На Балканите масово хората вярват, че вината за войната в Украйна е на НАТО, а не на Русия. Тези настроения се обясняват със силното руско влияние в региона и мощната кремълска пропаганда, пишат две германски издания.
Руското влияние в медиите в Западните Балкани продължава да е особено силно, обяснява германското издание "Ди Велт" в свой материал по темата. Въпреки че дълго време Брюксел инвестира милиарди в обвързването на Западните Балкани с Европейския съюз, пълното обръщане на държавите от бивша Югославия към Запада е трудна задача.
"Не трябва да се допусне на Балканите да се появи ниша, в която да се закрепят Русия или други участници", заяви миналата година германската министърка на външните работи Аналена Бербок. За Москва обаче Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания и Косово са възможност, пише "Ди Велт". Всъщност ЕС от години е най-големият инвеститор в региона и разполага с множество дипломати и експерти на място.
Недоверието в Запада процъфтява на Балканите
Промосковските настроения се отразяват и в общи проучвания на общественото мнение: въпреки че Сърбия преговаря с ЕС повече от десет години, повече от половината граждани биха гласували с "не" на референдум за присъединяването към съюза, пише "Шпигел". 45% от всички анкетирани посочват Владимир Путин като най-добрия държавен лидер в света, следван - на значителна дистанция - от китайския държавен глава и партиен лидер Си Дзинпин.
В България също се наблюдават подобни настроения. Според изследване на британската социологическа агенция YouGov, проведено през април, 44% от българите са на мнение, че НАТО изцяло или поне в някаква степен носи вина за войната в Украйна. Едва 23% са убедени, че вината за войната носи Русия. Близки до българските числа са тези за Гърция, където обаче първенство има мнението "виновни са и едните, и другите".
Руската система е заимствана в Сърбия
Ново проучване на Фондация “Фридрих Науман” показва, че влиянието на руските държавни медии върху региона, и най-вече в Сърбия, е особено силно. По първите страници на редица големи сръбски вестници могат да се видят заглавия, които обвиняват Запада за войната в Украйна или оправдават Русия за инвазията.
"Клиентелистката система" на Путин, основана на тайните служби, лоялни олигарси, контролирани медии и съдебна система, контролирана от същите хора, е "плагиатствана и усъвършенствана" в Сърбия и съседните ѝ държави, пише "Шпигел" по повод същото проучване.
Репутацията на ЕС е по-лоша от това, което Брюксел очаква от региона, посочва на свой ред "Ди Велт". Томас Брай, експерт по Балканите, вижда основната причина за това в дезинформационните кампании на Москва. "Всички западни милиарди и експертиза са пропилени пред лицето на руската пропаганда", казва той.
Западът срещу християнските ценности
В Западните Балкани руските телевизии могат да излъчват безпрепятствено, за разлика от ЕС, където те бяха спрени. "Влиянието на руската пропаганда в региона е токсично", казва Брай. Според него се разпространява наратив, че Русия и Китай са ангажирани с многополюсния свят и с проблемите на по-малките държави, докато Западът се опитва да осигури единствено превъзходството на САЩ в еднополюсната система. Освен това се внушава културна война между либертарианския "корумпиран Запад" и християнския светоглед на Православната църква.
От Белград не може да се очаква никаква съпротива срещу утвърждаването на руските наративи в страната, напротив: "Това е политически желано", казва Брай пред "Ди Велт". Сръбският президент Александър Вучич твърди, че иска да сближи страната си с ЕС, но се люшка между Запада и Изтока. Той отхвърля санкциите срещу Москва, въпреки че Сърбия като страна кандидатка за член на ЕС ще трябва да адаптира външната си политика към тази на Брюксел.
Какво може да направи Европа?
Тъй като медиите в Сърбия са до голяма степен цензурирани и контролирани от държавата и така или иначе следват проруска и прокитайска линия, съдържанието на руските държавни медии "попада на плодородна почва", казва Брай пред "Ди Велт". С други думи, много сръбски медии безконтролно възприемат това, което им казват кремълските пропагандатори. Предложенията се предоставят безплатно и на сръбски език.
Експертът Брай предлага четири мерки за противодействие на руската пропаганда, обяснява "Ди Велт". Първо: широк младежки обмен между страните от Западните Балкани. Второ: нови учебници, които да прекъснат разказа, че собствената етническа група винаги е жертва, а другите - извършители. Трето, целенасочено обучение на млади журналисти, за да могат те да разпознават и да противодействат на дезинформацията. И на четвърто място, подкрепа за критичните медии, които в Сърбия например едва ли имат шанс да се преборят с прекалено силните издания и радиостанции, лоялни на държавата. В противен случай, казва Брай, ЕС "води безсмислена битка".