Западът ще е изправен пред дилема след смъртта на Владимир Путин – дали да се намеси в Русия или не. САЩ и нейните съюзници обаче трябва да устоят на това изкушение поне по три причини. Това пише Сам Грийн за Центъра за анализ на европейските политики (CEPA).
Путин превърна войната в Украйна в крайъгълен камък на своята политическа легитимност. В това, уви, той не се различава от безбройните деспоти и войнолюбци по света. По-голямото престъпление на Путин срещу страната, на която претендира да служи, се крие в опита му да превърне завоеванието в мисия на самата руска държава.
Никой не е направил повече, за да подкопае териториалната цялост на Русия, от човека, който явно възнамерява да я управлява до края на дните си.
През 2014 г. Русия анексира Крим, а след пълномащабната инвазия окупира още украински територии. Путин обвърза самата основа на руската държава с една лъжа и дори я записа в конституцията.
Путин знае, че всеки, който го наследи, ще бъде изправен пред тежък избор: или да приеме лъжата, а с нея и неизбежността на автокрацията и войната, или да я разруши – а с нея и руската конституция и вероятно самата Русия. И всичко това повдига въпроса – какво ще се случи с Русия след смъртта на Путин?
Във федерацията има много етноси, но разпадането на страната по етнически признак не е толкова просто. Западните правителства може да се изкушат и със сигурност ще бъдат подтикнати да вземат страна. Вашингтон и неговите съюзници трябва да устоят на това изкушение поне по три причини.
Първо, при отсъствие на пряко военно участие, способността на Запада да повлияе на изхода от толкова голям и сложен политически процес ще бъде минимална, докато потенциалът да задълбочи враждебността и да се лиши от лостове за влияние ще бъде огромен.
Второ, самият Запад вероятно ще бъде разделен относно това как и дали да се намеси, точно във време, когато запазването на трансатлантическата солидарност в лицето на несигурността ще бъде от първостепенно значение.
И трето, опитът да се оформи бъдещето на Русия – вероятно напразно и вероятно на висока цена – само ще отвлече вниманието на Запада от фокусирането върху критичните въпроси, върху които той има истински лост, като например осигуряване на сигурност за Украйна и разширяване на Европейския съюз.
Едните се страхуват от разпадането на Русия (и несигурността около това в чии ръце ще попаднат руските ядрени оръжия), докато други биха приветствали на драго сърце смъртта на Русия. Сякаш войната може да бъде спечелена по-лесно в Русия, отколкото в Украйна. И двата подхода ще струват много човешки животи.