На 26 декември 1979 г. съветски специални части превземат президентския дворец в Кабул. Кремъл смята, че авантюрата в Афганистан е завършила с успех, но това е едва началото на кървава съпротива срещу агресията на Москва.
Всичко започва два дни по-рано на Бъдни вечер. History припомня, че инвазията на СССР е направена под претекст, че цели да поддържа съветско-афганистанския договор за "приятелство", подписан през 1978 година.
С наближаването на полунощ СССР организира масирана въздушна доставка към Кабул, включваща близо 280 военни самолети и три дивизии от по 8 5000 души всяка. В рамките на няколко дни съветските сили успяват да установят контрол над Кабул, разполагайки щурмови войски срещу двореца Тайберг. Част от афганистанската армия, лоялна към режима на Халифзула Амин, дават сериозна съпротива срещу съветската офанзива, но не тя се оказва недостатъчна.
На 27 декември Бабрак Кармал, който е част от фракцията "Парчам“ на Марксиската народнодемократична партия и е бил изпратен в изгнание, бива провъзгласен за новия министър-председател на Афганистан.
През 1973 г. кралят на Афганистан Закир шах е свален, докато е на визита в Италия.
Превратът е извършен от неговия роднина принц Мохамед Дауд. Той обаче е своего рода местен еквивалент на Кемал Ататюрк. Дауд се отказва от титлата си, обявява република и започва да налага прозападни реформи, които да изведат страната от феодалния строй, припомня "КлубZ".
На 27 април 1978 г. е извършена Саурската революция. Властта е завзета от просъветската Народнодемократична партия на Афганистан (НДПА), оглавявана от Нур Мохамед Тараки. Създадена е Демократична република Афганистан (ДРА).
Това е и началото на кръвопролитната гражданска война в страната. Ислямистите вземат оръжието, недоволни от опитите за налагане на марксистки режим.
През март 1979 г. военните вдигат бунт в град Херат. Тогава властта в Кабул за първи път моли СССР за пряка военна намеса. Съветското политбюро обаче отклонява молбата, тъй като е сметнато, че последствията ѝ ще бъдат отрицателни.
Все пак СССР увеличава броя на войските си покрай границата с Афганистан. По заповед на военния министър маршал Дмитрий Устинов започва подготовка за военен десант. Броят на съветските военни съветници в страната е увеличен от 409 на 4500 души.
През септември 1979 г. Нур Мохамед Тараки е арестуван и удушен с възглавница по заповед на съпартиеца си Хафизула Амин, който става новият лидер на ДРА. Всъщност става дума за борба между две фракции на НДПА. Това са "Парчам" ("Знаме") на Тараки и "Халк" ("Народ") на Амин.
Новото ръководство започва репресии срещу хората на Тараки, а също така и срещу ръководството на армията. СССР вече е сериозно притеснен, макар на власт в Кабул да е проверен другар и марксист.
Самият Амин праща за три месеца цели 7 молби до Съветския съюз да се намеси в Афганистан. В крайна сметка в Москва решават да удовлетворят тази молба, но не по начина, по който молителят иска.
Съветските войски срещат силна съпротива, когато се опитват да навлязат в провинцията.
Бойците от съпротивата, наречени "муджахидини“, смятат, че християнските военни сили опозоряват исляма и неговата култура.
Муджахидините започват да водят т. нар. "партизанска война“, припомня "Фокус". Те правят бързи настъпления, причинявайки огромни щети на съветските части, без да водят открити сражения, а след това се изтеглят в планините. В настъпленията си използват всякакъв вид въоръжение, което успяват да вземат от противника си или което САЩ им изпраща.
Ходът на войната се обръща през 1987 година, когато афганистанците започват да използват противовъздушните системи на американците. Преносимите зенитно-ракетни комплекси Stinger позволява на афганистанците да свалят съветските военни самолети и хеликоптери.
През 1988 година Михаил Горбачов решава да прекрати инвазията. Пред съветските войски няма перспектива за успех във военната кампания, а войниците започват да губят морал. Последните съветски военни част се изтеглят на 15 февруари 1989 година.
Съветската инвазия в Афганистан отнема живота на над 15 хиляди военни. Този неуспех води след себе си до множество последствия. СССР никога не успява да се възстанови икономически, а общественото мнение за случващото се е негативно. Войната води след себе си и до създаването на множество терористични организации, а в последствие и до възхода на Осама бин Ладен.