"Sankt Kjelds Plads" е едно от най-натоварените кръгови движения в източната част на Копенхаген. И въпреки това там няма и следа от изгорели газове, а вместо шум от автомобилни двигатели се чува пеенето на птичките.
Мащабен експеримент
Кръстовището с кръгово движение, осеяно с храсти и дървета, е част от мащабен експеримент, в рамките на който ще бъдат преустроени обществените пространства в столицата на Дания. Те трябва да се превърнат в нови места за срещи на гражданите, за да се подобри качеството на живот в Копенхаген и да се създадат нови местообитания за животни и растителност. В същото време концепцията помага и за предотвратяване на наводненията в града.
Тя беше разработена след проливните дъждове от 2 юли 2011 г., когато падна "дъждът на хилядолетието", както го наричат в Дания. Тогава много улици и сгради в датската столица бяха наводнени, а водните маси се оттекоха чак след дни.
По-късно се разбра, че около една четвърт от участвалите в разчистването са се заразили с болести като лептоспироза. Един човек дори почина.
През следващите седем години проливните дъждове зачестиха, като поне в четири случая може да се говори за проливни дъждове, които обикновено се случват веднъж на 100 години. Щетите, нанесени на града, достигнаха най-малко 800 милиона евро. Това накара датските политици да започнат да адаптират столицата към променящите се климатични условия.
Какво е град гъба?
През миналия век градското развитие се фокусира върху превръщането на места като Копенхаген в "машинни градове" - те се изграждаха бързо, ефективно осигуряваха жилищна площ и служеха на промишлеността и бизнеса. Градската архитектура обаче често нарушаваше кръговрата на водата, особено когато се налагаше речни корита да бъдат коригирани, а зони да бъдат застроявани въпреки високия риск да бъдат наводнени.
Когато асфалт и бетон покрият местата, където преди това е имало почва и трева, водата вече не може да се оттича. А това често води до наводнения. Градовете по света вече проучват как може да се промени това положение. Един от подходите, който се прилага, е превръщането на населените места в нещо, което експертите наричат град гъба.
С други думи: инфраструктурата и пространствата се преустройват така, че да функционират като гъба - те трябва да могат да абсорбират, задържат и освобождават вода така, че тя да се връща обратно във водния цикъл.
С повече от 60 града, преустройвани като градове гъби, Китай е пионер в тази област. Наред с други неща, там има озеленени скални рифове и т.нар. дъждовни градини, които съхраняват вода. Ян Расмусен, който ръководи в Копенхаген програмата "Cloudburst Master Plan", вижда в това потенциал и за Дания.
"Нашите политици решиха, че трябва да сме в състояние да извеждаме водата от града много бързо", обяснява Расмусен. "Попитаха ни дали можем да направим това по умен начин, дали можем да разширим канализационната система и дали сме подготвени за силни дъждове."
Расмусен и неговият екип разглеждат проекти за градове гъби по целия свят и са разработили концепция, която предвижда трансформирането на 250 обществени пространства така, че при наводнения водата да може да се отвежда и съхранява. Сред тях има паркове, детски площадки и кръстовища с кръгово движение като споменатото по-горе "Sankt Kjelds Plads".
Няколко изкуствени езера, изградени около кръговото движение, имат за цел да събират излишната дъждовна вода. А през специални отвори край ниско разположените улици и пътища водата се отвежда към подземна мрежа от тунели, изградена на 20 метра под повърхността.
Когато вали нормално, дъждовната вода се отвежда до пристанището. А когато дъждът е проливен, се задейства помпена станция, която транспортира водата от тунелите към морето. По този начин се създава повече пространство за още дъждовна вода и пътищата не се наводняват. Тази нова система трябва да започне да функционира през 2026 година.
"Ще продължи да се задържа вода по пътищата, те няма да са напълно сухи. Но вместо един метър вода ще имаме най-много 20 сантиметра", казва инженерът Йес Клаусон-Каас.
Колко струва превръщането на Копенхаген в град гъба?
Но не е никак лесно да бъде убедено населението в предимствата на проекта. Една от причините: трансформацията се финансира с въвеждането на данък върху цената на водата. Превръщането на детски площадки и градски паркове във временни зони за отвеждане на вода също не се харесва на всички.
Според Клаусон-Каас обаче мерките имат и положително финансово измерение. "Загубихме около 1 милиард евро през 2011 г. и очакваме подобни бедствия да има и занапред. Възможно е щетите да достигнат 4-5 милиарда евро. Така че дори и 2 милиарда евро да инвестираме, пак ще си заслужава", казва Клаусон-Каас.
Автор: Адити Раягопал