Босна, Косово и Сърбия са критикувани за отсъствието на конкретни стратегии за постигане на целите си за ограничаването на емисиите от парникови газове, съобщи Ройтерс, като цитира заключенията на доклад на „Клаймът екшън нетуърк (Climate Action Network - CAN), европейска коалиция от неправителствени организации срещу климатичните промени.
В документа се казва, че трите западнобалкански страни не са постигнали целите, поставени в националните си планове за енергията и климата, и са положили недостатъчни усилия за прилагането на конкретни стратегии за прекратяване на използването на въглища.
„Продължаващата зависимост от остарели и неефективни въглищни инсталации спъва необходимия преход към възобновяеми енергийни източници в региона, (ситуация), усложнена допълнително от потенциалния преход към фосилен (природен) газ, който е залегнал в националните планове за енергията и климата“, пише в доклада.
Босна и Херцеговина, единственият износител на енергия в региона, произвежда до 60 процента от електроенергията си от въглищни електроцентрали, а останалата част – предимно от водноелектрически мощности. Косово и Сърбия произвеждат съответно около 90 и 70 процента от електроенергията си от въглища.
Екологичната коалиция отбелязва, че в плановете си страните са очертали общи цели за преминаване към зелена енергия и са обещали да прекратят инвестициите в нови въглищни инсталации, но не са предоставили подробна информация за стратегиите си, според които ще осъществят прехода.
Босна и Херцеговина, която си е поставила за цел да постигне дял на възобновяемата енергия от 43,6 процента от производството до 2030 г., планира да остави в експлоатация въглищните централи „Тузла 4“ и „Какан 5“, въпреки че блоковете са достигнали експлоатационния си капацитет от 20 хиляди часа.
В Косово националният план не съдържа цялостна стратегия за спиране на използването на лигнитни въглища, с които страна е богата, като очакванията са, че въглищните централи ще останат в експлоатация и след 2040 г.
Докладът препоръчва на Сърбия да си постави по-амбициозни цели за енергийна ефективност, отговарящи на ангажимента ѝ да постигне климатична неутралност до 2050 г.