Нагорни Карабах: край на войната или начало на нова?

Нагорни Карабах капитулира, армията на самопровъзгласилата се Нагорно-Карабахска република е разгромена и ще бъде разпусната. Какво ще се случи с арменското цивилно население в региона - ще покажат преговорите. Това е краткият резултат от "антитерористичната операция" в Нагорни Карабах, която Баку обяви на 19 септември. Русия, чиито военнослужещи са разположени в региона от 2020, не се намеси.

Фаталната грешка на Ереван

Неотдавна, през май тази година, премиерът на Армения Никол Пашинян заяви готовността си да признае териториалната цялост на Азербайджан, в която да се включи и Нагорни Карабах. Единственото условие, което постави: да се осигури безопасността на карабахските арменци. Това беше принудително решение на Ереван след поражението във войната за Нагорни Карабах, която се водеше с Азербайджан през 2020 година.

Тогава Русия влезе в ролята на миротворец и наложи мироопазваща мисия на Армения. Още тогава президентът Путин не скриваше неприязънта на Москва към арменския премиер Пашинян. Сега бившият лидер на руската държава и правителство Дмитрий Медведев открито излъчва същата тази неприязън в своя известен с агресивността си канал в Telegram. Но по онова време на арменците им се струваше, че няма алтернатива на историческата дружба с Русия. Този съюз, казваха те, е в интерес и на самия Кремъл.

Това предположение се оказа грешка. Тя беше публично призната от Никол Пашинян в навечерието на капитулацията на Нагорни Карабах. Осъзнаването обаче дойде твърде късно. Опитът на Ереван да се обърне към Запада няколко седмици преди новата военна операция на Баку в Нагорни Карабах вече не можеше да възпре Азербайджан. При съотношение на силите - 60 000 добре въоръжени азербайджански войници срещу 2500 карабахци - изходът от войната беше предопределен. Тя не продължи дори един ден.

Защо Русия "предаде" Армения

Носят се слухове, че Владимир Путин е разменил Нагорни Карабах за отстъпки от страна на Турция, която е стратегически партньор на Азербайджан. Говори се например, че можело да става дума за отказ от възобновяването на доставките на украинско зърно през Черно море. "Зърнената сделка" беше обсъдена, наред с други неща, по време на срещата на Путин с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в началото на септември в Сочи. Това може и да е вярно. Но всъщност няма значение в кой момент и под каква форма Русия е решила да не изпълнява ангажиментите си за сигурността в региона. Важни са причините, поради които го е направила.

Преди това руските власти и на думи, и на дела са демонстрирали, че националните интереси на страната включват и подкрепа за Армения. Тя е ключов съюзник на Русия в региона. Москва продаваше оръжия и на Азербайджан, но именно в Армения създаде своя военна база. Това продължи до идването на власт на Никол Пашинян. След това отношението на Москва към Ереван се промени драстично, но не в резултат на сложни стратегически или геополитически изчисления, а просто заради личната антипатия на Владимир Путин към "твърде демократичния" арменски премиер. В рамките на няколко месеца всички руски стратегии в Южен Кавказ бяха изоставени: Русия на практика спря да покровителства Армения. Освен това нежеланието съвпадаше с невъзможността - през февруари 2022 Русия започна пълномащабна война срещу Украйна, но нямаше ресурсите да я спечели. Не разполагаше и с ресурсите да задържи Азербайджан, дори ако Путин внезапно промени решението си.

Край на конфликта в Нагорни Карабах или начало на нов?

След капитулацията на Нагорни Карабах остават два въпроса. Първият - ще напусне ли цялото арменско население региона и ако не, кой и как ще осигури безопасността на тези, които останат? Взаимната омраза се натрупва от десетилетия, арменските отряди прогониха десетки хиляди азербайджанци по време на първата карабахска война. И желанието за отмъщение едва ли ще е охладняло.

Вторият въпрос е дали това е краят на арменско-азербайджанския конфликт. В споразумението от 2020 се посочва ангажиментът на Ереван да отвори транспортните връзки между Азербайджан и Нахичеванската автономна република. Този азербайджански ексклав има тясна граница с Турция. В тази връзка Баку говори за създаването на транснационален "Зангезурски коридор". Армения разглежда такъв коридор като посегателство върху териториалната ѝ цялост. Баку и Анкара вероятно ще продължат да изискват от Ереван да го създаде дори след победата в Нагорни Карабах, което може да се превърне в повод за нова война. И все още не е ясно кой би могъл да я предотврати.

Автор: Иван Преображенский