Единствената изненада беше липсата на каквито и да било изненади. Това заяви пред БНР Марк Галеоти - историк и преподавател в лондонския University College по повод интервюто на руския президент Владимир Путин за американския журналист Тъкър Карлсън.
Той определи интервюто като "феноменално досадни два часа". Това обаче важало само за хора, които са гледали цялото интервю по професионални причини. За останалите преживяването се заключавало във внимателно подбрани кратки откъси в социалните мрежи или в телевизионните новини. "Откъси, в които Путин се опитва да звучи логично, да убеди аудиторията, че е готов на преговори, че лошият Запад, гадните украинци и ЦРУ са виновни за случващото се в Украйна", отбеляза Галеоти.
Според него с проведеното интервю намерението на Путин е било да ухажва не толкова бившия американски президент Доналд Тръмп, колкото самия Карлсън, който по негови думи е една от водещите фигури в движението около Тръмп.
Целта била Карстън да стане приятел, защото това може да се окаже от полза на Путин, ако Тръмп пак стане президент.
По повод уверенията на руския лидер, че било изключено да нападне Полша, Латвия или някой друг в Европа, Галеоти отбеляза, че не бива понеже казва, че няма териториални претенции към останалата част на Европа, да се заключава, че всъщност има.
Той обаче потвърди, че отдавна вече не може да се вярва на Путин.
Той посочи, че е трудно да се отговори на въпроса дали САЩ ще се съгласят в името на свободата на журналиста Еван Гершкович да разменят осъдения за убийство на чеченски дисидент в Берлин агент на ФСБ Вадим Красиков.
По принцип обаче САЩ не можели да вземат такова решение, тъй като Красиков е в германски затвор и само германците могат да кажат дали ще се случи.
"Вземането на заложници води до много тежки дилеми за заинтересованите страни. Гершкович е именно заложник, дори Тъкър Карлсън го нарече така пред Путин - един от малкото случаи, в които влезе в спор с него", коментира Галеоти.
Той бе категоричен, че Путин съвсем не е толкова вещ в контрола върху нагласите спрямо Русия, тъкмо поради това се държал по този начин.
Галеоти даде пример със спорното решение на избирателната комисия, с което беше предотвратено участието на Борис Надеждин в президентските избори.
"Той беше единственият истински опозиционер с шанс името му да бъде в бюлетината. Но решиха, че не си струва да рискуват да има реална политическа надпревара", обобщи той.
По думи на Галеоти, ако Тръмп бъде избран, независимо от реториката му, той не би заложил какъвто и да било политически капитал в помощ на Путин.
"Да, може да се опита да подкопае НАТО и да намали и дори да спре помощта за Украйна. Но може и да няма такава възможност. Защото Конгресът може да поеме инициативата в отношенията с Русия, както направи през първия му мандат", поясни той.
По отношение на примирението на източноевропейците, той бе категоричен, че Путин или е безкрайно заблуден, или просто налага пропагандна позиция с надежда да убеди хората, които знаят не повече от това, което Тъкър Карлсън знае.
Според Галеоти Надеждин не е проект на Кремъл.
"Той отдавна се е позиционирал като либерална опозиционна фигура, макар и не водеща, което може би дава отговор на въпроса защо още не е в затвора, в ковчег или в изгнание. Но той никога не се е отклонявал от тънката линия между това да бъде твърде гласовит опозиционер и да не надига глас въобще. Наистина критикува войната, но не от морална гледна точка. Обявява се за смяна на властта, но никога не е нападал Путин лично", разясни историкът.
По тази причина според него той се е допитал до президентската администрация по въпроса за кандидатирането си и те са го допуснали, защото не са очаквали от това да излезе нещо особено. Но, почти от само себе си, той се е превърнал в лице на най-различни групи и личности, които са против Путин.
"Екипът на Алексей Навални го подкрепи, също и антивоенни настроени хора, както и недоволстващи от икономическата ситуация. И когато хиляди се наредиха на опашки, за да се включат в подписката за кандидатурата му, Кремъл реши, че Надеждин е потенциално опасен и блокира кандидатурата му", посочи Галеоти.
Той заяви, че ако Надеждин изпълни заканата си за протести, Кремъл без съмнение ще го приеме за враг и ще се разправи с него подобаващо.
"Но Надеждин може да избере да направи и друго - да си помрънка тихичко, да обжалва дисквалифицирането си във Върховния съд, съдът да потвърди решението на Централната избирателна комисия и накрая Надеждин да се върне към предишния си живот. В такъв случай Кремъл вероятно даже би го възнаградил", обясни Галеоти.
Запитан може ли да се сравнят късният путинизъм със заника на съветския режим и в такъв случай може ли да се очаква катаклизъм, Галеоти заяви, че интересният въпрос всъщност е дали Съветският съюз щеше да падне без Горбачов.
"И отговорът е - може би, в един момент, но много по-бавно. Такива режими могат да оцеляват доста време, освен ако не се разклатят от тежки системни трусове. Но да, според мен сегашният момент в Русия е като времето на Брежнев. Държавното ръководство е доста възрастно и губи или представа, или интерес към случващото се в страната. Те нямат вече друга кауза, освен да осигурят собствения си комфорт и собствената си безопасност. Страната междувременно изнемогва заради абсурдно големите разходи за отбрана, но няма как да се протестира, защото службите все още са силни и безскрупулни", разясни историкът.