Украинските сили успяха да постигнат само скромни успехи от началото на контраофанзивата през юни. В последните седмици обаче Киев обяви, че e пробита първата отбранителна линия на Русия и са освободили село Роботин, намиращо се източно от река Днепър. Американският генерал от резерва и бивш шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс, който командваше войските на САЩ и на съюзниците в Ирак и Афганистан, говори пред ДВ за напредъка на украинските сили.
ДВ: Генерал Петреъс, споделяте ли оценката, че съществува 50% вероятност украинците да пробият и втората, и третата линия на руската отбрана до края на тази година?
Дейвид Петреъс: Мисля, че има доста сериозни шансове за това. Но позволете ми да обясня какво стана ясно през първите три месеца от началото на тази контраофанзива. Установи се това, което винаги се е знаело. И аз съм го научавал много пъти в течение на собствената си кариера на боен командир при две различни войни. А то е, че нито един план не оцелява след сблъсъка с врага. Но въпросът след това е доколко добре се адаптират силите. И колко добре реагират те, след като се наложи да промените плана. В това отношение аз мисля, че украинците свършиха много впечатляваща работа.
Те адаптираха онова, което се опитаха да направят, след като разбраха за огромния мащаб на руските минни полета. А те са много дълбоки. Говорим за километри, много километри дължина, много по-дълбоки от разстоянията, описани в руските учебници. И украинците трябваше да си проправят пътя през тях, тъй като не разполагат с въздушната мощ и с бронирания капацитет за пробив и пр., които ние бихме използвали за атакуването на толкова мощна защита.
Така че украинската контраофанзива очевидно е много, много трудна. Украинците трябваше да се адаптират. Сега те започнаха да трупат успехи, особено в централната част на Запорожието около Роботин и пр. И мисля, че съществува доста добър шанс те да продължат напредъка.
Те са преминали първия отбранителен пояс и са навлезли във втория. Всеки един пояс включва танкови ровове, много дълбоки минни полета, други препятствия, драконови зъби и пр. Както и окопни линии, пълни с руски войници, а освен всичко има и дронове, идентифициращи украинските войници, които после биват обстрелвани с артилерия и ракети.
Така че това е много, много трудна задача. Тя надхвърля всичко, което си спомням да съм виждал от края на Втората световна война насам, наистина. Със сигурност е значително по-голямо предизвикателство от онова, което сме видели и в двете войни, които имах привилегията да командвам.
Въпросът, който всъщност си задавам, е кога руснаците могат да започнат да се пропукват? И кога тази защита наистина може да почне да се разпада? И могат ли тогава украинците да се възползват от това? Като да стигнат поне до тази много важна линия на комуникация, която продължава от Русия и минава през югоизточния бряг на Украйна?
Ако те успеят да я пресекат и нарушат, или дори просто подкопаят логистичния капацитет на руснаците да подкрéпят своите части в централната част на Южна Украйна, това би било едно доста сериозно постижение.
ДВ: В момента се казва, че украинската контраофанзива бавно набира скорост, както и че пробивът край Роботин се разширява. Т.е. напоследък има успехи. Кое ги направи възможни?
Петреъс.: Това, което ги направи възможни, е адаптацията на украинците. Те основно използват екипи от 10 човека, малки пехотни отряди и взводове. И те се бият от дърво до дърво, проправят си пътя през минните полета, установяват пътища през тях, след което защитават онова, което вече са завзели. След това, около ден по-късно, те превземат и следващата линия дървета, и следващата къща.
Справят се с това в огромен мащаб, чрез огромна смелост, много иновации, включително с дроновете, с откриването на огън на по-дълъг обсег и пр. Именно това прави възможен напредъка.
ДВ: Русия също се адаптира и учи от своите грешки. В момента те произвеждат повече оръжия, повече ракети, повече снаряди, повече дронове, отколкото преди. Но кой е по-добрият в технологично отношение в момента - Русия или Украйна?
Петреъс: Всеки използва много впечатляващи иновации. Виждаме това от украинска страна с онова, за което се твърди, че са украински оръжейни системи, пренасящи войната чак до Москва, както и в други области на Руската федерация.
Но очевидно Русия разполага с икономика, в пъти по-голяма от тази на Украйна, въпреки финансовите, икономическите и личните санкции и ограниченията върху износа. Очевидно е, че и населението ѝ е три до четири пъти по-голямо от това на Украйна. Това наистина подчертава жизнената необходимост всички държави от НАТО, САЩ, Германия и останалите да продължат да предоставят цялата възможна подкрепа. Тази офанзива би могла да продължи още няколко месеца, докато дъждът не започне да я забавя, а тежката техника да затъва.
ДВ: Какви промени очаквате да видите в тази война до следващата година, до пролетта на следващата година?
Петреъс: Първата промяна ще бъде онова, което Украйна постигне в хода на офанзивата. И дали тя ги поставя в такава позиция, че например те да прекъснат комуникационната линия на Русия със силите, намиращи се на север от Крим. Могат ли те да прекъснат, да подкопаят маршрутите, идващи от Крим по пътищата и мостовете към Южна Украйна? Могат ли и допълнително да изолират Крим? Могат ли да унищожат повече военноморски и военновъздушни бази? Има страшно много неща, които ще продължат да се случват през тази календарна година.
Но това, което намеквам, е, че ние трябва да се подготвим да помагаме на Украйна дългосрочно. Именно върху това трябва да е насочен фокусът на НАТО.
Автор: Ана Пржемиска