Измина година и половина, откакто украинското военно командване издаде заповед на военнослужещите в завода „Азовстал“ да прекратят отбраната и да оставят оръжията си. Именно в завода в Мариупол украинските сили проведоха една от най-храбрите и тежки битки от началото на непредизвиканата руска инвазия на 24 февруари.
Към днешна дата около 2000 защитници на „Азовстал“ продължават да са в руски плен, включително около 700 бойци на „Азов“. Връзката с тях обаче е невъзможна, защото са в плен на една терористична държава, която грубо погазва всички международни закони и елементарните човешки права. Руската пропаганда използва украинските пленници, за да прокара един свой стар добре познат, но неверен наратив, че „Азов“ е неонацистка групировка. Някои от пленените войници са осъдени за престъпления и убийства, които не са извършили никога, а изфабрикуваните съдебни дела са широко разпространени в руските медии именно с цел тяхното почерняне. Obozrevatel разговаря с близки на трима пленени войници:
Присъединява се към „Азов“ след Майдана
Лилия е балерина в един от киевските театри, тя чака любимия си Богдан вече година и половина. Двамата са се запознали в социалните мрежи през 2019 година, като по това време Богдан вече е служил в „Азов“ и е живял в Мариупол. Няколко седмици след запознанството си онлайн двамата се срещат в Киев, но тогава не предполагат, че могат да очакват сериозна връзка, защото сякаш са от различни светове – тя е балерина, а той – военен.
Но любовната им приказка продължава, макар и от разстояние. Лилия живее в Киев, а той в Мариупол. Тя разказва, че Богдан се присъединява към „Азов“ след Майдана (Революцията на достойнството), когато проруският президент на Украйна Янукович се опитва да отдалечи страната от цивилизования свят и да я върне в орбитата на Кремъл. Лилия разказва, че след пълномащабната инвазия дори самият Богдан не е подозирал, че Мариупол ще се превърне в аванпост и ще има толкова кървави сражения.
„Спях с телефона си до мен, за да не пропусна обаждане“, казва Лилия, докато приятелят ѝ се сражава в Донецка област. В първите дни на войната все още е имала контакт с него, но след това комуникацията се е разредила. Той не е могъл да се обади дори на рождения си ден и тогава Лилия е разбрала, че нещата в завода наистина са тежки. „Вярвахме, че войниците ще бъдат разменени и ще се приберат бързо у дома“, споделя Лилия. Но вече година и половина Богдан продължава да е в плен.
Близките на пленените не могат да получат никаква информация за своите любими. Те се обръщат за помощ към Международния комитет на Червения кръст, както и други правозащитни организации, но без никакъв резултат. Освен Лилия, майката на Богдан и двете му сестри чакат неговото завръщане.
Осъден на 20 години затвор от несъществуващ съд
Боецът на „Азов“ Дмитро Смития е осъден на 20 години затвор от несъществуващ съд – този в така наречената Донецка народна република. Или иначе казано непризната от никого имагинерна република, която според Кремъл вече не е украинска територия. Дмитро е обвинен в убийството на цивилни, но без доказателства за това. Руските окупатори се опитват да прехвърлят бруталните си престъпления в Мариупол върху плещите на украинската армия. И използват подобни истории за вътрешна пропаганда сред своя електорат. Илона, неговата годеница, разказва, че той се е присъединил към „Азов“ в края на 2016 година, когато е бил едва на 18 години. Родом е от Сумска област.
Дмитро е служил в Мариупол и е усещал, че нещо лошо ще се случи. Казал е на Илона „подготвяме се за най-лошото, надявайки се на най-доброто“. Комуникацията между двамата след началото на военните действия е била рядка – веднъж на три седмици. Веднъж по чудо е успял да се обади и да разговарят 20 минути, като през цялото време момичето е чувало взривове в слушалката. „Тогава го попитах какво яде, а той каза, че трима войници са си разделяли един пакет фъстъци“, разказва Илона.
След като окупаторите превземат завода и града, дълго време Илона не получава новини от Дмитро. Един ден ужасена попада на видео, на което се вижда как Дмитро от „съда в ДНР“ признава, с наведен поглед, че е убил жена в гърба, докато носела храна. Разбира се, той е обвинен за престъпление, която не е извършил. „Може би са му обещали, ако направи самопризнания, че ще спрат да го измъчват“, предполага Илона. След това видеото е разпространено в социалните мрежи, както и по руската телевизия, включително по „Россия 1“. Всичко това се прави с цел не особено критичните руски граждани да бъдат убедени, че бойците на „Азов“ са извършвали зверства в Украйна, а не тяхната собствена армия.
Оттогава Илона не е получавала нова информация за любимия си. „Опитвам се да бъда реалист, защото знам, че си имаме работа с кървав враг“, споделя тя. Роднините на Дмитро също го чакат у дома. Брат му, на 11 години, разказва на приятелите си в училище, че Дмитро гордо е защитавал Мариупол.
„Знам, че е жив. Но не знам къде е“
Иван Бочкарьов от Житомирска област, заедно с друг боец на „Азов“, е осъден на 29 години затвор от окупаторите. Твърди се, че е стрелял по автомобил с цивилни. Годеницата му Диана разказва, че в края на миналата година е попаднала на статия, в която Ваня признава за престъпленията, които не е извършил. Отново под натиск. „Той винаги спортуваше, а на снимката беше отслабнал, с напълно празен поглед“, разказва тя.
И двамата са от Житомирска област (Северна Украйна), познават се от деца. Тя учи за юрист, докато той за технолог. Любовта им пламва, докато следват в Бердичив и са в една и съща компания. По време на сраженията в „Азовстал“ рядко имат възможност да разговарят. През месец май тази година двама бойци на „Азов“, пуснати от плен, казват на Диана, че Ваня е жив. „Научих, че е жив. Но не знам сега къде е“. Дядо му се тревожи за внука си, често отива в Киев с надеждата да разбере нещо за него. Но без успех.
Батальонът „Азов“, създаден на 5 май 2014 година в Бердянск, е част от Националната гвардия на Украйна. Сражава се срещу руските терористи още от 2014 година, когато започва войната с анексирането на Крим. Батальонът е съставен от патриотично настроени и добре обучени военно украинци, които храбро се сражават срещу окупаторите. „Азов“ се превърна в символ на руския наратив, че Украйна се управлява от фашисти. Руската пропаганда се опитва да очерни своите врагове, а батальонът „Азов“ определено е такъв за имперските амбиции на терористичната федерация.