Най-големите страхове на Запада: Тръмп, Путин и бъдещето

Тази седмица западните медии публикуваха цяла поредица от статии за проблемите и страховете, които обземат хората в края на годината. Сръбското издание Политика обедини "политическите страхове" на Стария континент и в САЩ, като определи трите най-големи: победа на Доналд Тръмп на изборите в САЩ, победа на руския президент Владимир Путин и бъдещето.

“Западът се колебае относно Украйна", пише Financial Times.

“Подкрепата за Украйна, която някога беше въпрос на широк междупартиен консенсус, се превърна във валута в политическите преговори от двете страни на Атлантическия океан", пише вестникът.

"Украйна вече не е нещо специално. Вече не се разглежда като въпрос на националната сигурност от първостепенно значение за ЕС, НАТО или САЩ. Ако беше така, нямаше да има политика с Украйна".

"Това е обезценяване на усилията на украинската армия. Според мен няма друга оценка. И това е ужасна ситуация за Украйна. Ако бяхте Владимир Путин, бихте казали: Е, моето стратегическо решение е да издържа по-дълго от Запада", заявява Якоб Киркегор от Германския фонд "Маршал".

Украйна се нуждае от 41 милиарда долара външно финансиране през следващата година. Засега само част от тези средства са гарантирани и ако Киев не може да намери останалите, това може да предизвика хиперинфлация, според FT.

В САЩ основното безпокойство на медиите, които подкрепят политиката на Белия дом, е свързано с евентуалното идване на власт на Доналд Тръмп. Това може да означава “отказване от Украйна", пише New York Times.

“Първата област, в която потенциалното завръщане на Тръмп в Белия дом през 2025 г. може да предизвика външнополитическа криза, е в Украйна и алиансът на западните демокрации, които подкрепят нейната защита срещу руската инвазия", пише вестникът.

Тръмп ще има "огромно влияние върху украинските власти", а настоящите му съюзници в Конгреса се противопоставят на изпращането на допълнителна военна помощ на Киев.

Дори Конгресът най-накрая да обяви повече помощ, “Тръмп може да откаже да я предостави – както направи през 2019 г., когато се опита да принуди Зеленски да обяви наказателно разследване срещу Байдън“.

В този контекст руската военна стратегия в момента е –" почакай и ще видиш".

Тревогите от избирането на Тръмп се засилват, наред с други неща, защото рейтингът му на одобрение показа значително предимство пред Байдън: 47 процента от участниците в анкетата на Wall Street Journal вече са готови да гласуват за републиканец и само 43 процента за демократ.

Друго проучване на Pew Research Center показва, че около една трета - 31 процента - от американците смятат, че помощта за Украйна трябва да бъде намалена. Други 29 на сто смятат, че сегашната помощ е достатъчна, а 18 на сто искат тя да бъде увеличена.

Сред тези, които подкрепят републиканците, делът на тези, които призовават за съкращаване на помощта, се е увеличил от 44 процента на 48 процента.

Поредната тревожна статия е публикувана в британския Тhe Telegraph. Тя е озаглавена "Путин се приближава към победата: Основите на Европа се разклащат".

Колумнистът на вестника Даниел Ханан анализира военните и политическите аспекти на "съкрушителната победа" на Руската федерация. Той пише, че инициативата на фронта преминава на страната на руските войски.

"Сега е ред на украинците да се окопаят, да се опитат да запазят това, което имат". В същото време, говорейки за предстоящата окопна война, авторът припомня примера на Първата световна война и пише, че тези, които влагат повече сили, печелят.

"Първата световна война в крайна сметка приключи отчасти, защото съюзниците имаха повече жива сила... Този път Русия има демографско предимство, с население три или четири пъти по-голямо от това на Украйна".

"Говорейки за политическите проблеми на Запада, Ханан смята, че дори Тръмп да не спечели изборите в САЩ, републиканците пак няма да позволят на Байдън да помогне на Киев в необходимата степен през следващата година.

Също така, според Ханан, ситуацията със страните от Глобалния юг не допринася за победата на Украйна. Описвайки посещенията на Путин в Близкия изток, авторът се опасява, че това може да е знак за споразумение с Русия, което би представлявало "катастрофа на ниво Суец за западните демокрации" (1957 г., когато Египет национализира Суецки канал).

Затова Ханан призовава да се намерят варианти за постигане на мир, при които Руската федерация да не изглежда категоричен победител.

"Все още е възможно да си представим мирно споразумение, което да не възнаграждава открито агресията. Може би източните региони биха могли да получат автономия под хлабав украински суверенитет, "може би в Крим може да се проведе референдум под международно наблюдение".