Тринайсет развенчани мита за руската война срещу Украйна (Thirteen myths about Russia’s war against Ukraine exposed)
На Запад се вярва, че числото тринайсет по принцип носи нещастие, което подчертава уместността на решението ни да актуализираме предишния списък с най-известните руски митове като увеличим броя им от дванайсет на тринайсет.
Защо броят им е различен? Първо, обединихме някои от идентифицираните по-рано антиукраински наративи на Кремъл. Второ, разделихме общия наратив „Украйна е зла/нацистка“ на два самостоятелни: „Украйна губи войната“ и „Украйна не съществува“. Тези, които не откриват смисъл в последния израз, вероятно са вече в плен на руската пропаганда. В този текст ще откриете множество стари, но златни дезинформационни наративи. Повторението е ключов принцип на работа за пропагандата на Кремъл, така че не се изненадвайте, ако някои от митовете ви се сторят познати – „EUvsDisinfo“ развенча много от тях още миналата година.
Групирали сме тринайсетте мита според тяхното съответствие спрямо трите най-широко разпространени мета-наративи на руската дезинформация. Първата група обхваща митове от едно до четири и е част от мета-наратива, който характеризира Украйна, украинците и украинството като нещо зло и антируско. Втората група включва митове от пет до девет и се отнася до мета-наратива, който позиционира Запада като непримирим и същевременно учудващо неумел враг на Русия. В третата група попадат митове от десет до тринайсет. Те са част от онзи мета-наратив, който представя Русия като по-добра от Запада и Украйна, взети заедно. Според Кремъл Русия просто е по-добра – по-силна, по-легитимна и въоръжена с по-добри оръжия. Руските националисти също твърдят, че Русия е морално по-висша, докато Европа е в нравствен упадък.
Мит 1: От години Украйна се стреми да извърши геноцид срещу рускоезичното население на Донбас, а Русия се намеси единствено, за да защити собствения си народ. Наред с това, Украйна провежда операции под фалшив флаг, инсценира зверства и обвинява Русия за тях.
За да неглижират обвиненията в геноцид, пропагандистите на Кремъл проектират собствените си престъпления върху жертвите си, а понякога директно сипят срещу тях абсолютно неоснователни обвинения. Тоест, те обвиняват Украйна, че върши геноцид срещу рускоезичното население в Украйна и вместо с доказателства, често си служат с измислени истории. Наративът за геноцида е неразделна част от дезинформационната кампания на Кремъл, която цели да оправдае руската агресия.
Няма доказателства, че граждани с каквато и да е етническа националност, включително етнически руснаци или рускоговорящи, са подложени на преследване от страна на украинските власти в Донбас и където и да било другаде в Украйна. Още по-малко пък има доказателства за опасност от национална или етнокултурна анихилация. Има обаче доказателства – и то много – които директно свързват руските въоръжени сили с военните престъпления в Буча, Ирпин, Мариупол и на други места. От своя страна ООН представи доклад с доказателства за военни престъпления, извършени от руските власти, включително изтезания, изнасилвания и депортиране на деца. Множество независими проверители на факти и медии, сред които „Ню Йорк Таймс“, „Нюзуик“, „Франс 24“ и „Би Би Си“, отхвърлиха руските твърдения, че украинските власти някак си са инсценирали руски военни престъпления, по-специално в Буча.
Мит 2: Украйна губи, лидерите ѝ са отчаяни, а военният разгром е неизбежен. Плюс това положението е дотолкова безнадеждно, че Украйна атакува гражданска ядрена инфраструктура и разработва „мръсна бомба“.
Успехът на украинското контранастъпление през 2023 г. беше незначителен, обаче Украйна си върна почти половината територии, окупирани от Русия след инвазията от 24 февруари 2022 г. Дори сегашната ситуация на бойното поле да изглежда безизходна, Украйна все пак продължава да отбелязва впечатляващи победи в Черно море.
Изключително е вдъхновяващ цялостният успех на Украйна в удържането на масираната, незаконна и непровокирана руска инвазия. Страната не е близо до колапс – нито политически, нито военен – дори когато понякога международната подкрепа за Украйна не е толкова експедитивна, колкото би могла да бъде. Няма доказателства в подкрепа на руските твърдения, че Киев мобилизира деца, жени и старци за фронта или че президентът Володимир Зеленски нарочно изпраща украинските войски на сигурна смърт. Доколкото има доказателства, те всъщност сочат точно обратното: че руските генерали изпращат войниците си, много от които са наемници от затворите, на самоубийствени „набези с пушечно месо“.
Митът за украинските ядрени амбиции и „мръсни бомби“ е чиста измислица и цели да всее ядрен страх. На практика Украйна е страна без ядрено оръжие от 1994 г., когато подписа меморандума от Будапеща. Тя е една от малкото държави в света, които са се отказали от ядрения си арсенал, след като са премахнали оръжията, наследени от Съветския съюз. Русия, от друга страна, грубо пренебрегва ангажимента, който пое при подписването на договора, потвърждаващ, че ще зачита независимостта, суверенитета и границите на Украйна.
Кремъл бърза да разгърне наративи на ядрена тематика, за да отклони вината, да отправи неприкрити заплахи и даже да прибегне до ядрено изнудване, само и само да подкрепи своята агресия. Създаването на образ на притиснато в ъгъла животно, което обаче разполага с ядрено въоръжение (както руските демагози винаги подчертават), работи в полза на Кремъл. Русия използва обвиненията си, че Украйна се опитва да създаде „мръсна бомба“ като претекст за ескалиране на напрежението. Украйна прикани МААЕ да разследва местата, които Русия твърди, че се използват за разработване на мръсни бомби. МААЕ не откри доказателства, че Украйна разработва ядрени материали.
Твърденията, че Украйна целенасочено поврежда собствената си гражданска ядрена инфраструктура, са също толкова неоснователни. Всъщност Украйна и САЩ многократно са се опитвали да разсеят напрежението около Запорожката АЕЦ. Русия предприе много безразсъдни действия с тази централа. Разположи военно оборудване и войскови части вътре в помещенията, използва околността като база за ракетни атаки, поемайки де факто контрола над централата, и дори на няколко пъти прекъсна връзката към главния електропровод. МААЕ не е потвърдила за никакви украински бомбардировки или атаки срещу електроцентралата – нито преди, нито след обвиненията на Кремъл.
Мит 3: Украйна не съществува като държава. Чрез референдуми народите ѝ избраха да се върнат в лоното на Русия.
Отричането на държавността и суверенитета на Украйна е поредният дезинформационен наратив, който пропагандистите на Кремъл разпространяват от години. Самият президент Путин често е изопачавал историческите данни и е твърдял, че украинският език не е съществувал преди болшевиките да го създадат. Украйна обаче е суверенна държава със собствена идентичност и дълга история. Всъщност, както отбелязахме по-горе, Русия призна и обеща да зачита украинската териториална цялост и суверенитет, когато през 1994 г. подписа Меморандума от Будапеща. Оттогава насам, ръководството на Кремъл грубо нарушава Меморандума, изричайки цинични лъжи относно съдържанието на самия Меморандум и обвинявайки Украйна, че не го спазва. Русия проведе и фиктивни референдуми в окупираните територии като оправдание да не зачита Меморандума и да извършва незаконно заграбване на земя.
Накратко – Кремъл направи всичко възможно, за да подкопае украинската държавност. На фона на тези обстоятелства, решимостта на украинците да запазят своята държава и идентичност е още по-забележителна.
Мит 4: Не съществува понятие като „украинци“ – те всъщност са руснаци. Техните нацистки лидери и западни узурпатори са им промили мозъците, за да ги накарат да си мислят, че са украинци.
Украинците в окопите, защитаващи страната си от руски атаки, не изглеждат объркани кои са. Те знаят кой ги напада, кой им помага да се защитават и какво защитават.
Въпреки това пропагандистите на Кремъл, включително самият Путин, често прокарват странното твърдение, че украинците и руснаците са един народ, който трябва да бъде обединен – и то под нежния, любящ поглед на Путин. Според тази алтернативна реалност, така наречените украинци страдат от фалшиво самосъзнание, насадено от Запада, който ги е лишило от истинската им руска същност. По тази крива логика Русия всъщност спасява Украйна като я включва обратно в „Русский мир“.
Винаги е трудно да убедиш някого, че познаваш интересите му по-добре от самия него. Още по-трудно е да го убедиш, че бомбардирайки го, се опитваш да го спасиш. Разбира се украинците и руснаците споделят много обща история и култура. Голямата ирония е, че чрез незаконната инвазия Путин принуди украинците да започнат война за независимост и това неизбежно ще бетонира тяхната украинска идентичност, вместо да я отслаби.
Мит 5: Западът и в частност САЩ започнаха войната в Украйна. Москва нямаше друг избор, освен да се защити. Сега тя се бори с общата мощ на „колективния Запад“, който използва войната, за да отслаби и унищожи Русия. Западната военна помощ само удължава агонията на Украйна.
Тази пълномащабна война започна с руското нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. Невярното твърдение, че Западът, действащ чрез Украйна, е агресорът, е класическа дезинформационна тактика, за да бъде представена Русия като жертва на собствената си война, започната по нейна воля. Макар този разказ да е очевидно абсурден, във все по-капсулираната информационна среда в Русия той служи като зов за мобилизация на обществена подкрепа за авторитарните политики на Кремъл.
Русия не се бори с „колективния Запад“. Глашатаите на Кремъл разгръщат този наратив винаги, когато Украйна получава военна подкрепа от западните си партньори или когато Русия губи властта си върху временно окупираните територии в Украйна. ЕС, САЩ и много държави-членки на НАТО предоставят военна подкрепа в помощ на Украйна да отблъсне непровокираната руска агресия – тези държави обаче не участват в никакви битки. Западът не иска да унищожи Русия. Западът иска Русия да спре да унищожава Украйна.
Мит 6: САЩ финансират тайни програми за разработване на биологично оръжие, които се осъществяват в лаборатории в Украйна и на други места.
Изфабрикуваните истории за „нелегални американски биолаборатории“ са класически пример за конспиративна теория с цел всяване на страх. Кремъл често прилага тази тактика, за да отвлича вниманието и да обърква. Отначало наративът се използваше за подкопаване на американско-украинското партньорство за намаляване на биологичните заплахи. След това пропагандните мрежи на Кремъл преформатираха старата дезинформационна кампания, за да оправдаят непровокираната инвазия в Украйна.
Руската пропаганда се стреми да размие разликата между биологично оръжие и биологични изследвания и да дискредитира Украйна чрез всяване на страх. Авторитетни източници, включително върховният представител на ООН по въпросите на разоръжаването Изуми Накамицу, многократно опровергаха твърденията, че финансираните от САЩ биолаборатории в Украйна се използват за военни цели.
Мит 7: Западните санкции срещу Русия са незаконни, дестабилизират глобалната икономика и оскъпяват живота на обикновените хора по света. Санкциите правят Русия по силна и в същото време се връщат като бумеранг срещу европейските икономики. Гражданите на ЕС протестират срещу санкциите и срещу лидерите, които са ги въвели.
Прокремълската дезинформация за ЕС и западните санкции представлява съвкупност от противоречия. Според нея хем санкциите са незаконна и дестабилизираща форма на принуда, хем те също не работят и дори правят Русия по-силна. Този наратив цели да омаловажи въздействието на санкциите за пред местната публика в Русия и да създаде погрешното впечатление, че ЕС се разпада. За пред чуждестранната публика пък, Кремъл иска да разпали необосновани страхове, че действията на Запада срещу Русия имат отрицателни последици в световен мащаб. Всички санкции на ЕС са в пълно съответствие със задълженията, произтичащи от международното право. Санкциите намаляват ресурсите, с които Русия финансира войната и придобива ключови компоненти за своя военно-промишлен комплекс.
В началото на 2024 г. Федералната служба за държавна статистика на Русия, „Росстат“, съобщи, че руската икономика бележи ръст от над 3% през 2023 г. Много специалисти обаче смятат, че икономическите данни на Русия не са прозрачни и надеждни, като някои дори допускат, че статистиката е манипулирана. Ако приемем руската статистика за достоверна като номинални стойности, привидно положителните макроикономически показатели на страната са до голяма степен резултат от преминаването ѝ към икономика от военен тип. Този преход е основно насочен към промишлено производство на военно оборудване за инвазията в Украйна, а голяма част от него впоследствие е унищожена или похабена на бойното поле. Това води до неглижиране на други сектори в икономиката. Преките чуждестранни инвестиции са спаднали почти до нула.
Според данни и анализ на Института за нововъзникващи икономики към Банката на Финландия, възстановяването на Русия зависи в голяма степен от свързаните с войната отрасли, което прави все по-трудно за Русия да поддържа настоящия темп на растеж на БВП. Постоянното увеличение на публичните разходи е неустойчиво и се съобщава, че военната индустрия вече среща ограничения в капацитета си. Фокусът върху военното производство отклонява ресурси от обществената сфера в Русия. Това затруднява възможността да се разчита на отрасли, които обикновено формират гръбнака на развитите икономики за осигуряване на дългосрочен растеж. Освен това руските военни разходи са много високи. Например една масивна ракетна атака срещу Украйна – тази от 2 януари 2024 г. – е струвала на Русия около 620 млн. долара. Наред с това рублата претърпя значителна обезценка. Инфлацията нараства и има признаци на икономическо прегряване. Следователно все по-голям брой руски граждани изпитват финансовата тежест на войната в ежедневието си.
Мит 8: Европа е слаба и разделена. ЕС и неговите лидери са марионетки на САЩ. Санкциите на ЕС доведоха до глобален недостиг на храни вследствие на забраната на руските селскостопански продукти. Предизвика се енергийна криза заради спирането на вноса на руски петрол и газ.
Контролираните от Кремъл медии редовно представят европейските държави като марионетни васали на САЩ и НАТО, за да ги омаловажат. И все пак през февруари 2024 г. уж слабият и разделен ЕС мобилизира политическа воля и одобри Механизъм за Украйна на стойност 50 млрд. евро, осигурявайки финансиране за възстановяването на страната. ЕС не е враг на Русия. Двустранните отношения обаче са силно засегнати от непровокираната и неоправдана пълномащабна инвазия на Русия в Украйна. Европейският съвет прие 12 пакета от санкции срещу Русия и Беларус. Тези ограничения са насочени към отслабване на способността на Русия да финансира войната и конкретно срещу политическия, военния и икономическия елит, отговорен за инвазията. С налагането на санкции на Русия ЕС цели да изпрати силен сигнал за решителност и единство към Кремъл и да намали способността на Русия да води война. Що се отнася до отражението в международен аспект, санкциите на ЕС имат важни изключения. Те изрично изключват хранителните доставки и торовете. Основен източник на нарастващите цени на енергията бяха не санкциите, а нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
Мит 9: Европейските държави отчаяно се нуждаят от руски нефт и газ и в крайна сметка ще рухнат без тях.
Кремъл има дълга традиция да използва енергията като оръжие в своите външни отношения, а разпространяването на дезинформация е неразделна част от тази тактика. Само че този път опитът на Кремъл да сплаши ЕС чрез спиране на газовите потоци бе зрелищно попарен, след като Европа ни най-малко не измръзна през зимата. Когато Русия поиска Европа да избере – или Украйна, или руската енергия, европейският отговор беше недвусмислен – Украйна. ЕС и държавите членки бързо предприеха множество контрамерки за повишаване на енергийната сигурност – като плана REPowerEU и инициативата „Да спестим газ за зимата“, който се състои в доброволно намаляване на търсенето на природен газ с 15%. Подземните газохранилища на ЕС бяха запълнени и към февруари 2024 г. са над 80% пълни. Европа също диверсифицира вноса на газ и избегна енергийното изнудване на Русия.
Прокремълската дезинформация подрива трансатлантическото единство и рисува фалшива картина на изгубения суверенитет на ЕС. Пропагандните медии твърдят, че САЩ са подчинили ЕС и се възползват от сътресенията на световните енергийни пазари. Диверсификацията на енергийните доставки обаче е крайъгълен камък на енергийната политика на ЕС. Тя помага за укрепване на европейската енергийна сигурност като предотвратява монополизацията и въвежда повече конкуренция на енергийния пазар.
Мит 10: Победата на Русия над Украйна е неизбежна. Украйна и Западът трябва да приемат реалността и да спрат да отказват мирни преговори. Светът подкрепя в по-голяма степен Русия, отколкото Запада и Украйна.
Откакто Русия започна своята „тридневна война“, Украйна успешно спря настъплението на нашествениците, обърна хода на събитията и освободи значителни територии от руски временен военен контрол. Украинските сили също така сериозно засегнаха руски военни активи. Упоритостта на Украйна пред лицето на непреодолимата агресия ни показа истинското значение на смелостта. Западната военна подкрепа за Украйна се отразява благоприятно на ежедневните събития на бойното поле и помага на Украйна да защити правото си на самоотбрана, което е залегнало в Хартата на ООН. Руските предложения за прекратяване на огъня и мирни преговори не са искрени, а са просто пиар трикове. Когато бъдат внимателно анализирани, те разкриват имперските руски искания към Украйна да се предаде и да се откаже от повече своя територия и от суверенитета си.
Истинският път към мира е пълното изтегляне на руските сили отвъд международно признатите граници на Украйна и Русия напълно да изостави сегашната си агресивна политика. Русия започна непредизвикана война в Европа в явно незачитане на международното право и по-специално Хартата на ООН. Мирът не може да бъде постигнат с оставянето на една невъоръжена Украйна да се изправи срещу силно милитаризирана Русия, която отрича нейния суверенитет и неприкрито зове към геноцид. Що се отнася до световната помощ, нека отбележим, че около 40 държави, включително повечето западни страни, продължават да предоставят военна, хуманитарна и финансова подкрепа на Украйна, в това число и Китай. Няколко международни правозащитни групи, сред които „Хюман райтс уоч“, наскоро призоваха в доклад за разследване за военни престъпления срещу Путин и други висши руски служители във връзка с руското нападение над украинския град Мариупол. А Общото събрание на ООН поиска с огромно мнозинство Русия да изтегли всичките си военни сили от територията на Украйна.
Русия, от друга страна, има следните твърди съюзници: Беларус, КНДР, Еритрея и Сирия.
Мит 11: Русия води свещена война срещу безбожната Украйна, за да защити традиционните ценности. Русия е истинският защитник на християнството и вярата. Украйна, узурпирана от безбожните езичници на киевския режим, е фундаментално зло.
Русия неведнъж е казвала, че води свещена борба срещу самия Сатана, за да оправдае войната си срещу Украйна. В първите седмици и месеци на войната Кремъл обвини Украйна в нечестив съюз със силите на Хадес, за да обясни липсата на руски напредък на бойното поле.
Често пропагандистите на Кремъл като Владимир Соловьов развиват този наратив и неоснователно обвиняват Украйна и Запада, че се стремят да унищожат Православната църква. Тази манипулативна тактика се засили през 2019 г., когато Православната църква на Украйна получи статут на независима църква и отново през ноември 2022 г., когато украинското правителство обяви, че ще изготви закон за забрана на свързани с Русия църкви. Демонизирането на Украйна и нейните западни поддръжници като безбожни езичници върви ръка за ръка с прокремълската дезинформация, че Западът иска да унищожи „традиционните ценности“, а – за разлика от Запада – Русия ги защитава. Наративът за защита на ценности под угроза е изпълнен с анти-ЛГБТ дезинформация, която често прераства в откровен език на омразата.
Мит 12: В Украйна Русия се бори против западния империализъм и неоколониализма и защитава многополюсния световен ред, в който държавите не се месят взаимно във вътрешните си работи.
Кремълският режим отдавна се опитва да се представи публично като антиимпериалистически и антиколониалистки. Бруталната война срещу Украйна обаче разкри, че самата Русия има силни имперски и колониални амбиции спрямо нейните съседи в Европа, Кавказ и Азия. Русия започна война в Източна Украйна през 2014 г., незаконно анексира Крим същата година и започна пълномащабно нахлуване през 2022 г. С това тази страна грубо наруши международното право и Хартата на ООН, заплашвайки световните мир, сигурност и стабилност. На 2 март 2022 г. Общото събрание на ООН прие с огромно мнозинство резолюция, отхвърляща бруталното нахлуване на Руската федерация в Украйна и изиска Русия незабавно да изтегли силите си и да спазва международното право. През октомври 2022 г. Общото събрание на ООН, отново с голямо мнозинство в гласуването, осъди опитите на Русия да анексира четири временно окупирани украински региони след фиктивни референдуми.
Това, че светът осъжда военната агресия на Русия срещу мирен съсед, показва, че Русия е сама и е в изолация.
Мит 13: Украйна е нацистка държава – олицетворение на злото, управлявана от нацистки лидери, и затова самото ѝ съществуване е заплаха за Русия. Русия се бори да съхрани историята. Цяла Европа подкрепи нахлуването на нацистка Германия в Съветския съюз, точно както Европа сега подкрепя нацистка Украйна. Русия продължава Великата отечествена война в Украйна, за да изчисти света от нацистите.
Основополагащият мит за руската агресия срещу Украйна е именно този – че Украйна, украинците и украинството по един или друг начин са нацистки. Обвинението винаги е било абсурдно. Ако не беше смъртоносно, намерението на Кремъл да предприеме действия в ответ на това обвинение щеше да бъде смехотворно. Без тази клевета руските лидери не биха могли да оправдаят агресията си срещу Украйна. Така че те я повтарят до безкрай в различни разновидности. Нека откроим три по-ярки примера от предишни наши публикации: „Атаката срещу Ил-76 е дело на украински нацисти с подкрепа от САЩ“; „Чистият нацизъм е днешната норма в страните от Балтика и в Украйна“ и „Етническият евреин Зеленски прикрива възхвалата на нацизма в Украйна“.
Всъщност този мит не просто оправдава незаконната руска инвазия. Той също така служи като основа за бъдещия геноцид на Русия срещу украинския език, култура, държава и дори украинския народ. В представата на радикалните руски националисти, Украйна е „анти-Русия“ и представлява смъртна заплаха – самото съществуване на Украйна е несъвместимо със съществуването на Русия, аналогично на несъвместимостта на антиматерията спрямо материята. По традиция Кремъл етикетира като нацист всеки, който се противопоставя на руската агресия срещу Украйна – включително, например, Канада.
От години следим как Кремъл използва „призрака на нацизма“ като удобен дезинформационен наратив: използва го последователно през цялата война, за да дехуманизира и унизи украинците. Путин представя Русия като съвременния стожер срещу нацизма – това е класически пример за проекция или начин за Кремъл да прехвърли върху другите вината от собственото си деструктивно поведение. Обвиненията, че цяла Европа е подкрепила нахлуването на нацистка Германия в Съветския съюз, са повече от странни. Обръщат историята с главата надолу. Всъщност до 1942 г. антихитлеристката коалиция включва 26 държави, както и правителствата в изгнание на окупираните европейски страни. Днешният призив на Русия за борба с нацизма цели да предизвика силна психологическа и емоционална реакция: това е не само манипулативно, но и направо абсурдно, особено предвид откритата привързаност на Кремъл към антисемитската реторика.
EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България