Архитектурата и принципите на мирния договор между Армения и Азербайджан са съгласувани. Ереван има политическа воля да подпише този документ, но всичко зависи от Баку.
Това заяви премиерът на Армения Никол Пашинян в интервю за The Telegraph.
"По същество архитектурата и принципите на мирния договор между Армения и Азербайджан бяха съгласувани и в края на миналата година ни се струваше, че сме много близо до финализирането на текста на окончателния договор, каза Пашинян. Но Азербайджан три пъти отказа да участва в преговори в различни формати, след което бяха свикани президентски избори в Азербайджан. Предполагам, че след президентските избори в Азербайджан ще можем да постигнем изпълнението на тези точки, ако има политическа воля", отбеляза Пашинян.
"Мога да заявя, че правителството на Армения, както и преди, има политическа воля да търси мир в нашия регион и да подпише мирен договор с Азербайджан", подчерта арменският премиер.
"Страх не е точната дума, каза арменският премиер, запитан за нарастващите опасения за нова война в Южен Кавказ. Република Армения е демократична и развиваща се страна, прилага мащабни реформи за подобряване на устойчивостта на страната ни. Между другото, през последните години мисля, че международната общност и нашето общество видяха, че устойчивостта на страната ни се е подобрила значително. Разбира се, всеки със здрав разум би имал подобни опасения."
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев смята, че де факто има мир между Баку и Ереван.
"Между Азербайджан и Армения де факто има мир, тъй като ситуацията на границата беше спокойна през последните няколко месеца. Но все още предстои да бъде подписан мирен договор, който да доведе този процес до логичния му край", посочи той миналата седмица.
Алиев посочи и че Армения ще трябва да се откаже от териториалните си претенции към Азербайджан.
По негови думи Баку и Ереван могат да постигнат мир, ако Армения измени своята Конституция и други правни документи и прекрати териториалния си спор с Азербайджан.
Той заяви, че Декларацията за независимост на Армения директно призовава за присъединяване на азербайджанския регион Карабах към Армения и нарушаване на териториалната цялост на своя съсед.
Азербайджанският лидер похвали като положителна стъпка процеса на започване на вътрешни дискусии в Армения за внасяне на изменения в Конституцията, които според него "може да проправят пътя за приключване на мирния процес възможно най-скоро".
Съседите от Южен Кавказ са водили две войни през последните 30 години за Нагорни Карабах - планински район, който е част от Азербайджан, но където етническите арменци са се отцепили и на практика са установили независимост през 90-те години.
Азербайджан си върна спорния регион Нагорни Карабах със светкавична офанзива през септември, която принуди повечето от неговите 120 000 етнически арменци да избягат в Армения.
Армения и Азербайджан бяха част от Съветския съюз, който се разпадна през 1991 г. Въпреки че Русия смята себе си за гарант за сигурността в региона, влиянието ѝ намаля през последните две години, тъй като войната в Украйна отклони вниманието ѝ.
Армения обаче остро критикува като неефективна руската роля в Карабах.