Всеки дванайсети германец има крайнодесни възгледи. До това заключение стига проучване на Университета в Билефелд, поръчано от близката до Германската социалдемократическа партия Фондация "Фридрих Еберт".
Представителното проучване, което се провежда на всеки две години от 2002 г. насам, сочи, че 8% от хората в Германия са с ясно изразена дясноекстремистка ориентация. При по-ранни проучвания техният дял е бил едва между 2 и 3 процента. В проучването участват около 2000 души на възраст между 18 и 90 години.
Все повече германци подкрепят диктатурата
В момента между 5 и 7% от хората във всички възрастови групи подкрепят диктатура на една единствена партия и лидер за Германия. В дългосрочен план техният брой се е удвоил. Франциска Шрьотер, която ръководи проекта срещу десния екстремизъм на Фондация "Фридрих Еберт", обяснява авторитарните нагласи с многобройните кризи от близкото минало и настоящето:
"Последиците от пандемията все още не са преодолени, климатичната криза е в разгара си, а от февруари 2022 г. руското нахлуване в Украйна създаде допълнителна несигурност и страхове за енергийната безопасност и ръста на цените. С тези многобройни кризи може да се справим солидарно и като общност или по начин, който сегрегира и изключва", пише Шрьотер в началото на изследването.
Хората с по-ниски доходи са по-податливи
Социалният психолог от Университета в Билефелд Андреас Цик, който е сред авторите на изследването, посочва, че дясноекстремистките нагласи са по-разпространени сред хората с по-ниски доходи.
"Кризите се възприемат от все повече хора като национални кризи. А те засягат по-тежко онези, които разполагат с по-малко капитал. Сред анкетираните, които имат по-ниски доходи, един от двама - или 48% - смята, че е лично засегнат от кризите. Само за сравнение - 27,5% от хората със средни доходи и само 14,5% от онези с по-високи доходи са на същото мнение."
Спадът на доверието в държавните институции и функционирането на демокрацията съпътства тези процеси, въпреки че мнозинството все още подкрепя демократичната форма на управление. 38% обаче споделят позиции, които говорят за това, че вярват в конспирации, 33% имат популистки нагласи, а 29% имат националистки и авторитарни разбирания.
В сравнение с проучването, проведено по време на пандемията през 2020-2021 г., ръстът е със средно около една трета. Скептицизмът към класическите медии също се е увеличил. 32% вярват, че те действат в синхрон с политиците. Преди две години на това мнение са били 24 на сто.
Има ли опасност за демокрацията?
Мнозина си задават въпроса как могат да спрат и обърнат тази тенденция. Включително и Андреас Цик. Живеем във времена, в които по-добрата социална политика е само частично решение за успокояване на конфликти, протести и недоволство, казва той.
"Кризисните времена са периоди, в които хората се преориентират политически. И това позициониране може да се движи от центъра към дясното", обяснява Цик. Загрижеността му е за следното: "Ако хората в центъра, които дори може да не се възприемат или организират като крайнодесни, адаптират своите нагласи към крайнодясната обществена периферия, тогава демокрацията се намира в опасност."
Андреас Цик прави прератка към едно изследване на авторитаризма през 2022 година и обяснява, че през втората година на пандемията дясноекстремистките нагласи са намалели, но недоволството към демокрацията е останало високо.
"Днес знаем в какъв голям мащаб десните екстремисти са търсили обединение с други радикално десни, последователи на конспиративни теории и антидемократични групи", припомня Цик започналите тогава процеси. Това е време, в което много хора стават част от средите на райхсбюргерите. Тогава дори се създават терористични клетки.
Препратки и към времената на националсоциализма
На този фон Цик припомня за времената на националсоциалзма: "Националсоциализмът се е зародил в центъра на обществото и е подкрепян от него. Въпреки че идеологията и налагането на фашисткото общество на практика, включително чрез пропагандата, агитацията и държавния терор, са разработени и изпълнявани от нацистка организация", предупреждава експертът.
Участниците в настоящето проучване отговарят и на въпроса как Германия да се справи с кризите. Цели 53% казват, че страната трябва да се върне към националното. Те призовават за изолация от външния свят и смятат, че т.нар. германски ценности са от съществено значение за справяне с кризите.
Автор: Марсел Фюрстенау