Сдружение на беларуски организации за защита на човешките права в сряда съобщи, че беларуските власти са задържали най-малко 12 адвокати по време на масови обиски миналия месец. Според групи за защита на правата на човека обиските са били насочени към хора, обвинени в подпомагане на многобройните политически затворници в страната.
Последната серия от арести е била на 28 февруари, но за акцията стана известно едва наскоро.
Според активиста от беларуската правозащитна организация "Вясна" Павел Сапелка става все по-трудно политически затворник да си намери адвокат. "Положението с човешките права в Беларус е катастрофално - не само опозиционни лидери и активисти, но и техните адвокати изведнъж изчезват и после се оказват в затвора, без връзка с външния свят", предупреждава Сапелка.
Според "Вясна" в затворите в Беларус по политически причини са 1418 души, сред които е и Нобеловият лауреат за мир и основател на организацията Алес Беляцки.
За да избегнат репресиите на властите, беларуските дисиденти използват генерирани от изкуствен интелект фалшиви новини, съобщи в сряда Центърът за европейски политически анализ.
Пример за такъв е "беларуският дисидент" Яс Гаспадар, кандидат за депутат от беларуската опозиция на парламентарните избори миналия месец. Ръководителят на кампанията му Светлана Тихановска организира и провежда кампанията му с помощта на изкуствен интелект. Самият Гаспадар е чат бот - генеративна програма за изкуствен интелект и средство за заобикаляне на забраната за политическо несъгласие в Беларус.
Подобно на Русия и други авторитарни държави, опозиционните политици в Беларус са поставени в невъзможна ситуация да избират между изгнание и сигурен затвор, малтретиране или дори смърт, отбелязва центърът. И макар че един мъченически загинал лидер може да бъде мощен символ на съпротивата, Тихановска иска да организира и ръководи временно правителство. Тя не може да направи това от беларуски затвор или от ковчега. ИИ обаче ѝ дава заобиколен вариант. Гаспадар не може да бъде вкаран в затвора, тъй като той е само код. Но той може да даде глас на опозиционното движение и да привлече вниманието.
Изкуственият интелект навлезе в политиката - пораждайки както надежда, така и безпокойство. В демократичните държави дълбоките фалшификации пораждат опасения от дезинформация. В тоталитарните те са възможност да се избегнат репресиите, подчертава Центърът.
Политическата обстановка
Президентът на Беларус Александър Лукашенко, който е на власт от 1994 г., заяви на 25 февруари, че възнамерява да се кандидатира за преизбиране догодина, което може да удължи срока на управлението му до 36 години. Той направи това изявление точно в деня, когато в Беларус започнаха строго контролираните парламентарни и местни избори, които затвърдиха неговото управление, въпреки призивите на опозицията за бойкота им, пише френският в. "Монд".
Опозицията обяви изборите за фалшиви. Противниците на Лукашенко в изгнание призоваха беларусите да си останат у дома и да бойкотират вота.
Гласуването миналия месец беше първото общонационално допитване след президентските избори през 2020 г., предизвикали огромни протести срещу Лукашенко, за когото се смята, че е фалшифицирал резултата, за да удължи десетилетното си управление.
Оттогава президентът организира огромни репресии срещу инакомислието, като вкара в затвора стотици свои опоненти и принуди хиляди да отидат в изгнание. На парламентарните избори миналия месец нямаше реални кандидати от опозицията, отбелязва вестникът.
Лукашенко предупреди, че властите са си "взели поука" от протестите през 2020 г. и по време на изборите в неделя "няма да има бунтове". Предишния месец мощната служба за сигурност КГБ на Беларус организира поредица от обиски, които според правозащитни организации са били насочени срещу семействата на политически затворници. По данни на водещата група за защита на правата на човека "Вясна" в момента в затворите в Беларус има 1419 политически затворници.
Лидерът на опозицията в изгнание Светлана Тихановска публикува в социалните мрежи видеоклип, в който отхвърля провеждането на изборите миналия месец. "Нека бъдем ясни: опитът на режима да използва тези фалшиви избори, за да легитимира властта си, няма да бъде успешен", заяви Тихановска. "Народът на Беларус разбира тази измама", каза тя и призова международната общност да не признава резултатите от гласуването.
Лукашенко хвърли затворената си източноевропейска страна в още по-дълбока изолация, след като преди две години позволи на Русия да използва беларуска територия, за да започне офанзивата си в Украйна. Режимът в Минск разчита до голяма степен на политическата и икономическата подкрепа на Москва и на 25 февруари Лукашенко заяви, че "Ние винаги ще бъдем заедно с Русия".
Той е близък съюзник на Владимир Путин и веднъж заяви, че смята руския лидер за "свой по-голям брат", отбелязва Политико.
През януари Лукашенко подписа закон, с който си гарантира имунитет, пожизнена защита и предоставено от държавата имущество след оттеглянето си от президентския пост, напомня изданието.
Международни реакции
Още същият ден Държавният департамент на САЩ публикува изявление, че "Съединените щати осъждат проведените от режима на Лукашенко фалшиви парламентарни и местни избори, които приключиха днес. Изборите бяха проведени в атмосфера на страх, при която никакви изборни процеси не могат да се нарекат демократични. Режимът продължава да задържа над 1400 политически затворници. Всички независими политически фигури са или задържани, или изгонени. На всички независими политически партии беше отказана регистрация. Беларусите в чужбина можеха да гласуват само ако се върнат в Минск, където вероятно щяха да бъдат подложени на репресии. Тези злоупотреби на практика замразиха истинските политически дейности и дискусии в Беларус. Режимът попречи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да наблюдава изборите, което допълнително ограничи прозрачността, която е от съществено значение за провеждането на свободни и честни избори.
САЩ признават силата, устойчивостта и смелостта на гражданското общество и демократичните движения в Беларус, които искат да имат право на глас при определянето на бъдещето на страната си. Съединените щати отново призовават режима на Лукашенко да прекрати репресиите, да освободи всички политически затворници и да започне диалог с политическите си опоненти. Народът на Беларус заслужава нещо по-добро".
Съветът на ЕС от своя страна обяви, че удължава с още една година "до 28 февруари 2025 г., срока на действие на ограничителните мерки, свързани с вътрешните репресии в Беларус и подкрепата на режима за войната на Русия срещу Украйна. Решението беше взето въз основа на годишния преглед на ограничителните мерки и с оглед на продължаващите репресии и драстичното влошаване на положението с правата на човека в Беларус, както и на продължаващото участие на страната в незаконната военна агресия на Русия срещу Украйна".
Съветът напомня, че от август 2020 г. насам ЕС е наложил няколко последователни серии от индивидуални и секторни санкции срещу лицата, отговорни за вътрешните репресии и нарушенията на правата на човека в Беларус, както и в контекста на участието на Беларус във войната на Русия срещу Украйна. С тези мерки ЕС сигнализира на отговорните политически и икономически субекти, че техните действия и подкрепа за режима и Русия имат своята цена.
Индивидуалните ограничителни мерки включват замразяване на активи и забрана за предоставяне на средства. На физическите лица се налага и забрана за пътуване. Понастоящем в списъка са включени 233 физически лица, включително Александър Лукашенко, и 37 юридически лица.
Беларус продължава да бъде обект на целенасочени икономически санкции, включително ограничения във финансовия сектор, търговията, стоките с двойна употреба, технологиите и телекомуникациите, енергетиката, транспорта и други.
На 19 февруари 2024 г. Съветът на ЕС потвърди отново "непоколебимата си подкрепа за стремежа на беларуския народ към свободна, демократична, суверенна и независима Беларус като част от мирна и просперираща Европа", както и "дълбоката си загриженост във връзка с влошаващото се положение с правата на човека в страната и категорично осъди продължаващото преследване срещу беларуското общество, продължаващата подкрепа, оказвана от беларуския режим на агресивната война на Русия срещу Украйна, като призова Беларус да се въздържа от подобни действия и да спазва международните си задължения".
Съседна Литва от своя страна обяви в началото на месеца затварянето на нови пропускателни пунктове с Беларус, припомня АФП. На 14 март Минск обяви, че блокира редица вносни стоки от Литва в отговор на затварянето на още два гранични КПП-та от страна на съседната балтийска държава, която дава подслон на множество беларуски опозиционни активисти и е твърд поддръжник на Украйна.
Според Беларус новата забрана за внос е насочена към различни стоки, включително храни и алкохол, дрехи, домакински уреди, части за автомобили и строително оборудване.
Вестник "Украинска правда" от своя страна предаде, че се очаква Европейската комисия да предложи следващата седмица количествени ограничения на вноса на зърно от Русия и Беларус. Решението може да бъде взето на фона на протестите на европейските земеделски производители и призивите на Украйна да предприеме тази стъпка.
Според неназован европейски дипломат предложението на ЕК ще включва квоти за хранителни продукти от Русия и Беларус. ЕС иска да избегне пълното ембарго, опасявайки се от колебанията на цените в световен мащаб и негативното му въздействие върху по-бедните страни в света.
Транзитът на руски и беларуски селскостопански продукти ще продължи да бъде разрешен, се казва в статията, която отбелязва, че "досега не е имало количествени ограничения върху вноса на зърно от Русия, докато такива ограничения съществуват за вноса от Украйна".
Данните на Европейската статистическа служба сочат, че през 2023 г. в ЕС са внесени повече от 1,5 млн. тона зърно в сравнение с 970 000 тона през 2022 г. По този начин проблемът с руските селскостопански продукти се е превърнал в реален.
През февруари латвийският парламент прие временна забрана за внос на селскостопански продукти от Русия и Беларус поне до юли 2025 г. Латвия заяви, че този ход има за цел да прекъсне икономическите връзки с Русия и Беларус и допълва санкциите на ЕС, припомня "Украинска правда". На 8 март полският Сейм прие резолюция, в която призовава за налагане на санкции върху вноса на руски и беларуски хранителни продукти.
Лукашенко дрънка с оръжие?
В същото време Беларус свиква резервисти на учения и премества танкове близо до Литва, отбелязва в. "Киев пост". Според Минск това е отбранителна операция, но беларуските танкове бяха разтоварени от вагони на около 20 км от литовската граница.
Съюзникът на Кремъл мобилизира резервисти и започна мащабни военни маневри с бойни стрелби и полеви учения с части за териториална отбрана, някои от които близо до границите на НАТО, съобщават официални и опозиционни източници. Усилен механизиран пехотен батальон от 19-та механизирана бригада е слязъл на 14 март на железопътна гара в северозападния Ашмянски район на Беларус, на около 20 км от границата с Литва.
Националните железници на Беларус съобщават, че в състава на силите влизат девет танка Т-72Б, 24 бойни машини на пехотата БМП-2 и повече от 30 други спомагателни машини.
Вчера Министерството на отбраната на Беларус разшири мащаба на ученията, обявявайки внезапни учения на териториалните отбранителни единици в западната Гродненска област на страната, в непосредствена близост до Полша.
Началните етапи на мащабните учения за готовност на Беларус, в които участват редовни военнослужещи, резервисти, призовани да се включат в боя, и части за териториална отбрана, започнаха на 11 март. Основната цел на ученията е да се отработи мобилизация във военно време и защита на беларуската територия от агресор, според официални изявления.
Сравнително малката армия на авторитарната бивша съветска република разполага с четири бойни бригади, като според съобщенията в маневрите участват елементи от три от тях.
Новата военна доктрина на Беларус изглежда набляга на тактическите ядрени оръжия като средство за предотвратяване на нападения на други страни, отбелязва фондацията "Джеймстаун". Докато високопоставени военни служители използват общи фрази за ролята на тактическите ядрени оръжия, по-нископоставени служители (на равнище полковник) намекват за разпоредби, предвиждащи превантивни ядрени удари.
Полковник Андрей Богодел, зам.-началник на Генералния щаб на Военната академия на Беларус, твърди, че актуализираната военна доктрина предвижда възможност за превантивен удар по врага в случай на неизбежна война или непосредствена заплаха от военна агресия от страна на НАТО. Той цитира и руския президент Владимир Путин: "Ако битката не може да се избегне, удряйте първи".
Ядрените бойни глави на територията на Беларус се контролират от Русия, чрез 12-то Главно управление на руското Министерство на отбраната. Президентът Лукашенко също играе роля в процеса на вземане на решения за потенциалното им използване, като запазва контрола върху средствата за изстрелването им, отбелязва фондацията. Подобно разпределение на функциите позволява на Минск да участва в процеса на вземане на решения за потенциалното използване на тактическите ядрени бомби.
Разпределението излага Беларус на потенциален ответен удар от страна на САЩ или НАТО, но нито Путин, нито Лукашенко вярват, че такова ответно действие от страна на Запада някога ще се случи, посочва изданието.