Събитията от ноември 1923 г. играят огромна роля за по-нататъшния ход на германската история, а и за историята на целия 20 век. През 1923 година Адолф Хитлер е само един от многото политици с екстремистки настроения в Германия. Но едва ли някой е можел тогава да си представи, че само десет години по-късно Хитлер и ръководената от него Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП) ще дойдат на власт, ще вкарат Европа в нова световна война и ще избият милиони хора.
Един съдбоносен ден в Мюнхен
В нощта на 8 срещу 9 ноември 1923 Хитлер повежда около 2000 свои привърженици към известната бирария „Бройкелер“ в Мюнхен, където членове на баварското правителство и други известни личности отбелязвали годишнината от Ноемврийската революция през 1918 г., довела до абдикацията на Кайзер Вилхелм и провъзгласяването на републиката.
Хитлер се е надявал планът му за преврат да получи широка подкрепа, което не е било без основание: по онова време Бавария е била в конфликт с централното правителство в Берлин, а влиятелни хора от правителството и армията симпатизирали на Хитлер. Ако той беше постигнал успех в Бавария, навярно е щял да организира и поход към Берлин за сваляне на все още младата парламентарна демокрация и установяване на дясна диктатура в Германия. Но заговорниците в Мюнхен постепенно се отказали един по един, а полицията успешно ги разпръснала. Хитлер е бил леко ранен, а няколко дни по-късно и арестуван. Въпреки че го осъждат на пет години затвор за държавна измяна, малко повече от година след опита за преврат той е освободен "за добро поведение".
Отлични условия за преврат
Плановете на Хитлер за преврат през 1923 г. се провалят, но събитията го накарали да се почувства обнадежден. В затвора той започва да пише прословутия си пропаганден памфлет "Моята борба". Книгата се превръща в лозунг за неговата партия, която променя тактиката си: вместо с нелегален преврат, тя решава да завземе властта по законен начин. В годините след опита за преврат националсоциалистите печелят все по-голяма подкрепа на изборите в цяла Германия. Опитът за държавен преврат на Хитлер е извършен в момент на голяма нестабилност в Германия. Централното правителство в Берлин е слабо, политическите убийства са ежедневие, а държавният ред е застрашен както от леви, така и от десни екстремисти. Хиперинфлацията унищожава спестяванията на хората и обезсилва икономиката. Освен това има масова безработица, особено сред ветераните от войната.
Ситуацията в Германия
Капитулацията на Германия в края на Първата световна война е все още прясна в паметта на хората и се възприема от тях като национално унижение. Версайският договор след войната налага на Германия огромни репарации, което влошава значително бъдещите перспективи на страната. Хитлер и националсоциалистите успяват да подпалят фитила на недоволството в тази напрегната ситуация. В този смисъл опитът за преврат от нощта срещу 9 ноември 1923 година в Мюнхен в никакъв случай не е случайно събитие.
"Без подкрепата на многобройни монархисти, реакционни бивши военни, народняшки настроени публицисти и политически терористи възходът на Хитлер до 1923 година нямаше да е възможен", пише историкът Даниел Сименс във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). След опита за преврат нацистката партия е забранена, на нейно място обаче веднага се появява подобна партия, която още на следващата година печели 30% от гласовете на изборите в Бавария. А не след дълго националсоциалистите поемат властта и в цяла Германия.
Поуките днес
Опасностите, свързани с нацизма, съществуват и днес. Дясната популистка партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) в момента постига рекордни резултати на избори и в социологически анкети. В Източна Германия АзГ може да стане дори първа политическа сила в няколко федерални провинции на изборите за местни парламенти. Някои историци правят паралели: "Като знаем какво е довело Германия до катастрофа преди сто години, е нужно да работим за укрепването на Европа и за предотвратяването на нови бедствия", казва писателката Юта Хофриц. "Ето защо си заслужава да се вгледаме по-отблизо в събитията от 1923 година", посочва още тя.
Автор: Уилям Глукрофт