Разсекретени документи от британския държавен архив показват, че преди повече от 20 години тогавашният украински президент Леонид Кучма е помолил британския премиер Тони Блеър да подкрепи мечтата на Украйна да се присъедини към ЕС. В онзи момент обаче надделяват привържениците на не толкова близки отношения между Киев и ЕС, докато мнозина на Запад се стремят към повече приятелство с Владимир Путин, показват материалите.
За писмо от Роджър Лидъл, специален съветник на Блеър по европейските въпроси, разказва BBC. Той пише на министър-председателя, че Киев иска да постигне "специални отношения ... ако ние бяхме готови да проявим по-голям интерес към него".
Според 20-годишните документи Кучма пише и директно на Блеър с молба да подкрепи крайната цел на Украйна за "пълномащабна европейска и евроатлантическа интеграция, включително пълноправно членство в ЕС". Кучма придружава официалната молба с ръкописна бележка, в която заявява, че се надява на помощта на Блеър, тъй като той е "искрен приятел" на Украйна и може да окаже "лична подкрепа по този изключително важен въпрос".
Въпреки това в същата бележка, изготвена от Лидъл, се казва, че "украинците са потиснати от това, че голяма част от Европа и новата администрация на САЩ се опитват да ги отклонят от курса".
Според съветника на Блеър британските и другите западни лидери "гледат на Путин през розови очила". Путин, според украинците, "е интелигентен и представителен политик, но в никакъв случай не е герой на демокрацията".
Искрен съюзник на НАТО
Публикуваните документи разкриват също, че Блеър е бил "много окуражен" от сътрудничеството на руския лидер с НАТО в борбата с тероризма.
На 15 ноември 2001 г., два месеца след нападението на "Ал Кайда" срещу САЩ (организация, призната за терористична и забранена в Русия и много други страни по света), Тони Блеър пише на лорд Робъртсън, тогава генерален секретар на НАТО: "От личните ми контакти с президента Путин съм убеден, че той има искрено желание да развие ново сътрудничество с НАТО.
"Разговорите и срещите, които аз, Вие и други лидери на НАТО проведохме с президента Путин след 11 септември, показват, че сега можем реално да постигнем ново ниво на евроатлантическа сигурност", смята Блеър.
В друга съпроводителен документ се посочва, че макар Вашингтон "да приветства и насърчава стремежа на Украйна да се присъедини към НАТО", Великобритания смята, че Украйна "далеч не отговаря на критериите", които кандидатите за членство в Алианса трябва да притежават, което не означава, че тя трябва да бъде "окончателно изключена като възможен кандидат".
Освен това през 2001 г. Украйна беше разтърсена от множество скандали, най-значимият от които беше обвинението, основано на аудиозаписи на разговори, че Кучма е наредил убийството на журналиста Георгий Гонгадзе.
Статут на особен съсед
През февруари 2002 г. британският посланик в Украйна Роланд Смит предупреждава, че не харесва идеята на тогавашния министър на външните работи Джак Строу да предостави на Украйна, Беларус и Молдова "специален статут на съседи" по отношение на ЕС, показва друг документ.
Според Смит подобно решение би могло да създаде усещането, че "източната граница на ЕС е окончателно установена" - а специален статут на съсед се дава на онези, които окончателно и неотменимо се намират отвъд границата на ЕС.
Смит се чуди откъде изобщо е дошъл планът да се откаже на Украйна възможността за пълноправно членство в ЕС. Дали е възникнал, защото "Украйна е твърде голяма държава" или защото "наистина смятаме, че Украйна трябва да се върне в Русия, където ѝ е мястото"?
Той също така пита защо плановете за Украйна се различават от тези за България и Румъния (които се присъединиха към ЕС през 2007 г.).
Кръжене
Леонид Кучма за първи път обяви намерението на Украйна да се присъедини към ЕС през 1998 г. Тогава обаче Германия и Франция се противопоставиха, като смятаха, че най-голямата пречка е широко разпространената корупция и нефункциониращата икономика, в която влиятелни олигарси управляват целия бизнес.
След преговорите в Крим през юли 2001 г. (до завземането му от Русия оставаха още 13 години) Роджър Лидъл пише на Блеър, че "укрепването на разклатената демокрация и икономика на Украйна увеличава стабилността на бъдещите източни граници на ЕС и може да послужи като сериозна бариера пред евентуално възраждане на руския империализъм, насочен към Запада".
Към декември 2001 г., след преговорите за членство на Украйна в ЕС, проведени в Лондон, отново Лидъл отбелязва, че "украинците са останали потиснати... че голяма част от Европа и новата администрация на САЩ ги отхвърлят".
Или с Русия, или с Украйна
В началото на същата година, 2001 г., новият президент на САЩ Джордж Буш след среща с руския си колега обяви, че Владимир Путин е "прям и заслужаващ доверие" лидер.
След атентатите от 11 септември САЩ се нуждаеха от подкрепата на Русия, за да продължат военната си кампания в Афганистан.
Според Катарина Волчук, експерт по източноевропейска политика и преподавател в Бирмингамския университет, през 2001 г. британското ръководство не се интересува от бъдещите планове на Русия за Украйна, защото президентът Путин "все още се възприема като евроатлантически съюзник".
През 2014 г. ЕС най-накрая реши да сключи споразумение за асоцииране с Украйна. Но проруският президент Виктор Янукович отказа да го подпише - и това доведе до протестите Евромайдан, които го свалиха от власт на 22 февруари 2014 г.
Само няколко седмици по-късно беше анексиран Крим и започна руската операция в Донбас.
През 2022 г. ЕС предостави на Украйна статут на страна кандидатка. За НАТО Украйна все още няма точна дата и точни условия за присъединяване.