Играейки си с кукли на болнично легло в Газа, с гипсиран крак и белези по лицето, 10-годишната Разан Шабат не знае, че майка ѝ, баща ѝ и братята и сестрите ѝ са били убити при удара, който я е ранил.
Малкото момиче е едно от нарастващия брой деца в Газа, които са загубили и двамата си родители, а в някои случаи и целите си семейства, във войната между Израел и Хамас, и за които се грижат далечни роднини, приятели или дори непознати, предаде Ройтерс.
"Това момиче не знае, че е загубило семейството си и сега ние сме отговорни за нея", каза Раджаа ал Джару, която е омъжена за чичо на Разан и сега се грижи за момичето в болницата за мъченици "Ал Акса" в Дейр ал Балах, централна Газа..
Усмивката ѝ изчезнала, когато я попитали какво ѝ липсва най-много в болницата.
"Липсва ми семейството ми. Липсва ми да ги виждам", каза тя, внезапно тъжна и сериозна.
Левият ѝ крак лежеше на леглото, обвит отгоре надолу в гипс.
"Претърпях операция на крака, той беше счупен. И както виждате на челото ми има рана, направиха ми четири операции на черепа, но слава Богу, добре съм и слава Богу, оправям се", каза тя.
Юнис ал Айла, лекар, занимаващ се с грижите за Разан, каза, че тя и много други деца са били доведени в болницата сами.
"Много деца, които идват в болницата за мъченици "Ал Акса", не знаем имената им. Пишем "неизвестно" във входните им файлове, докато един от роднините им не дойде и не ги разпознае", каза той.
Джеймс Елдър, главен говорител на УНИЦЕФ, агенцията на ООН за децата, заяви, че е трудно да се определи колко деца в Газа сега са сираци поради огромния брой убити хора и отчайващите условия на място.
"Има толкова, толкова много деца, които са загубили и двамата си родители, но по-лошото е, че са загубили цели семейства", каза той.
Роднините или съседите обикновено пристъпват напред, за да се грижат за осиротели деца, въпреки че имаше толкова крайни случаи, че никой не беше жив, за да го направи, каза той.
"Срещал съм деца, обикновено в болници, защото са били ранени, когато домът им е бил ударен, загубили са майка си, баща си, бабите и дядовците си, лели и чичовци, братя и сестри, всички.
"Когато едно дете е последният оцелял член на семейството, тогава имате истински проблем."
Войната беше предизвикана от бойци на "Хамас", които вилняха в южната част на Израел на 7 октомври, убивайки 1200 души, включително бебета и деца, и отвличайки 240 души от всички възрасти, за да ги държат като заложници в Газа, според Израел.
Обещавайки да унищожи Хамас, Израел отговори с военна атака и пълна обсада на гъсто населената ивица, при която загинаха повече от 18 000 души, повечето от които жени и деца, според здравното министерство в Газа.
Джема Конъл, хуманитарна работничка на ООН, посещаваща болницата в Дейр ал Балах, приклекна, за да разговаря с младо момиче, седнало на пода с превързани крака, държейки частично надут син балон в едната ръка и пакет сладкиши в другата. Момичето изглеждаше замаяно и не отговори.
Конъл каза, че е срещнала много травматизирани деца, които са били ранени, гладни, уплашени и в много случаи опечалени.
"Много от тях са виждали как техните братя и сестри умират, родителите им умират", каза тя, говорейки в телефонно интервю в понеделник, отделно от посещението си в болницата.
"Вчера срещнах младо момиче на около четири години, което не можеше да говори заради това, което беше видяло. Тя дори не можеше да каже името си. Очите ѝ бяха широки като на елен пред фарове... Така изглеждат децата в Газа."