В края на октомври на строителен обект в престижния квартал на Хамбург ХафенСити се стигна до голяма трагедия: четирима строителни работници загинаха след като скелето, върху което са работили, се срути и ги понесе към смъртта. Първоначално бе съобщено, че жертвите са българи. Впоследствие полицията опроверга и каза, че са албански граждани. В тази връзка германският вестник "Тагесцайтунг" (ТАЦ) интервюира Лена Томбанзен, която ръководи отдела за услуги във връзка със свободното придвижване на гражданите в рамките на ЕС към хамбургската социална организация "Работа и живот" и е добре запозната с трудовите условия на мигрантите по строежите. "От години условията са лоши и хората биват назначавани на работа чрез подизпълнители или дори чрез подизпълнители на подизпълнителите", казва тя и обяснява, че колкото по-надолу във веригата е даден работник, толкова по-лоши са и трудовите условия.
"Лесно се експлоатират такива хора"
Лена Томбанзен разказва пред ТАЦ, че само преди няколко седмици тя е посетила заедно с екипа си строежи в ХафенСити, където са се с срещнали строителни работници от най-различни националности - хора от Украйна, от България, от Полша, но и от Афганистан, Сирия, също така и алабнаци, гърци, унгарци. Често тези хора в началото на разговора казват, че са доволни, че получават 20 евро на час и че това е съвсем добре. Но ако човек продължи да ги разпитва, се оказва, че не са съвсем щастливи с условията, при които са принудени да работят, обяснява Томбанзен. "Много от тях са така да се каже частници, трябва да регистрират т.нар. гевербе, за да работят, което пък означава, че сами трябва да се застраховат здравно. Много от тях обаче не го правят, защото си мислят, че регистрацията на тяхното гевербе е трудовият им договор. Или пък така им казват. Това означава, че те са доволни до момента, в който не пострадат при трудова злополука или не се разболеят и тогава ги уволнят или просто им кажат, че вече няма нужда да идват на работа."
В интервюто за ТАЦ Лена Томбанзен обяснява още, че мигрантите от горепосочените страни се назначават най-вече за по-лесни дейности - за тези, за които не са нужни квалифицирани кадри. "Разбира се, най-лесно е да се намерят общи работници, много от които нямат професионална квалификация и не говорят добре немски или пък нямат абсолютно никакви познания по езика. Но точно заради това не са запознати и с правата си. А такива хора се експлоатират по-лесно."
Сред трудовите права, за които говори социалната експертка от Хамбург, са например правото на трудово заплащане при болнични, правото на платен отпуск, правото на изплащане на извънредните часове. "Много често при нас идват хора, които се оплакват, че когато се разболеят, техният шеф им казва, че няма нужда повече да се връщат на работа или че днес нямат нужда от тях." Така работодателите се измъкват от задължението да им платят надницата за деня, която в Германия им се полагала по закон, обяснява Томбанзен. "И всичко това са устни уговорки и после е трудно да се докаже."
Що се отнася до условията по строежите, тя казва, че тъкмо там има много строги правила. Но когато работниците не говорят немски, те съответно не разбират всичко, което им се казва. "Съмнявам се дали винаги има преводач или друг работник, който да говори съответния език и да дава наставления", казва Томбанзен, но добавя, че често по строежи е виждала как работниците са на групички - тук са турците, там са румънците и т.н. И съответно до тях има човек, който им дава наставления на техния език, един вид началник смяна. "Но това не винаги е така."
"Това е ужасно"
По повод трагедията от ХафенСити Лена Томбанзен казва, че най-разтърсващото в случая, е, че работодателят дори не знае кой работи за него. "Първо бяха българи, после албанци. Очевидно не е било възможно да изяснят идентичността... В цялата верига от толкова много подизпълнители в крайна сметка явно не е ясно кой работи днес и кой не е на строежа. Как може да не е възможно да разбереш кои са загиналите работници?" Всичко това е ужасно, казва тя пред ТАЦ.