Около 100 просръбски активисти в Черна гора се събраха снощи пред сградата на правителството в Подгорица, за да изразят протест срещу подкрепата на страната за резолюцията, с която се обявява Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница, предаде агенция ХИНА, цитирана от БТА.
Резолюцията, изготвена от Германия и Руанда – две страни, белязани от други случаи на геноцид през 20-ти век, беше приета вчера в Общото събрание на ООН с 84 гласа „за“, 19 „против“ и 68 „въздържали се“. Според информация на "Болкан инсайт" сред гласувалите "против" са Беларус, Китай, Куба, Унгария, Русия и Сърбия.
Документът призовава 11 юли да бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в босненския анклав Сребреница през 1995 г., и осъжда отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците. Изготвилите резолюцията страни заявиха, че това е необходимо, за да не бъде клането отричано или забравяно.
Черна гора бе сред страните, които подкрепиха резолюцията. Представителите на Подгорица внесоха поправка в текста, с която се подчертава, че вината за геноцида е индивидуална и не може да бъде приписвана на нито една етническа или религиозна група, нито на някоя общност като цяло. Според правителството на Черна гора това е допълнителен принос за регионалното помирение и добрите отношения между сърби, босненски мюсюлмани и всички други народи на Балканите.
Протестиращите снощи в Подгорица развяваха знамена на Сърбия, на Кралство Черна гора и на Русия и скандираха лозунги в подкрепа на осъдения военнопрестъпник генерал Ратко Младич и на Русия. Сред скандиранията се чуваше думата „предателство“, отбелязва ХИНА.
Преди приемането на резолюцията един от организаторите на протеста - Здравко Нишавич, председател на неправителствената организация „Михолски сбор“, която е близка до Сръбската православна църква, каза, че ако резолюцията бъде приета, в петък (днес) ще бъде организиран още по-голям протест пред сградата на правителството в Подгорица.
„Ние сърбите не сме геноциден народ, ние не сме хора, които бихме наранили някого“, заяви той. По думите му черногорският глас в подкрепа на резолюцията е опасен акт.
„Ние сме напълно наясно през какво са преминали нашите съграждани бошняци и мюсюлмани и изпитваме най-дълбоко уважение към жертвите от Сребреница. Всички жертви заслужават справедливост. Като представители на сръбския народ, ние няма да позволим престъпленията в Сребреница да бъдат окачествявани като геноцид, защото геноцидът представлява систематичен план за изтребване на цял народ“, заяви Здравко Нишавич, цитиран от ХИНА.
На 11 юли 1995 г. мюсюлманският анклав Сребреница бе превзет от босненските сръбски сили под командването на ген. Ратко Младич. Босненските сърби избиха 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, намиращи се в анклава, обявен за зона за сигурност от ООН.
Агенция ХИНА отбелязва, че по време на снощния протест в центъра на черногорската столица са били разположени голям брой полицаи за борба с безредиците. Подобен протест бе проведен и в сряда.
След като премиерът на Черна гора Милойко Спаич обяви, че страната ще подкрепи резолюцията за Сребреница, просръбската и проруска коалиция „За бъдещето на Черна гора“, водена от председателя на черногорския парламент Андрия Мандич, внесе в законодателния орган резолюция за концентрационния лагер Ясеновац. В тази резолюция се осъждат престъпленията, извършени в лагера от страна на Хърватия срещу сърби, роми и евреи по време на Втората световна война.
Системата от лагери на смъртта Ясеновац е създадена през август 1941 година. Лагерът се е намирал на 60 км от Загреб, на територията на Независимата хърватска държава. Ясеновац е бил наричан "Балканският Освиенцим". Там са загинали около 700 хиляди души - евреи, сърби, роми.
Хърватия изпрати протестна нота на Черна гора, като я призова да не използва жертвите от Ясеновац за политически цели и предупреди, че ако резолюцията бъде приета от черногорския парламент, това може да забави пътя на Черна гора към членство в ЕС.