Март 1949 година. Съветските власти депортират десетки хиляди жители на Латвия, Литва и Естония в СССР. Операция остава в историята с името "Прибой".
"Ние няма да забравим тази несправедливост и ще помним тези жертви", каза естонският президент Алар Карис на тазгодишната церемония в Талин. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевич, който държа реч на възпоменателно събитие в Рига, заговори за "комунистически геноцид над латвийския народ". Подобно на Карис, той подчерта, че от историческите събития трябва да се извлекат поуки за настоящето: "Ще продължим да подкрепяме украинския народ в борбата му срещу агресивната Русия", добави той.
Какво представлява операция "Прибой"
Сутринта на 25 март 1949 г. съветските власти започват тайно депортиране на десетки хиляди жители на балтийските държави. Целта на масовата депортация е да се установи окончателен контрол върху териториите, окупирани през 1940 г. малко след подписването на пакта "Рибентроп-Молотов" за ненападение между Германия и СССР. През последната седмица на март 1949 г. са депортирани около 95 хил. души: повече от 42 хил. души от Латвия, повече от 30 хил. души от Литва и повече от 20 хил. души от Естония. Във вагони за добитък депортираните са отведени предимно в Сибир, без да имат право да се завърнат. Изследователите смятат, че хиляди хора са загинали по пътя и в изгнание - до 15% от общия брой на депортираните.
Изкореняване на съпротивата на фермерите
Операция "Прибой" е замислена като потушаване на съпротивата на хората в трите балтийски страни срещу принудителното национализиране на земеделските им земи и вкарването им в трудовите кооперативи, пише историкът Гордън Сандер във "Вашингтон пост".
Междувременно в целия регион възниква паралелно въоръжено въстание, известно като "Горските братя". Операция "Прибой" има за цел да изкорени подкрепата за тези групи, като депортира населението от местата, където те действат, включително и техните семейства. След смъртта на Сталин съветските власти постепенно започват да разрешават на прогонените жители на балтийските държави да се завърнат по домовете си. Едва 40 години по-късно, през ноември 1989 г., Съветският съюз признава практиката на депортиране за незаконна.
Това не е първата депортация на хора от Балтийските държави
Операция "Прибой" е всъщност втората депортация на жители на Латвия, Литва и Естония в Съветския съюз. Първата е през юни 1941 г. - по-малко от година след като Москва окупира Балтийските държави и само седмица, преди Германия да нападне СССР. Тази операция е политическа и цели да изкорени противниците на съветските сили от трите държави, отбелязва историкът Сандър във "Вашингтон пост".
По-голямата част от 60-те хиляди латвийци, естонци и литовци, които са депортирани през 1941 г., са обявени за "врагове на народа" - става дума за елита на трите държави - учители, писатели, адвокати, заедно с техните семейства. Над 10 процента от всички депортирани са евреи, поради което тази операция се смята и за първата фаза от Холокоста в Прибалтика, пише "Вашингтон пост". При навлизането на германците в региона практически всички евреи са убити.
По време на операцията мъжете са разделяни от жените и децата. Те са изпращани в трудови лагери или наказателни колонии, а близо половината умират - някои са застреляни, а други не издържат на ужасяващите условия на местата, където съветските войници ги изпращат. Жените и децата са изпратени във ферми. "Страхът, гневът, разрушаването на животи, семейства, домове и кариери са останали в културната ни памет", коментира през "Вашингтон пост" Карен Ягодин, директорка на Музея на окупацията и свободата в естонската столица Талин.
Роман Сулима | Мина Киркова редактор