Акациевата смола е популярна съставка в хранителката индустрия, известна още под името Е414. Тя намира приложение във фармацията, в боята за обувки, захарните изделия и козметиката. В Древен Египет акациевата смола се е използвала и за балсамиране на мъртвите.
Гума арабика, както още е известна, се използва и като стабилизатор в безалкохолните напитки, който пречи на захарта да се кристализира и да се утаява. През 1997 година САЩ наложи търговско ембарго на Судан, но направи изключение за акациевата смола. Причината - "Кока-Кола" има нужда от продукта.
Судан е световен лидер
Судан е световен лидер в производството на акациева смола. Северноафриканската държава осигурява почти 70% от суровината в света. Приходите на мнозина суданци зависят пряко или косвено от износа на смолата. Неспиращите сражения в страната обаче почти изцяло спряха износа.
Суданският журналист Хюсеин Али казва пред ДВ, че продължаващата война може да доведе до "пълен колапс в износа и да създаде криза в много големи компании. Ако войната продължи, се очаква и стратегическите резерви да се изчерпат". Откакто конфликтът в Судан започна бизнесът с добив на акациева смола е все по-затруднен. В същото време военните действия ограничават търговията.
"Този продукт е важен за Судан - може би вторият или третият най-важен за експорта на страната", казва бившият председател на Суданската организация за земеделски изследвания Абулгазим Зейфелдин.
Средство за препитание за много суданци
Акациевата смола се добива основно в пустинните и полупустинните части на Сахел. Има два основни вида акация, единият от които расте в Судан. Ако акациите бъдат наранени, например от пожар или насекоми, дърветата произвеждат смола, за да покрият засегнатите части. По този начин смолата осигурява на дървото възможност да съхранява вода и да оцелее.
Земеделците извличат смолата чрез специален процес. В него те издълбават кората на дървото и събират течността, която се появява - акациевата смола. Тя се втвърдява при контакта си със слънчевата светлина и въздуха. След няколко седмици фермерите събират смолата. Този процес се повтаря през целия сезон.
Абулгазим Зейфелдин разказва, че много земеделци правят това само с прости инструменти и по този начин събират сравнително оскъдна реколта, която според него възлиза на около 250 грама от дърво. След събирането смолата се почиства и сортира и се продава на посредници, които от своя страна я препродават на преработвателни предприятия и износители.
На кого е нужна акациевата смола?
Хранително-вкусовата промишленост е много зависима от смолата, нуждае се от нея като естествена хранителна добавка и като източник на баластни вещества. Тя не променя основните химико-биологични свойства на храната и се среща в сладкарските изделия, сосовете и салатните дресинги, както и в печивата, млечните продукти и напитките.
Тайната рецепта на "Кока-Кола" е една от най-пазените в цялата индустрия. Въпреки това компанията разкрива, че не може да произвежда безалкохолните си напитки без тази основна съставка. От "Кока-Кола" не отговориха на запитването, изпратено от ДВ.
Международната асоциация на производителите и търговци на смола AIPG, която е базирана в Хамбург, отговори писмено на запитване на ДВ. От AIPG заявиха, че следят отблизо ситуацията заедно с местните си партньори и се надяват на скорошно мирно решение, за да може "пазарът на акациева смола да се нормализира".
Понастоящем ситуацията става все по-нетърпима за много фермери, казва Абулгазим Зейфелдин: "Производството страда, защото много фермери вече не могат да отидат на полето. Те не могат да продават или да изнасят. Търговците вече няма как да получат смолата, да я почистят и опаковат и след това да я транспортират до пристанището в Судан", обяснява той.
Автор: Даниел Мутети