Игнасио Вила, заяви, че тайфуните, земетресенията и природните бедствия са неизбежна част от живота им. Те трябва да бъдат подготвени, защото в противен случай това може да доведе до загуба на човешки живот и големи щети.
Армията, полицията, пожарникарите и доброволческите групи бяха подготвени за издирвателни и спасителни операции в северните провинции. Беше приготвено повече от един милион хранителни пакета за всякакви неочаквани ситуации.
Над 4800 души бяха евакуирани в убежища за спешна помощ в провинции като Кагаян и Батанес. Очаква се броят на евакуираните да нарасне, тъй като в понеделник започнаха предпазни евакуации в райони, заплашени от наводнения и свлачища. Полетите до и от провинциите бяха отменени, а риболовните и пътническите кораби не бяха допускани да излизат в морето.
В поне една провинция въведоха забрана за продажба на алкохол.
Вила сподели, че местното правителство е предоставило въжета на граждани, живеещи в рискови общности, за да засилят къщите си пред приближаването на тайфуна.
Тайфунът има максимални постоянни ветрове от 155 км/мин и пориви до 190 км/ч, но се прогнозира да пощади планинския регион от директен удар. Сегашните прогнози показват, че тайфунът се насочва на североизток към Тайван или Южна Япония.
Върху филипинския архипелаг се връхлетяват около 20 тайфуна и бури всяка година. Този регион е също подвержен на сеизмични разломи, вулканични изригвания и земетресения, което го прави един от най-застрашените от бедствия в света.
През ноември 2013 г. тайфунът Хайян причини повече от 7300 смъртни случаи и изчезвания. Села бяха унищожени, кораби бяха издухани вътре на сушата, около милион къщи и бараки бяха разрушени, а над 5 милиона души бяха разселени в един от най-бедните региони на страната в централните Филипини.