Руското Министерство на отбраната (МО) изглежда ускорява отстраняването на командири от някои от най-боеспособните части и формирования на руската армия. Неотдавнашните уволнения на командващия 58-а общовойскова армия генерал-полковник Иван Попов и командира на 106-а гвардейска въздушнодесантна дивизия генерал-майор Владимир Селиверстов доведоха до спекулации за други предполагаеми скорошни уволнения и арести.
Сред тях са командирът на 7-ма дивизия генерал-майор Александър Корнев, командирът на 90-та танкова дивизия (Източен военен окръг) генерал-майор Рамил Ибатулин, командирът на 31-ва бригада Сергей Карасев, командващия генерал-полковник Михаил Теплински и други.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW) за ситуацията на фронта в Украйна.
ISW не е видял потвърждение, но припомня, че тези твърдения следват предишни, които се оказаха истина.
Тези съединения и части водят отбранителни и настъпателни операции в ключови участъци на фронта в Украйна.
Рокадите и арестите на командири са свързани със случаи на неподчинение и критика решенията на решения на Генералния щаб, което изглежда се разпространява към някои от техните войници.
ISW оцени на 30 април, че Кремъл е понижил няколко командири, като е прехвърлил техните отговорности от Украйна към Сирия или Нагорни Карабах и че тези очевидни понижения оставят отворена възможността тези командири да се върнат в полза на руския президент Владимир Путин.
Хроничното незачитане на руската командна верига от страна и на Кремъл вероятно пречи да установят пълен контрол над руската армия в Украйна. Самият Путин последователно заобикаляше или пренебрегваше установената командна верига с надеждата да осигури бързи успехи на бойното поле по време на войната, с което унижи авторитета на Шойгу и Герасимов.
Необичайно е, но не и уникално за един главнокомандващ да иска мнения за войната от външни експерти. По-проблематично е, макар и все още да не е уникално, за главнокомандващ да поиска мнението на подчинени, които се противопоставят директно на висшето ръководство. Но да се позволи на квази-военен командир като Пригожин да проведе своя собствена кампания, успоредна, но не подчинена на този, който се изпълнява от официалната командна верига, е изключително необичайно и силно разяжда авторитета на официалното военно ръководство.
Путин също така определи руското МО като изкупителна жертва за всички руски военни провали, което натовари Шойгу и Герасимов с репутация на некомпетентност и провал, който те едва ли ще поправят.
ISW по-рано оцени, че Путин редовно предоставя и оттегля подкрепата си за различни командири с надеждата да генерира бързо подобрение във военното състояние на Русия, но без винаги да го прави официално.
Шойгу и Герасимов вероятно са очаквали, че Путин ще възстанови пълната им власт за решенията в руската армия, като се има предвид тяхната лоялност към него след въоръжения бунт на Вагнер на 24 юни. Путин обаче очевидно не го е направил. Вместо това той следва нормалния си модел на стремеж да отклони реакцията далеч от себе си и ротационните командири, вместо директно да ги уволни.
Засилващото се неподчинение и широко разпространеното възмущение в отговор на продължаващата чистка на офицерите може да принуди Кремъл да преразгледа частичната си подкрепа за Шойгу и Герасимов в резултат на бунта на "Вагнер".
Очевидната криза на руската командна верига заплашва да деморализира по-широките руски военни усилия в Украйна. По-нататъшните противоречия вероятно все повече ще достигат до по-широка местна аудитория, тъй като руската ултранационалистическа общност на блогъри продължава да следи отблизо и да разширява тези развития. Провалът на Кремъл да се обърне към тези командири и техния персонал, като същевременно не успя да подкрепи напълно Шойгу и Герасимов, може все повече да подкопае желаната цел на Кремъл да бъде възприеман като ефективен мениджър на войната в Украйна.
Путин отрече успехите на Украйна в контранастъплението и заяви, че украинските сили не са успели да пробият руската отбрана на 16 юли. Путин по-специално каза на журналист, че ще отговори на въпрос за по-нататъшните цели на войната, ако журналистът изключи камерата. Украинските сили обаче са напреднали в Южна Украйна, където руските сили са подготвили най-мащабните укрепления.
От началото на украинската контраофанзива на 4 юни до 9 юли ISW изчисли въз основа на собствените си данни за контрол на терена, че украинските сили са освободили приблизително 253 квадратни километра територия. (Украинските официални данни за освободената територия се различават от тези на ISW, защото Украйна е изчислила първоначалния си контрол върху терена по различен начин. ISW представя свои данни, за да направи съпоставимо сравнение на руските и украинските победи.)
Украински официални лица посочиха, че обширните руски минни полета и недостигът на западно оборудване за разчистване са забавили темпото на украинския напредък в контранастъплението. Командирът на украинската Таврийска група сили бригаден генерал Александър Тарнавски призна в интервю за CNN, публикувано на 14 юли, че темпото на контранастъпателните операции е по-бавно от очакваното, позовавайки се на "сложни и плътни минни полета" в районите, през които украинските сили възнамеряват да се движат.
Washington Post съобщи на 15 юли, че руските сили са минирали силно райони между пет и 16 километра зад фронтовата линия в Запорожка област, което е забавило украинския напредък и е принудило украинските сили да извършват наземни атаки с пехота, а не със западен комплект.
Неназован украински офицер каза пред Washington Post, че руските сили са дали приоритет на унищожаването на по-модерни системи за разчистване на мини пред танковете Leopard. Украйна е получила по-малко от 15 процента от количеството материали за разчистване на мини и инженерни материали, които е поискала преди контранастъплението, като част от оборудването е пристигнало едва миналата седмица.