Метаморфозите на Путин

Ако Владимир Путин бъде преизбран за президент на Русия този уикенд, мнозина ще се запитат: За какво трябва да се готви светът? Какво смята да прави Путин сега? Доколко ще се отдалечи той от САЩ и ЕС в следващите шест години? И как изобщо се стигна дотам, че някогашната надежда за сближаване с Европа остана само празно желание и 24 години по-късно се превърна в ожесточен борец срещу западния свят?

Двама руснаци търсят отговори - двама мъже от много различни среди и от различни поколения. И двамата са познати на милиони руснаци - единият е 60-годишният режисьор на документални филми Витали Мански, а другият е 24-годишният влогър Александър Стефанов, който прави видеа на историческа тематика в ЮТюб.

Още новини от Украйна

В своя филм "Русия - началото” Витали Мански поглежда зад кулисите на Кремъл през 2000 г. Режисьорът следва Путин навсякъде по време на снимките и е по-близко до президента от почти всеки друг служител в Кремъл. Сега Мански живее в Латвия и не желае да се среща с Путин отново. Младият влогър от друга страна живее в Русия и мечтае лично да се запознае с държавния глава. Стефанов не помни друг лидер на Русия. "Смяна на властта? Това пък как става?”, шегува се младият мъж. Той е роден в годината, когато Путин взима властта.

"Какъв умен човек!”

Стефанов си спомня първия път, когато осъзнава кой е Путин, докато гледа телевизия. Тогава момчето е на десет години. "Излъчваха епизод, в който разясняваха по забавен начин цялата схема на Путин и Медведев. Помислих си - как умно е измисли цялото нещо! Какъв умен човек!”. Става дума за временното сваляне на Путин от президентския пост и издигането му за министър-председател. В това време приятелят му от детинство Дмитрий Медведев стана президент. А после двамата се размениха. С течение на годините обаче възприятието на Стефанов за Путин се променя към все по-негативно. "Все по-малко виждах човек зад всичко това и все повече - просто политическа фигура, която няма страхове или съмнения”. Според младия мъж това е резултат от държавната пропаганда. "Те лишават Путин от човешките му качества, за да го превърнат в божество и тогава всички да си кажат: Господ ни го е дал”.

Рязка промяна в атмосферата

Режисьорът Витали Мански описва метаморфозата на Путин от личните си впечатления. Преди той да вземе властта, режисьорът е посещавал Кремъл през 1990-те години, когато разказва, че политиците "ходели по коридорите в светлосини пуловери и вълнени шалове” - знак за либералните политики на предшественика на Путин Борис Елцин. "Изборите бяха на 26 март 2000 г., през май Путин встъпи в длъжност и - бум! Изведнъж атмосферата през септември беше съвсем различна”.

"Той беше избран от либералния блок около Елцин. Противоположност на предшественика си - млад, спортен, либерален. Но в същото време и държавник, който може да контролира страната”, казва Мански. "Путин се възползва от този контраст, но не той самият решава какъв да е имиджът му. Той просто влиза в ролята, определена му от неговите съветници. Беше много внимателен да не се подхлъзне или обърка”. Руският президент се опитва да се представи дори като по-либерален, отколкото се изисква от него. Например Путин винаги обръща внимание на чуждото мнение и уважава другите хора.

Винаги е смятал Запада за враг

Младият историк Стефанов смята, че Путин е имал интерес към Запада в началото и чак по-късно се е разочаровал. "Русия най-сетне успя да спечели политически точки, икономиката се стабилизира, цените на петрола са покачиха. Но Путин не беше доволен от новата система на международните отношения след Студената война”. Той критикува автокрацията в САЩ. Режисьорът Мански не вярва, че Путин някога е харесвал Запада. "Винаги е имал ясна позиция по отношение на Запада - пречка за развитието на Русия”. По време на управлението на Елцин Русия се присъединява към много международни организации. Да излезе от всички тях е сложно за Путин, но той методично следва този път. "Всяко решение, което той взе в следващите години, целеше да изкара Русия от международната общност”.

"Колко дълго ще продължи зимата”

Хората, които му дадоха политически живот - съветниците му и семейството на Елцин, също твърде бързо оставиха ситуацията сама да се разреши. Путин заживя собствен живот много скоро. Още през 2004 г. те вече не упражняваха никакъв контрол над него. "Той се дистанцира от либералната група, която го издигна. След като стана независим, започна и да работи за осъществяването на своята представа за добро и зло. Мирогледът му и идеята му за това как трябва да функционира държавата никога не са се променяли. Просто се налагаше да излъже, да се впише в либералната доктрина”.

Метаморфозата на Путин е логична, но не идва веднага. "Като зимата - тя също не идва веднага. Първо е дъждът, снегът и сланата. Сега въпросът е колко дълго ще продължи зимата”, казва Мански. За влогъра Стефанов отговорът е ясен - не много дълго. Той твърдо вярва, че Русия ще стане по-свободна в следващите шест години, въпреки Путин. Все пак родината му винаги е била част от европейската цивилизация и това ще продължи, смята младият мъж.

Докога Путин ще определя съдбата на Русия?

"Какво друго би могъл да смята един 24-годишен мъж”, казва 60-годишният Мански с усмивка на лицето. "Хубаво е, че все още има хора, които оцветяват сивото ни ежедневие с оптимизма си”. Той самият обаче вече няма никакви илюзии. "Не се възможни вече никаква либерализация и никакво размразяване на отношенията. Всяко изпускане на юздите би било пагубно за тази система”. Младият и възрастният мъж са единодушни по един въпрос: Путин ще контролира съдбата на Русия чак до смъртта си.

Автор: Юрий Решето