В Гърция са шокирани от трагедията в Йонийско море, където югозападно от малкия крайбрежен град Пилос на полуостров Пелопонес се удавиха вероятно стотици бежанци. Това е една от най-големите катастрофи с мигранти през последните десетилетия в Европа. В Гърция новините за удавили се бежанци се превърнаха в тъжно ежедневие. Само преди няколко седмици имаше друг подобен случай - край Миконос потъна корабче с бежанци, тогава се удавиха девет души.
Обругавани като "нашественици"
Проправителствените медии в страната хвърлят вината за последната трагедия с мигранти изцяло върху каналджиите. Вестник "Апогевматини" написа, че бежанците са се удавили, защото са били "натъпкани в стари и негодни лодки от престъпни трафиканти на хора". Други издания посочват, че бежанците е трябвало да използват легални пътища, за да дойдат в Европа. Премълчава се обаче фактът, че такива законни пътища на практика не съществуват. Междувременно хората, които смятат, че бежанците имат право на убежище и сигурност, са малцинство в Гърция. Те дори биват наричани "лоши патриоти", защото искали да отворят границите на страната и Европа за "нашествениците".
Консенсус срещу миграцията
След 2020 година, когато зачестиха опитите за нелегално преминаване на бежанци от Турция в Гърция, в гръцкото общество настъпи промяна: повечето гърци възприемат бежанците като "нашественици", срещу които страната трябва да се защитава. Съществува широк консенсус за това, че оградата по граничната река Марица (на гръцки Еврос) трябва да бъде доизградена, а контролът в открито море да бъде затегнат.
Многобройните съобщения за кандидати за убежище, които са били нелегално върнати към Турция от бреговата охрана, изглежда не тревожи гърците. Точно обратното дори: на последните избори през май 2023 мнозинството от гръцките избиратели показаха, че одобряват незаконната практика на тъй наречените pushbacks при правителството на Кириакос Мицотакис. Партиите, които искат Европа да се барикадира срещу бежанците, събраха цели 55 процента. Официално правителството на Мицотакис винаги е отричало да връща бежанци обратно. Междувременно изглежда вече дава резултат слухът, че добралите се до Гърция бежанци нямат никакви шансове да продължат по-нататък пътя си към Европа. Все повече кандидати за убежище и мигранти избягват маршрута през Турция и Егейските острови и избират по-опасния път през Средиземно море западно от Гърция. Една малка част от по-заможните сред тях пък се опитват да стигнат с яхти от Турция до Италия. А бедните използват маршрута от Либия към Италия.
Вината не е само на каналджиите
От началото на тази година по този маршрут са преминали най-малко 12 000 бежанци, които са успели да се доберат до ЕС. А броят на удавилите се е 1166 души. От 2014 година досега в Средиземно море са загинали близо 30 000 бежанци, по данни на портала Statista. Това са кандидати за убежище, използващи услугите на трафиканти, които ги качват на лодки или стари и негодни за плаване корабчета, а след това ги оставят да се оправят сами. При трагедии като тази в Пилос обаче не можем да виним само трафикантите на хора, казва Стелиос Кулоглу, евродепутат от лявата гръцка партия Сириза. В интервю за ДВ той обвинява за това и страните членки на ЕС и някои европейски политици, като италианската министър-председателка Джорджия Мелони, които отхвърлят политиката на солидарност и на споделената отговорност.
Действала ли е престъпно Гърция?
Евродепутатът посочва страни като Франция, "които са създали проблеми с бежанците с военните си интервенции", но също и такива като Полша или Унгария, които не желаят да приемат никакви бежанци. Според Кулоглу Гърция също има вина за трагедията край Пилос: "Според официалната информация от бреговата охрана, бедстващите в морето са отказали помощ от изпратените спасителни лодки. Обяснението: възможно е те да са се страхували, че ще бъдат върнати обратно, или пък са се опасявали, че могат да им вземат мобилните телефони и парите. Затова вероятно те са предпочели да рискуват и да продължат към Италия с претоварени лодки, вместо да рискуват да ги върнат обратно в Либия.
Междувременно някои експерти вече повдигат въпроса за възможността да бъде потърсена наказателна отговорност от гръцките власти. "Гръцката държава е била длъжна да направи всичко възможно да помогне на бедстващите, след като бреговата охрана е открила преобърнатата лодка", казва Василис Цианос, социолог от Университета в Кил и председател на Съвета по миграция (RfM) - асоциация с нетърговска цел, обединяваща стотици учени, които изследват проблемите на миграцията.
"Сигурен съм, че не става въпрос само за небрежност", казва Цианос пред ДВ. "Когато някой се дави, не го питаме дали е съгласен да го спасим", посочва той.
Автори: Каки Бали | Димитра Кирануди