Коментар на Явор Сидеров:
Навършват се две години от началото на това, което в Путинова Русия упорито наричат „специална военна операция“, в Украйна - пълномащабна инвазия, а по света – най-голямата агресия срещу суверенна държава на европейския континент след Втората световна война. Равносметката е поравно горчива и обнадеждаваща. Горчива, защото Украйна дава скъпи жертви и търпи мащабни разрушения на инфраструктурата, икономиката и населените си места. През 1992 страната страната имаше 51-милионно население. Не повече от 33-34 милиона я населяват в момента – резултат на негативна демография, но и защото инвазията отприщи многомилионна вълна бежанци.
Колебанията на Запада
Горчива и заради предпазливостта, колебанията и непостоянството на Запада в подкрепата за Украйна. Неотдавна ЕС гласува пакет от 50 милиарда евро помощ за страната. Същевременно полски фермери блокираха украинско-полската граница, за да протестират срещу достъпа на украинска земеделска продукция до пазарите си. На протестите им се видя червено знаме със сърп и чук, както и плакат, който гласеше: „Путин, възстанови реда в Украйна, Брюксел и нашето правителство“ - а Полша е една от най-пострадалите от СССР европейски страни. На Германия и Франция пък им трябваше много време, за да проумеят какво се случва и да реагират адекватно. Ключовият съюзник на Киев - САЩ - е на финалната права преди президентски избори, в които подкрепата за Украйна играе сравнително маргинална роля. Изолационизмът на Тръмп, откритото му нежелание да се конфронтира с Путин и голямото влияние на бившия президент в Републиканската партия са източник на основателни тревоги за украинците.
Неотдавнашно изследване на Европейския съвет за външна политика показа, че за глобалния Юг войната между Русия и Украйна е по-скоро регионален конфликт, без особено значение за страни като Бразилия, Индия и Южна Африка. Сблъсъкът между Израел и „Хамас“ в Газа е възприеман като истинската заплаха за мира и международния ред. Неуспехът на украинската контраофанзива, разногласията между президента Зеленски и главнокомандващия генерал Залужни, довел до смяната на втория, относителната стабилизация на фронта и частичните руски успехи като този при Авдеевка допринесоха за песимистичните нагласи, според които войната трудно ще бъде спечелена.
Руското пропагандно влияние
Медиите играят ключова роля във всичко това. От една страна имаше преекспониране на очакванията за бърза и лесна украинска победа, от друга – постепенно изместване на украинската тема в информационния поток. И двете се случват на фона на постоянна и интензивна руска пропагандна кампания с глобален мащаб. Най-горчивият извод е, че за момента руснаците печелят не толкова военния сблъсък, колкото информационната война. Благодарение на мощната си дезинформационна кампания Русия успява да наложи до голяма степен наратива си – при това не само в глобалния Юг, а и на Запад. Руското пропагандно надмощие крие истинска опасност.
Но двугодишната война дава поводи и за оптимизъм. Русия може да не е през разпад, режимът на Путин може и да е консолидиран за момента, но руската армия не е силата, от която се бояха близки и далечни страни. Киев не падна. Украйна спря устрема на инвазията, върна си значителни територии и воюва на равна нога с държава, възприемана за свръхсила. Украинската армия доказа себе си като изключително боеспособна, силно мотивирана и възприемчива към нови технологии. Украинците показват стратегическа и тактическа гъвкавост и добра координация между различните родове войски. Може да се каже, че в момента украинските въоръжени сили са сред най-добрите в света.
Украинският народ е решен да надделее
Най-катастрофалната загуба за Путиновия режим е консолидацията на украинското общество против нашествениците. Дълбокомислените анализи за разделението на „левобережная“ и деснобережная“ Украйна, за рускоезично и украиноезично население в междуособен конфликт, се обезсмислиха пред решимостта на украинския народ да надделее. Украйна никога повече няма да бъде московска колония. За украинците тази война е отечествена (паралелът с Втората световна не е случаен) и степента на доброволческо участие в тила е точно толкова впечатляваща, колкото ефективността на въоръжените сили на фронта. Въпреки трудностите, между тил и фронт няма разнобой.
Спектърът на доброволческа дейност е широк – от събиране на помощи за семействата на загинали войници до закупуване на лекарства и медицински консумативи за фронта, от участие във възстановяване на домовете на пострадали от бомбардировките до купуване на дронове и обучаване на оператори. Степента на солидарност е забележителна. Не по-малко впечатляващ е живецът в гражданското общество. Украйна – синоним на корупция през целия постсъветски период, има повече и по-дейни разследващи журналисти от много мирни европейски страни. Работата им е особено трудна в условията на война, но те я вършат независимо от условията.
Украйна – като лаборатория за бъдещето
Украинският медиен пейзаж търпи промяна. До Евромайдана през 2014 година тежката цензура, олигархичната медийна собственост и знаковите убийства на журналисти превърнаха страната в една от най-опасните за упражняването на тази професия. Днес информационният монопол на контролираните от държавата медии е разклатен. В известен смисъл военновременна Украйна е лаборатория за бъдещето на либералната демокрация. В тази война се срещат противостоящи си идеи на съвремието, при това в условия на радикални технологични промени и едновременна деглобализация. От изхода ѝ светът ще съди за жизнеспособността на авторитаризма и демокрацията.
Именно затова подкрепата за Украйна не бива да отслабва.