Неотдавнашно проучване на общественото мнение в Русия показва, че броят на руснаците, които напълно подкрепят войната в Украйна, е намалял почти наполовина от февруари 2023 г. насам и че повече руснаци подкрепят изтеглянето на руските сили от Украйна, отколкото не го подкрепят.
Това се посочва в дневния анализ за ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната (ISW).
Независимата руска опозиционна социологическа организация "Хроника" заяви, че данните от телефонното ѝ проучване от 17 до 22 октомври 2023 г. показват, че респондентите, които са "последователни" поддръжници на войната - тези, които са изразили подкрепа за войната, не подкрепят изтеглянето на руските войски от Украйна, без Русия да е постигнала целите на войната, и смятат, че Русия трябва да приоритизира военните разходи - са намалели от 22% на 12% между февруари 2023 г. и октомври 2023 г.
Chronicles заяви, че 40 процента от респондентите подкрепят изтеглянето на руските войски от Украйна, без Русия да е постигнала целите на войната, и че този брой остава постоянен на около 39-40 процента през цялата 2023 г.
Chronicles заяви, че 33% от респондентите не подкрепят изтеглянето на руските войски и подкрепят продължаването на войната, и отбеляза, че този брой последователно намалява от 47% през февруари 2023 г. и 39% през юли 2023 г.
Неотдавнашно проучване на независимата руска социологическа организация "Левада център", публикувано на 31 октомври, посочи, че 55% от анкетираните смятат, че Русия трябва да започне мирни преговори, докато 38% са за продължаване на войната.
Войната на Русия срещу Украйна създаде нови социални напрежения и изостри съществуващите в Русия, които остават силно видими в руското информационно пространство въпреки продължаващите усилия на Кремъл за цензура. Роднините на мобилизирания персонал продължават да отправят широко разпространени оплаквания и призиви за помощ за мобилизирания персонал въпреки докладваните руски усилия за цензуриране на подобни оплаквания.
На 29 ноември руският опозиционен вестник "Важное искуство" съобщи, че от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. руснаците са изпратили над 180 000 жалби по въпроси, свързани с Министерството на отбраната (МО), до Службата на президента на Русия за работа с жалби на граждани.
Съобщава се, че по-голямата част от тези жалби се отнасят до плащания на войници, мобилизационен статус, изчезнали лица и лошо медицинско обслужване.
Кремъл също така се възползва от неотдавнашното етническо напрежение в Русия, за да подкрепи текущите мерки за генериране на сила и да се обърне към руските ултранационалисти, създавайки цикъл, който поддържа това напрежение на преден план в ултранационалистическия диалог.
Украинското Главно военно разузнавателно управление (ГРУ) съобщава, че в Русия, особено в Западна Русия, се увеличават протестната дейност и социалното напрежение поради войната в Украйна и че висшите ешелони на руското ръководство обсъждат тези напрежения.
ГУР отбелязва, че нарастващата престъпност, злоупотребата с алкохол, инфлацията и високите цени на потребителските стоки също допринасят за нарастването на социалното напрежение.
Кремъл вероятно е загрижен за това как променящите се руски възприятия за руската война в Украйна ще повлияят на резултата от президентските избори в Русия през март 2024 г. и прилага мерки, за да гарантира, че действителната електорална подкрепа на руския президент Владимир Путин няма да се основава на успехите на руското бойно поле.
Съобщава се, че руският президент Владимир Путин ще съсредоточи президентската си кампания върху предполагаемата вътрешна стабилност на Русия и засилената критика към Запада, вместо да се фокусира върху войната.
Путин и други руски правителствени служители вече сигнализираха за намерението си да засилят усилията за цензура, като заявиха, че някои руски граждани, които са напуснали Русия, и други, които все още се намират в Русия, са започнали да полагат усилия за дискредитиране на предстоящите руски президентски избори и че Русия ще направи "всичко необходимо", за да предотврати намесата в изборите.
Руските власти също така се опитаха да затвърдят контрола върху руското информационно пространство и засилиха мерките, насърчаващи автоцензурата.
Руски военни блогъри предположиха, че руски политически служители, финансиращи каналите в Телеграм, са наредили на военните блогъри да прекратят дебатите и критиките по отношение на руската армия преди президентските избори в Русия.
Кремъл вероятно се е опитал да подкрепи народната подкрепа за Путин в цяла Русия, като е създал мрежа от "пълномощници", които да водят кампании от негово име.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди на 30 ноември, че руският президент Владимир Путин ще проведе годишния си форум "Пряка линия" и годишната си пресконференция на 14 декември.
Путин вероятно ще използва събитието в тандем, за да разгърне все още необявената си президентска кампания след официалното начало на сезона на президентските кампании в Русия на 13 декември.
По време на речта си на срещата на Съвета на външните министри на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която се проведе в Северна Македония на 30 ноември, руският външен министър Сергей Лавров не насърчи информационните операции на Кремъл, които симулират интерес към преговори, а вместо това насърчи ескалиращата реторика по отношение на Молдова. Лавров заяви, че ОССЕ се превръща в придатък на НАТО и Европейския съюз (ЕС), и заяви, че организацията е "на ръба на пропастта".
В речта на Лавров не беше включена дългогодишната руска информационна операция, целяща да представи Русия като готова да преговаря с Украйна.
Преди това, на 27 ноември, Лавров заяви, че в момента Западът се опитва да "замрази" войната, за да спечели време и да превъоръжи Украйна за бъдещи нападения срещу Русия.
ОССЕ е предназначена да служи като неутрална платформа в преговорите, наред с други функции, и би предоставила подходящ дипломатически форум за Лавров, за да насърчи преговорите със Запада, но Лавров забележително не направи такава увертюра. Преди това Русия използва като оръжие Специалната мисия за наблюдение на ОССЕ в Украйна в подкрепа на руските информационни операции, за да замаже участието на Русия в първоначалната хибридна война срещу Украйна, която Русия започна през 2014 г., и да подкрепи руските операции.
Съобщава се, че руските сили са конфискували високопроходими автомобили на ОССЕ, за да подкрепят руските бойни операции в Луганска област през януари 2023 г. Критиките на Лавров към ОССЕ отразяват политиката на Русия.
Ръководителят на Чеченската република Рамзан Кадиров също заяви, че преговорите с Украйна на 29 ноември ще бъдат неизгодни за Русия поради "по-изгодната ѝ позиция в стратегически и икономически план".
Кадиров заяви, че Русия трябва да накара ръководството на Украйна да се предаде. Кадиров не говори от името на Кремъл, но изявлението му отразява по-широка промяна в руската реторика, която представя паузата в руските настъпателни операции като вредна за перспективите за руска победа в Украйна.
На 29 и 30 ноември руските сили нанесоха множество ракетни удари и удари с безпилотни самолети по гражданската инфраструктура в Украйна. Украинският генерален щаб съобщи, че през нощта на 29 срещу 30 ноември руските сили са изстреляли осем ракети С-300 и 20 безпилотни летателни апарата Шахед-131/136.
Украински военни служители съобщиха, че украинските сили са свалили 14 от дроновете.
Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Ихнат заяви, че украинските сили са унищожили първата вълна дронове "Шахед" над Одеска област и че след това руските сили са изстреляли дронове в няколко посоки към Северна и Западна Украйна, включително Хмелницка област.
Ихнат продължи да дава висока оценка на работата на украинските мобилни огневи групи при свалянето на руските дронове.
Южното оперативно командване на Украйна заяви, че руски дрон е повредил историческа защитена сграда в Одеска област.
Украинският министър на вътрешните работи Игор Клименко заяви, че ракети С-300 са поразили жилищни сгради и полицейски управления в Покровск, Новохродовка и Мирноград в Донецка област.
На 29 ноември Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) съобщи, че в рамките на 20 минути е имало няколко експлозии в близост до Хмелницката атомна електроцентрала, и предупреди, че няколко ядрени обекта в Украйна са изложени на руски удари.
Украинският генерален щаб също така съобщи, че руските сили са изстреляли седем безпилотни летателни апарата "Шахед" през деня на 30 ноември и че украинските сили са свалили пет от тях.
Руски военни блогъри твърдят, че руската военна бюрокрация възпрепятства използването и придобиването на руски дронове от руските сили, действащи на източния (левия) бряг на Херсонска област, на фона на продължаващите оплаквания за слаби руски способности на източния бряг. Руски блогър твърди, че складовете на руското Министерство на отбраната (МО), в които се съхраняват различни видове безпилотни летателни апарати и оборудване за електронна война (ЕВ), са пълни въпреки недостига на дронове сред руските сили, действащи на левия бряг на Херсонска област.
Военният блогър твърди, че руските власти не се интересуват от разглеждането на заявленията и попълването на документите, свързани с изпращането на нови дронове на фронта.
Той също така се оплака, че руските военнослужещи трябва да "преминат през седем кръга на ада", за да поискат замяна на дрон.
Друг известен военен блогър очерта седемте елемента на информация, които руските части трябва да представят на руските военни, за да регистрират унищожаването на дрон и да поискат замяна, като те включват доказване, че дронът е бил унищожен при нормални метеорологични условия и че руските сили не са използвали системи за електронна война по време на унищожаването на дрона.
Наскоро други руски военни блогъри се оплакаха на 25 ноември, че военната бюрокрация на ниво бригада и дивизия пречи на руските фронтови войници да подават заявления за дрони директно от МО.
ISW вече е съобщавала, че руски военни блогъри са се оплакали от различни проблеми на руската армия.
Съобщава се, че Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е замесена в експлозията, която предизвика смущения в участък от Източносибирската железопътна линия, свързваща Русия и Китай, през нощта на 29 ноември.
Руските железници и Източносибирската транспортна прокуратура заявиха, че през нощта на 29 ноември се е запалил товарен влак в тунела Северомуйски в участъка Итикет-Окусикан на Източносибирската железопътна линия в Република Бурятия.
Руските железници заявиха, че пожарът не е прекъснал движението на влаковете, но руската опозиционна медия "База" заяви, че 10 влака са били забавени.
"База" съобщи, че два вагона, превозващи дизелово гориво, са се взривили, като са се запалили общо шест вагона.
Няколко украински издания съобщиха, че източници от украинското разузнаване са заявили, че четири взривни устройства са детонирани на железопътната линия в рамките на операция на СБУ и че железопътната линия, която е единствената голяма железопътна линия между Русия и Китай и се използва за транспортиране на военни доставки, е "парализирана".
Руското опозиционно издание "Астра" заяви, че Русия използва железопътната линия за транспортиране на оръжия от Северна Корея.
Украинското Главно управление на военното разузнаване (ГУР) заяви, че прекъсванията на железопътните линии в Русия зачестяват и предизвикват сериозни логистични усложнения поради възникналите закъснения.
Кремъл продължава да развива стратегическите си усилия за бавно поглъщане на Беларус чрез структурата на Съюзната държава. На 29 ноември Министерството на икономическото развитие на Русия и Министерството на икономиката на Беларус се споразумяха за нов пакет от мерки за интеграция в съюзната държава за периода 2024-2026 г., за да се ускорят усилията на Кремъл за поглъщане на Беларус чрез съюзната държава.
Президентът на Русия Владимир Путин и президентът на Беларус Александър Лукашенко вероятно ще подпишат пакета за интеграция по време на предстоящо заседание на Върховния съвет на Съюзната държава, вероятно през 2024 г.
Лукашенко и преди се е противопоставял на усилията на Кремъл за по-нататъшно интегриране на Беларус в Съюзната държава, въпреки че последните събития, включително смъртта на финансиста на групата "Вагнер" Евгений Пригожин и провалът на споразумението от 24 юни 2023 г. между Путин, Пригожин и Лукашенко, което даде на "Вагнер" убежище в Беларус, вероятно са намалили способността на Лукашенко да се противопоставя на по-нататъшните усилия за интеграция в Съюзната държава.
Наскоро Лукашенко се представи като гарант на белоруската държавност преди парламентарните избори в Беларус през 2024 г. и президентските избори през 2025 г., като на 10 ноември заяви, че бъдещите млади беларуски лидери трябва да встъпят в длъжност с цел "спасяване на страната [Беларус]".