Миналата година германската икономика изпадна в рецесия. По предварителни данни брутният вътрешен продукт (БВП) е спаднал с 0,3% на годишна база след отчитане на промяната в цените, по данни на Федералната статистическа служба.
Високата инфлация забави частното потребление, което е важен стълб на икономиката. През 2022 г. най-голямата икономика в Европа все пак отбеляза ръст от 1,8%. Според икономистите перспективите за настоящата година са станали по-мрачни – възможно е икономическите показатели допълнително да се влошат през 2024 година.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. германската икономика се е свила – БВП е спаднал с 0,3 процента спрямо предходното тримесечие, сочи първоначалната оценка на Федералната служба.
Песимистична прогноза за 2024 г.
"Като цяло 2023 г. беше слаба икономическа година. Но и прогнозата за настоящата година не е много радостна. Германия е в капана на стагнацията", коментира данните от статистиката Йенс-Оливер Никлаш от Ландесбанк, клон Баден-Вюртемберг.
Йорг Крамер, главен икономист в Комерцбанк, също смята данните за тревожни: "Германската икономика почти не е нараснала след избухването на пандемията от коронавирус. Това е рядкост и навява спомени за годините след спукването на борсовия балон в началото на хилядолетието."
Мнозина икономисти не очакват устойчиво възстановяване на най-голямата европейска икономика и през тази година. Много икономически изследователи наскоро понижиха прогнозите си и сега в някои случаи очакват растеж от значително по-малко от един процент. Някои икономисти не изключват и нов спад на брутния вътрешен продукт.
Институтът за макроикономика и изследване на конюнктурата (IMK) към фондация "Ханс Бьоклер" смята, че една от основните причини е дълговата спирачка, която възпрепятства важни инвестиции в опазването на климата и инфраструктурата. Едно решение на Федералния конституционен съд от 15 ноември принуди управляващите да преминат към строги мерки на икономии, тъй като, според конституционните съдии, правителство не може да използва средства, предназначени за борба с пандемията, за опазване на климата.
Повече разходи, отколкото приходи
Миналата година германската хазна отново е похарчила повече пари, отколкото е имало в нея. По предварителни данни дефицитът на федералното правителство, федералните провинции, общините и социалното осигуряване възлиза на 82,7 млрд. евро.
Въпреки това Германия не нарушава европейските правила за бюджетния дефицит и държавния дълг: през 2022 г. дефицитът е бил 2%, а през 2023 – 2,5 на сто спрямо общото икономическо производство. Европейският пакт за стабилност и растеж позволява на държавите от ЕС да имат бюджетен дефицит от не повече от три процента и общ дълг, който не трябва да надвишава 60 процента от номиналния БВП.