Литва съобщи, че е част от плана за разполагане на американски ядрени оръжия в Европа

Министърът на отбраната на Литва Робертас Каунас заяви във вторник пред репортери в сградата на парламента (Сейма), че балтийската република участва в разговори за разполагане на американски ядрени оръжия на нейна територия, съобщи сайтът на Литовското радио и телевизия (ЛРТ). Информацията бе разпространена вчера и от Асошиейтед прес, наред с изявлението на заместник-министъра на отбраната на Полша Павел Залевски, че западната съседка на Литва също участва в дискусиите по темата.

Изявлението на Робертас Каунас дойде ден след като в литовската столица Вилнюс завърши четиридневната пролетна сесия на парламентарната асамблея на НАТО и на фона на изтеглящ се военен контингент на САЩ от Литва.

Още новини от Украйна

Освен това в заключителния ден на форума на НАТО – в понеделник, на визита в Литва бе украинската министър-председателка Юлия Свириденко, предадоха Ройтерс и Укринформ.

Разполагането на американски ядрени оръжия

„Разговори наистина се водят. Те са поверителни и затова на този етап не искам да навлизам в подробности. Но дискусиите продължават и Литва със сигурност не стои настрана“, заяви в сградата на Сейма Каунас, цитиран от ЛРТ. Той отбеляза, че ядрените способности допринасят за възпирането и за сигурността, добавяйки, че държавите от НАТО трябва да предприемат мерки за укрепване на своята отбрана и независимост.

„Разговаряме, за да създадем по-добри условия за ядрено възпиране и Полша да играе важна роля в това“, каза на свой ред полският заместник-министър на отбраната Залевски пред Полското национално радио вчера.

Коментарите на Каунас и Залевски последваха публикация в британския в. „Файненшъл таймс“, че САЩ обмислят разширяването на спектъра от европейски държави с американски арсенал по линия на стратегията на САЩ за ядрено възпиране. Позовавайки се на свои източници, „Файненшъл таймс“ написа, че Вашингтон обмисля подписването на споразумения с още държави след договореностите с шест свои съюзници в НАТО, които в момента разполагат с американски ядрени оръжия.

Що се отнася конкретно до Литва, след ветото на президента Гитанас Науседа върху измененията в Закона за държавното морско пристанище в Клайпеда, които биха позволили на кораби, превозващи ядрени оръжия, да акостират в Литва, политици започнаха да обмислят възможни конституционни промени, отбелязва ЛРТ.

Конституцията на Литва гласи, че на нейна територия не може да има оръжия за масово унищожение или чуждестранни военни бази, което означава, че всяка стъпка за разполагане на ядрени оръжия би изисквала по-широк политически и правен дебат, акцентира държавната медия. Президентът Науседа, председателят на Сейма Юозас Олекас и председателят на Комисията по национална сигурност и отбрана Римантас Синкявичус заявиха, че не изключват дискусии за изменения в конституцията. Каунас каза във вторник, че дискусиите са част от по-широки съображения за политика на сигурност и текат на „работно ниво“ в рамките на съюзническите структури.

В статия от Хенри Фой и Ейми Макинън, публикувана от „Файненшъл таймс“ във вторник, се казва, че САЩ водят преговори за разширяване на разполагането на ядрени оръжия в Европа. „Вашингтон даде знак, че е отворен за разполагане на американски бомбардировачи, оборудвани с ядрени оръжия, в още европейски държави от НАТО“, гласи информацията в британския вестник. С този план САЩ целят да уверят съюзниците си в алианса, че намалената конвенционална военна подкрепа не отслабва гаранциите за сигурност от страна на президента Доналд Тръмп.

Информацията на „Файненшъл таймс“, цитирана и от Ройтерс, е от трима души, запознати с дискусиите, уточнява изданието. Британското издание пише, че разширяването на американския ядрен арсенал в Европа евентуално би позволило на повече държави от континента да разполагат с т.нар. бойни самолети с двойна способност (dual-capable aircraft/DCA), които са способни да нанасят ядрени удари.

Някои балтийски републики са се заинтересували от възможното създаване на авиобази за тези американски бомбардировачи, пише британският вестник. Многократните напомняния на руския президент Владимир Путин за ядрения потенциал на Кремъл са катализирали интереса сред съюзници в НАТО – главно тези, които граничат с Русия, като Литва, Латвия, Естония и Полша, посочва „Файненшъл таймс“.

Програмата на НАТО за споделяне на ядрени оръжия в момента включва Белгия, Германия, Италия, Нидерландия, Турция и Великобритания, отбелязва вестникът. Тези държави са одобрени да приемат американска бойни самолети с двойна способност и „предно разположени“ атомни бомби. Те са под опеката на САЩ, като Вашингтон си запазва единствен правото на разрешение за тяхното използване.

Американските ядрени оръжия, разположени в европейски държави, се съхраняват и охраняват от американски войски. Назначените от съюзническите държави ескадрили от изтребители Ф-35, Ф-15 и „Торнадо“, са упълномощени да участват в учения и мисии за демонстриране на сила и да боравят с атомните бомби, когато това е разрешено от САЩ, отбелязва „Файненшъл таймс“. Докато европейските съюзници са се ангажирали значително да увеличат разходите си в отбраната, американският ядрени чадър се смята за незаменим, подчертава изданието.

Ротацията на американските войски в Литва

Строго поверителните разговори за разполагането на американски ядрени оръжия в още европейски страни текат на фона на нарастващата загриженост в Европа относно действията на Тръмп по изтегляне на американски войски и стратегически оръжейни системи от континента, отбелязва "Файненшъл таймс".

По този въпрос във вторник главният съветник по националната сигурност на президента на Литва Гитанас Науседа – Дейвидас Матульонис, потвърди пред ЛРТ информацията, че над 1000 американски войници и техниката им са започнали да се изтеглят от Литва след края на своя период от ротацията в рамките на НАТО.

Очаква се да ги заменят нови военнослужещи, макар и тяхната численост и времето им на разполагане да не са потвърдени, тъй като САЩ преразглеждат военното си присъствие в Европа, обръща внимание националната медия, отбелязвайки, че ротациите на американските войски в Литва са почти непрекъснати през последните години. ЛРТ припомня, че в Литва има американски батальон от 2019 година. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. американското военно присъствие в тази балтийска република бе увеличено до постоянно ротационно разполагане на около 1000 или повече военнослужещи заедно с бойни машини.

Министърът на отбраната на Литва Каунас заяви от своя страна във вторник, че бъдещото присъствие на американски части на литовска територия „се разглежда“, информира Ройтерс. „Следващата ротация в момента се разглежда, защото числеността (на американските войски - бел. ред.) в Европа се променя и това естествено води до преразглеждане на позициите в региона“, каза пред журналисти във Вилнюс министърът, цитиран от Ройтерс.

Президентският съветник Матульонис заяви пред ЛРТ, че Литва е получила уверения от Вашингтон, че и занапред в страната ще има американски войски въпреки текущото преразглеждане на степента на присъствие на военни сили на Вашингтон в Европа. „Получихме много ясно уверение от американците, че техни войски ще останат тук, но към този момент не мога да посоча точната им численост“, отбеляза той. „Ротацията включва логистика, така че е естествено да отнеме време“, поясни Матульонис пред ЛРТ. САЩ изтеглят хиляди войници, базирани в Германия и Полша, тъй като разривът между правителството на президента Доналд Тръмп и европейски съюзници в НАТО относно войната в Иран се задълбочава, посочва контекста на ситуацията Ройтерс.

Каунас е разговарял по въпроса за присъствието на американски военнослужещи в Литва с министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет в кулоарите на форума по въпросите на сигурността „Диалог Шангри-Ла“ в Сингапур, предаде Ройтерс. „Получихме уверения, че Балтийският регион е от решаващо значение за НАТО и САЩ - те виждат нашите инвестиции и разходите ни за отбрана са дадени за пример на други съюзници“, добави той.

Литва, която граничи с руския анклав Калининградска област и със съюзника на Москва - Беларус, утрои разходите си за отбрана от 2022 г. насам и се очаква да изразходва 5,4% от брутния си вътрешен продукт за отбрана тази година.

Последните американски военни части, която пристигнаха в Литва през октомври 2025 г., са два батальона от базираната в американския щат Тексас Първа кавалерийска дивизия, с танкове „Ейбрамс“, бронирани бойни машини „Брадли“ и верижни самоходни гаубици „Паладин“, обяви литовското министерство на отбраната, цитирано от Ройтерс.

Пролетната сесия на парламентарната асамблея на НАТО

Тазгодишната пролетна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО се състоя в сградата на литовския парламент от 29 май до 1 юни. Министърът на отбраната на Литва Кестутис Будрис представи първия доклад за стратегическите приоритети на Литва в рамките на НАТО и за новите мерки за сигурност на заседанието на Политическия комитет на асамблеята, отбеляза сайтът на литовския парламент.

В речта си Будрис заяви, че геополитическият ред, който осигуряваше глобална стабилност в продължение на десетилетия, се променя, тъй като зоните на нестабилност се разширяват, авторитарните държави стават все по-настоятелни, а политиката от позицията на силата се завръща.

„Русия се опитва да ни дестабилизира и сплаши, да изпита нашата устойчивост, бдителност и решителност. Преди всичко тя има за цел да ни откаже от подкрепата за Украйна. Русия, със своята мрежа от авторитарни съучастници, продължава опитите си да разкъса и прекрои евроатлантическата архитектура на сигурността в името на своите стратегически, хищнически интереси“, подчерта Будрис, цитиран от сайта на Сейма.

Той изтъкна, че Литва продължава да предприема стъпки на национално ниво за укрепване на противовъздушната си отбрана. „Необходими са нашите индивидуални и колективни усилия – по-специално приоритетни инвестиции и подобрена координация, усъвършенствана правна рамка и разполагане на още арсенал в приоритетни сектори – за да се справим с изпитанията“, заяви Будрис.

На форума се изказаха и държавните лидери на Литва – президентът и премиерът. Президентът Гитанас Науседа подчерта, че подновените призиви за съобразяване с Москва не отразяват нуждите на Европа в областта на сигурността, информира сайтът на литовския парламент. „Ако не се поставят ясни условия и не се изгради надежден възпиращ механизъм, това по-скоро ще окуражи агресора, отколкото ще смекчи поведението му. Единственият път напред за съюзниците е чрез комбинация от военна сила, възпиране, устойчивост и постоянна подкрепа за Украйна“, каза Науседа. Той добави, че новият Интегриран план на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана трябва да се превърне в един от ключовите резултати на срещата на върха на алианса в турската столица Анкара идния месец.

В обръщението си към Парламентарната асамблея на НАТО министър-председателката на Литва Инга Ругиниене призова за продължаване на инвестициите „не само в отбранителните способности, но и в устойчивостта на нашите общества, в единството на нашите демокрации и в доверието на нашите граждани“, пише на уебстраницата на Сейма.

Програмната реч на форума във Вилнюс изнесе заместник генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска, информира сайтът на Организацията на Северноатлантическия договор, отбелязвайки, че тя е подчертала силата и солидарността на НАТО.

„Никой съюзник от Алианса никога не остава сам. Нашите предни сухопътни войски са разположени от Балтийско до Черно море. Нашите самолети защитават небето тук, но също и по целия източен фланг“, посочи в Литва Шекеринска. „Алиансът е готов, желае и е способен да защити всеки сантиметър от съюзническата територия“, заяви тя, засвидетелствайки силната подкрепа на НАТО за членуващата в алианса Румъния след разбиването на руски дрон в жилищен блок в крайдунавския град Галац.

Заместник-генералният секретар представи приоритетите за предстоящата среща на върха на НАТО в турската столица, пише в сайта на алианса. „(Срещата в) Анкара ще се фокусира върху превръщането на парите в бойни способности, значителното увеличаване на капацитета на отбранителната ни индустрия и непоколебимата подкрепа за Украйна“, каза тя.

На пролетната сесия във Вилнюс Шекеринска отговаряше на въпроси заедно с еврокомисаря за отбраната – литовеца Андрюс Кубилюс, което бе знак за тясното партньорство между НАТО и ЕС, акцентира сайтът на алианса. Освен това тя имаше двустранни срещи с литовския министър на отбраната Каунас, с председателя на Сейма Олекас и с делегацията на САЩ на Парламентарната асамблея, отбелязва НАТО.

Визитата на украинската министър-председателка в Литва

След срещата с украинския премиер Юлия Свириденко във Вилнюс в понеделник литовската министър-председателка Инга Ругиниене отхвърли руските обвинения за използване на въздушното пространство на Балтийските републики от Украйна, предаде Укринформ. „Всяко изказване на Кремъл, която предполага, че Литва или друга Балтийска държава може да е дала разрешение на Украйна да използва въздушното ѝ пространство за удари с дронове в руския тил, е пропаганда“, каза Ругиниене на съвместна пресконференция със Свириденко.

„Направихме много ясно и отговорно изявление и ще повторя още веднъж – Балтийските страни никога не са предоставяли своето въздушно пространство или територия за удари с дронове по цели в Русия. Това е пълна дезинформация и пропаганда от страна на агресора Русия“, отбеляза Ругиниене.

Според съобщения в руски медии жителите на анклава Калининградска област на Русия са получили първото си предупреждение за потенциална заплаха от дронове миналата седмица, пише Укринформ. Според руската гражданска авиация (Росавиация) на летище „Храброво“ в Калининград са били наложени временни ограничения за кацащи и отлитащи самолети. Това беше първият подобен случай в руския анклав от началото на 2022 г., припомня Укринформ.

„Това, което се случи в Литва (инцидентите с украински дронове - бел. ред.) през последните седмици, е ясно - Украйна се защитава. Можем да обвиним само Русия като агресор за всяка заплаха, насочена срещу балтийските държави. Русия е в състояние да спре всичко това“, обърна внимание литовската министър-председателка.

Същевременно сега във Вилнюс Украйна и Литва постигнаха споразумение за дългосрочни доставки на втечнен природен газ за Украйна през пристанището на литовския град Клайпеда, заяви Свириденко, цитирана от Ройтерс.

На съвместната пресконференция с Ругиниене министър-председателката на Украйна каза също, че страната ѝ е предложила за ползване на Литва свои подземни газохранилища. „Важно е, че днес по време на разговорите беше постигнато споразумение за дългосрочни доставки на втечнен природен газ за Украйна през пристанището на Клайпеда“, каза Свириденко.

Газ може да се доставя както от американски, така и от близкоизточни производители, написа тя по-късно в приложението „Телеграм“. Украйна бе принудена да увеличи вноса на газ, откакто Русия засили атаките си срещу газопреработвателната ѝ инфраструктура в края на миналата година, посочва Ройтерс.

Във Вилнюс Свириденко бе приета и от литовския президент Гитанас Науседа, информира сайтът на президенството на Литва. Срещата се фокусира върху двустранните отношения, подкрепата за Украйна, ситуацията със сигурността в региона, процеса на европейска интеграция на Украйна, както и върху въпроси, свързани с възстановяването и укрепването на устойчивостта на страната.

Президентът подчерта, че Литва ще продължи да предоставя последователна подкрепа на Украйна във всички области - от военната и отбранителната промишленост до възстановяването, енергийната устойчивост, образованието и институционалното укрепване, пише на уебстраницата на литовското президентство. Науседа отбеляза, че Литва предоставя на Украйна дългосрочна военна помощ в размер на най-малко 0,25 процента от БВП годишно.

Обсъждайки сътрудничеството в отбранителната промишленост, литовският държавен глава изтъкна като първостепенна цел възможно най-скорошно стартиране на производството на украински дронове и системи за борба с дронове в Литва, като подчерта значението на ефективното прилагане на наскоро подписаното двустранно споразумение за сътрудничество в отбранителната промишленост.

Обръщайки внимание на регионалната ситуация със сигурността, Науседа посочи нарастващите хибридни и военни заплахи, включително инциденти в Балтийския регион, и призова за тясно сътрудничество между украинските и литовските институции по тази линия.