Анализ за ФАКТИ на Игор Чаленко, политолог, председателят на Центъра за анализи и стратегии (Киев, Украйна):
Започнало е провеждането на "антитерористични мероприятия" на територията на азербайджанския регион Карабах, обяви във вторник, на 19 септември 2023 г., Министерството на отбраната на Азербайджан. Това действие последва в отговор на сутрешен инцидент с шестима загинали, сред които двама цивилни, в резултат на експлозия на мини, поставени от арменски сепаратисти.
След края на Втората карабахска война през 2020 г. ЕС и САЩ положиха значителни усилия за мирно уреждане на конфликта между Ереван и Баку.
Карабах, сепаратистки анклав на азербайджанска територия, е признат според международното право от всички държави в ООН за част от Азербайджанска Република. След разпадането на Съветския съюз тази територия е частично контролирана от прокремълски сепаратисти, които се ползват с подкрепата и от съседна Армения.
През май 2023 г. премиерът на Армения Никол Пашинян признава Карабах за част от суверенната територия на Азербайджан, а през юни т.г. президентът на Азербайджан Илхам Алиев заявява, че се планира сключване на мирен договор между двете държави до края на 2023 г.
Но от края на юли 2023 г. арменското правителство, под натиска на реваншистките опозиционни сили в Ереван и най-радикалните елементи в арменската диаспора, започна международна кампания за демонизиране на Азербайджан. "Пропагандният натиск, ултиматумите и призивите за санкции доведоха единствено до провал на преговорния процес", писа по темата авторитетното латвийско издание LA.
Според полското списание Wprost “...нова военна конфронтация в Южен Кавказ може да създаде нови проблеми за Европа”: “Рисковете са от нова бежанска вълна и пренасочване на ресурси към Украйна до енергиен срив и инфлация".
Независимо от факта, че загрижеността на европейските медии беше свързана с възможна ескалация между Ереван и Баку, "антитерористичните мерки", чийто старт е даден на 19 септември, според властите, са насочени “изключително срещу арменските сепаратисти, действащи непосредствено на територията на самия Азербайджан”.
Де юре това се потвърждава от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН (№ 822, 853, 874 и 884) и от изявленията на Никола Пашинян от 17 май 2023 г., според които Карабах е територия на Азербайджан.
Системният характер на тази официална позиция на властите в Ереван беше потвърден на 19 септември вечерта от секретаря на Съвета за сигурност на Армения Армен Григорян, който отговори на въпрос за възможността за участие на войските на страната му във военни действия. "Армения продължава да защитава само суверенната територия на Република Армения", категоричен бе Григорян.
Ситуацията се влоши допълнително от факта, че на 9 септември т.г. в Карабах се проведоха незаконни "президентски избори". ЕС и много държави публично ги осъдиха - става дума за Румъния, Унгария, Молдова, Великобритания, Турция, Грузия, Пакистан, Узбекистан, Казахстан и САЩ.
Украйна играе специална роля в подкрепата на Азербайджан. Украинската преса обръща внимание на факта, че "Путин използва арменските сепаратистки марионетки в Карабах за свои цели”: “Както навремето направи с осетинците и абхазците в Грузия и поддръжниците на "руския мир" в Крим и Донбас".
“Това позволява на Москва да поддържа военното си присъствие в Южен Кавказ, както вече прави в отцепническия регион Южна Осетия (Грузия) или в контролираните от Русия източни райони на Молдова (Приднестровски регион)", алармират медиите в Украйна.
Днес Украйна и Азербайджан имат много общи проблеми:
*Двете страни са жертви на подкрепян от Русия милитаризиран сепаратизъм - подкрепяни от Москва сепаратистки анклави действат на украинска и азербайджанска територия от години;
*20% от териториите на двете страни са окупирани;
*Украйна и Азербайджан са сред страни с най-много минирани територии в света;
*Целите на украинското контранастъпление и на азербайджанските "антитерористични мерки" са почти идентични: деокупация и пълно унищожаване на военната инфраструктура на незаконните режими, действащи на техните територии.
Разбира се, Украйна също осъди "изборите" в сепаратисткия анклав на 9 септември и изрази "подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан".
Припомняме, че лидерите на сепаратистите в Карабах Рубен Варданян и Арайк Арутюнян са включени в украинската база данни за съучастници в руската военна агресия срещу Украйна - сайта "Миротворец".
По-малко от седмица преди началото на антитерористичната операция украинските медии съобщават: “Главно разузнавателно управление към Министерството на отбрана на Украйна (ГУР) е започнало действия по събиране на информация за арменския сепаратистки анклав в Карабах", "Украинските специални служби са започнали работа по установяване и разкриване на проарменските сепаратисти в Южен Кавказ".
Междувременно, на 19 септември 2023 г. стотици обикновени украински граждани “взривиха” Telegram-каналите с масов израз на подкрепа за Азербайджан и народа му. Въпреки факта, че нито Украйна, нито някоя от страните-членки на ЕС имат общи граници с Азербайджан, случващото се на територията на кавказката държава може да засегне буквално всеки европеец, особено в контекста на наближаващата зима.
Азербайджан е една от основните държави, която замества секналите руски петролногазови за европейския пазар. Баку в момента доставя нефт и газ на страни като Румъния, Хърватия, Унгария, България, Чешката република, Австрия, Германия, Гърция, Испания, Ирландия, Португалия и Италия.
"Европа излезе от тази зима (сезона 2022 г. - б.р.) с наполовина пълни газохранилища, по-стабилни цени на газа и положителна перспектива за следващата зима. Постигнахме това благодарение на нашите надеждни партньори като Азербайджан".
Заместник-председателят на Еврокомисията (ЕК), отговарящ за междуведомствените отношения и прогнозирането, Марош Шефчович, е убеден:
"Азербайджан е жизненоважен енергиен партньор за ЕС".
"Азербайджан е ключовият партньор на Евросъюза в усилията ни да се откажем от доставките на руски фосилни (изкопаеми - б.р.) горива", констатира се в едно от прессъобщенията на ЕК от юли 2023 г.